Румен Миланов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет: Кибератаки срещу електронното правителство могат да имат тежки последствия

Известно е решението на правителството на Република България за ускорено изграждане на инфраструктурата на електронното правителство. Разширеното използване на информационните мрежи и технологии в управленията на страната и предоставянето на електронни административни услуги на гражданите значително повишават риска от кибератаки, които могат да бъдат с тежки последствия. За справяне с този риск е необходимо синхронизирано да се създават способности за защита на комуникационните и информационните ресурси. В тази връзка по предложение на министъра на отбраната до министър-председателя се създаде междуведомствена работна група, която да извърши анализ на текущото състояние и на проблемните въпроси в областта на киберсигурността в РБ. В нея взеха участие представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) и БАН.

Проблемите

Анализът и оценката на текущото състояние показват, че съществуват редица проблеми. Правната нормативна уредба на РБ не третира въпросите на киберсигурността на критичната комуникационна и информационна инфраструктура. В недостатъчен обем са регламентирани процесите на възложените отговорности на конкретни органи и структури за осъществяване на политиката на държавата в тази област. Няма разработена национална стратегия или концепция за киберсигурност. Законът за защита на класифицираната информация регулира обществените отношения само в областта на класифицираната информация. А законът за електронното управление обхваща само ограничена област от информационната сигурност. Отговорностите за разработването и осъществяването на политиката за оперативна съвместимост и информационна сигурност на комуникационните и информационните системи на държавната администрация, обработващи некласифицирана информация, са възложени на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и организацията и функционирането на правителствен център за действия при инциденти, свързани с информационната сигурност. ДКСИ и ДАНС осъществяват законовите си пълномощия в сферата на класифицираната информация.

Липсва норма за координация

Липсва законова норма за създаване на единна координация за защита на двата вида информация (класифицирана и некласифицирана - бел.ред.). Остро се усеща липсата на национален надведомствен орган, който да координира и консолидира усилията на държавната администрация, на академичните среди, научноизследователските звена и браншовите организации по разработването на национална стратегия за киберсигурност, която да обхваща както публичните мрежи, така и мрежите за класифицирана информация и която да съответства на политиката на НАТО и ЕС в тази област.
В резултат на извършения анализ работната група предлага да бъде създадена структура за киберсигурност, която да изпълнява функциите на национален орган и да подпомага министър-председателя по въпросите на киберсигурността. Тя следва да има две направления на дейност. Първото е координация и управление на националната система за бързо реагиране при инциденти по отношение на кибератаките. Второто направление на дейност е разработването и реализирането на политиката на България в областта на киберсигурността, като си взаимодейства с органите на държавната и местната власт, неправителствените организации, академичния сектор и международни организации като НАТО, ЕС и други.

Из доклад, представен пред международна конференция за „интелигентната отбрана“ в НАТО - 3 април, София

Прочети цялата новина

Свързани новини: