04/02/12 22:17
(http://e-vestnik.bg/)

Сбогом на рая. Завинаги

В провокативната си книга “В бързата лента. Защо обичаме лудата надпревара и защо се нуждаем от нея” (Обсидиан) бившият директор по икономическа политика в Белия дом и изтъкнат лектор по икономика в Харвард Тод Бъкхолдс хвърля ръкавица на набиращата скорост „литература на щастието”. Той категорично заявява, че само състезанието и движението напред имат значение – дори успехът непрекъснато да се отдалечава.

Като цитира данни от най-различни сфери на живота, от невроикономика и еволюционна биология до изкуството на Ренесанса и „Дженеръл Мотърс”, Бъкхолдс убеждава, че именно конкуренцията ни е направила и по-високи, и по-умни през вековете. И че всички се нуждаем от нея. Следва откъс от книгата.

Коя е основната идея?

Ние се конкурираме, за да оцелеем и да се чувстваме по-добре със себе си
Като млад живеех в Манхатън, получавах висока заплата и ходех по ресторанти почти всяка вечер. Въпреки че току-що се бях оженил и се чувствах щастлив със съпругата и приятелите си, професията ми не ме удовлетворяваше.

Беше ми скучно. Занимавах се с документи за сливане на компании и досадни икономически анализи. Освен това нямах достатъчно работа, която да запълва времето ми. Усещах, че съм заприличал на старите дами от прочутия виц, които отиват в известен курорт и се оплакват: „Храната е ужасна, направо не се яде. И порциите са толкова малки!“

Ето защо се съгласих на доста по-ниска заплата и започнах работа в държавния сектор. Е, последното изречение е искрено, но малко подвеждащо. Истината е, че се съгласих на по-ниска заплата и започнах работа в Белия дом като икономически съветник на президента на Съединените щати. Преместих се във Вашингтон. Нямах търпение да се настаня в един от онези просторни кабинети, пред които се извиват опашки от лобисти.

Още от трети клас си мечтаех да работя в Белия дом. Започнах в един понеделник и само след седмица вече се чувствах депресиран. Защо? Защото на първото ни работно съвещание разбрах, че голяма част от колегите са прекарали уикенда в кабинетите си. Моят шеф обаче не ме беше помолил да дойда в събота или неделя. Бързам да уточня, че не съм от онези безнадеждни работохолици, които не напускат офиса седем дни в седмицата.

И все пак исках някой да ме принуди да работя през уикенда. Исках да бъда търсен. Щастието ми не беше функция от заплатата в Белия дом, а от уважението и себеуважението, които щях да си извоювам там. В случая не ставаше дума за банкови сметки, шопинг терапии или власт. Исках просто да се будя сутрин с усещането, че ще допринеса за създаването на нещо смислено и ще чуя така мечтаното: „Браво!“

Всичко друго минаваше на заден план. След няколко седмици започнах да оставам в кабинета си и през уикендите. Точно към това се стремях. Тук трябва да уточня, че не съм получавал заплащане за допълнителните часове, а единствено психическата компенсация, към която човешките същества се стремят през последните десет хиляди години.

Открих щастието в своята работа, в мисията и ситуацията, в които се очакваше да проявя отговорност. За съжаление напоследък стана модерно да презираме подобно отношение, да гледаме с лошо око на активните, вършещи добре работата си хора, сякаш са безмозъчни гризачи, тичащи на празен ход в клетките си.

Цял куп книги ще ви кажат, че щастието се намира далеч от работата и стреса. Свещената рецепта гласи: оттегляне, покой и пеене на мантри. Хенри Дейвид Торо постави началото, като се усамоти в горите край езерото Уолдън.

Търсенето на блаженство несъмнено положи основите на една огромна индустрия. Постоянно ни заливат научни трудове и статии, като всички се стремят да ни ...

Публикувана на 04/02/12 22:17 http://e-vestnik.bg/14346/sbogom-na-raya-zavinagi/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване