Доц. д-р Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичен и металургичен университет – София: Добрите инвестиции мотивират младите специалисти да останат в България

- Доц. Георгиев, как бихте коментирали данните на статистиката, според които 70 на сто от младежите в България са решили да се реализират в чужбина?
- Струва ми се, че 70 на сто е твърде завишена цифра. В нашия университет имаме френско и немскоезично обучение. Много от студентите ни правят дипломни работи като бакалаври, магистри във Франция или Германия. Някои от тях отиват да правят кандидатски дисертации там, но такъв процент е твърде голям. Вярно - от немскоезичните ни специалности има доста студенти, които са се реализирали в много престижни фирми в Германия, но тази цифра ми се струва нереална. Поне за нашия университет. Вероятно става дума за специалности не толкова обвързани с индустрията като европеистика, икономика, бизнесадминистрация, логистика, транспорт. При нас имаме 3500 бакалаври и магистри. Към 2500 от тях да отидат на Запад е невъзможно.

- Какво провокира студентите да се стремят към реализация в чужбина - по-високо заплащане, кариерно развитие ...
- ...Бих добавил и трета причина – желание за опознаване на нови култури, чужди страни. Младите хора са невероятно любознателни. Те се стремят да абсорбират всичко от света. Да желаят да са в просперираща индустрия, с по-добро заплащане, e напълно вероятно. Виждате какво става с лекарите и дори с транспортните фирми. В Австрия много от логистичните дружества се управляват от българи. В Германия много от фирмите в химическата индустрия също се ръководят от българи.
Освен изброените причини влияе и желанието за усъвършенстване.

- Какво може да се направи, за да задържим младежите си в България?
- В Пирдоп за работа в миннодобивния комбинат има чакащи наши дипломирани студенти, които искат да започнат работа там. Защо? Производствата са ултрамодерни. Качеството на продукцията, програмите, плановете за реализация и развитие са по световни стандарти. Като добавим близостта до София, възможността за реализация, да отидат във всичките заводи на тази компания по света, да се обогатяват – това ги кара да останат тук. Една добра инвестиция и инвестиционна политика на крупни фирми са абсолютна мотивация за наши хора да останат тук. В този завод в момента няма чужденец, който да е металург или на друга инженерна позиция. Всички са подготвени в нашия университет. Вижте какво става в Кърджали. Едното предприятие прави мед, а другото олово и цинк. Лош мениджмънт, неуредици и неудачи. Виждате в какво състояние са производствените им халета и цеховете, по репортажи на медиите. Това е срамно. Как да мотивираме наш металург? Младо момче или момиче, на което му предстои да се реализира в живота, да го мотивираме да отиде в този комбинат. Изключено е.

- Да, но не можем да очакваме в България икономиката да се движи само от чуждестранни инвеститори. Как стоят нещата с българските компании?
- За четири години ние имаме 100 договора с предприятия от българската индустрия за решаване на техни специфични проблеми, които се решават с екипи от нашия университет. Нашият университет е тясно обвързан с химическата, минната, леката, металургичната и др. индустрии. Създадохме кариерен център. В него се събират заявки за назначаване на специалисти. Имаме информационна система и веднага информираме студентите. Във всекидневни контакти сме със студентския съвет. Имаме възможности да реализираме наши студенти в българската индустрия и го правим. Според НОИ до 85 % от студентите ни до една година намират работа. Понякога се поставя въпрос защо кадрите не са достатъчно подготвени. Никога водещи фирми от индустрията или някой от голяма компания няма да отправят този упрек. Но да вземем една малка фирма. За нея е трудно да наеме инженер и да му даде достойна заплата. Тя очаква от един млад инженер, да речем химик, да разбира от енергийните проблеми, екология, технология, да конструира, едва ли не да се занимава и с мениджмънт, да има пет години стаж в престижна фирма и накрая заплатата му да е такава, че с нея да си плаща живота и квартирата. Къде остава въпросът със съпругата, децата, обучението на децата и т.н. Една малка фирма е това – търси момче за всичко срещу 500 лева заплата и прекалено много отговорности. Това е известно неразбиране от страна на тези фирми. Не може когато искаш да наемеш инженер-химик, той да разбира от фармацевтична химия до производство на цимент. Ще видите, че този проблем след няколко години ще отпадне. България е малка страна. Големите технологии се правят от големи международни компании, с възможности за сериозни инвестиции във фирмени изследвания. Нашата работа е да подготвяме хората преди всичко да обслужват тези технологии, а не да създават нови технологии. Това е сложно нещо. Когато създаваме една технология, процесът е дълъг и в момента когато сложим точката на края, тя вече е стара. В този цикъл е трудно да се включим. Светът се развива необикновено бързо и една малка държава не може да си позволи обучението на специалисти, които като хванат нещата от А да го завършат до Я. Мисля, че е по-добре инженерите, които подготвяме, когато отидат на мястото си, да влязат максимално бързо в технологията. Ако стигнем до това ниво на развитие на науката, че наши хора да почнат да създават и развиват технологии, ще отговорим на потребностите. Има и такива, но се касае за решаване на производствени задачи от по-малък мащаб, не толкова енерго и ресурсоемки технологични задания. В тези случаи ние с всичко възможно ще ги подкрепяме. Към настоящия момент една от целите на държавата ни е технологично обновяване на индустрията, а от наша страна, когато дойде нова технология, да дадем подготвените хора, които да работят с нея, а не да почнем да се намесваме в технологията, което може да доведе до обратни ефекти.

- Какъв процент от подготвените у нас кадри за индустрията остават в страната и каква заминават за чужбина?
- Ние правим една анкетно проучване сред нашите първокурсници за тяхната мотивация и избора на специалност. Оказва се, че е много висок процентът на младите хора, които записват поради това, че професията инженер е престижна и поради престижа на университета.
Една от мисиите ни е да стимулираме младежите да се развиват не само в направления администрация, бизнес, икономика и правни науки. Около 45 % от студентите в България в момента се обучават по няколко направления, а знаем, че в крайна сметка инженерните специалности са тези, които могат да помогнат на икономиката да върви напред.

- С други думи според вас трябва да се направи по-добро планиране при предлагането на специалностите, при които има пренасищане на кадри?
- Не. Ние сме академични хора и сме против ограниченията. Поддържаме обучението в сфери, в които имаме капацитет. Всяка епоха ражда това поколение, от което има нужда. След като това поколение е решило, че може да се реализира като икономисти, юристи и др. администратори – чудесно. Нека да учи. 40 % от студентите в САЩ сменят своята първоначална специалност при по-гъвкави програми. Тук също има тенденция към смяна на начално избраната професия. Нашите хора, които учат икономика, и им е необходимо да си повишат квалификацията с познания за металургичната индустрия и те идват да правят магистратури при нас.

- Какво се случва с хората, които предпочетат академична кариера пред тази в индустрията?
- В момента имаме към 120 редовни докторанти. От бюджета на университета отделяме по 500 лева годишно да участват в конференции, за материали и химикали. Включваме ги в проекти заедно с техните ръководители. Отделяме много внимание на докторантите. Когато един специалист завърши докторантурата, си има много възможности за реализация.

- Защо тогава много често се чуват оплаквания от млади учени, особено от БАН, че за тях в България не се създават достатъчно добри условия за развитие?
- И ние имаме богат опит в реализация на учени. Знаем, че на Запад има ултрамодерна техника. Изследователската апаратура работи две-три години и след това се дава на студенти. Това е факт, но ние търсим възможности и тук да правим това. Миналия мандат на ректорското ръководство закупихме в нашата централна научноизследователска лаборатория апаратура за 2 млн. лв. Който иска, може и тук да се реализира. Вероятно проблемът е, че те виждат инвестициите, които се полагат за наука в други държави, и ги съпоставят с нашите, но и в БАН аз много контактувам с колегите от Института по обща и неорганична химия – там подготвят невероятно добри специалисти. Имат доктори. След това стават гл. асистенти, доценти, професори. В този институт си имат млади хора. Правят разработки. Кой каквото и да казва – в науката също има мода. Аз съм завършил полупроводници. По онова време за тази специалност приемаха само отличници. Много мои колеги вече не работят по специалността, защото тази индустрия по една или друга причина в България пропадна. Огромните заводи в Благоевград, в София, Варна, Гоце Делчев вече не работят. Свидетели сме на възхода на една индустрия и на нейния упадък. В момента са модерни екологичните, биотехнологичните специалности. Старите вече се трансформират.

- Как оценявате новата рейтингова система за висшите училища в България и би ли помогнала тя за задържане на младите хора в нашите университети?
- Ние сме много напред в тази система. При 2/3 от професионалните направления, които развиваме, сме на първо място. В рамките на шегата - не очаквайте от мен да кажа нещо лошо за тази система. Има две възможности в рейтинговата система, които аз подкрепям. Тя ориентира младите хора и стимулира за развитие самото научно звено. Но ние работим много активно с колегите в средните училища. Организираме семинари, презентации, връзки между наши учени и учители по химия. Каним ученици в университета, за да подпомогнем средното образование и мотивираме учениците да се ориентират към природните науки. Не всеки ще преживее щастливо живота си в света на администрацията и икономиката. Търсим всички възможности.
Покрай рейтинговата система се коментира и качеството на висшето образование, което се получава в нашите университети. Лансира се идеята за редуциране броя на университетите...
Ако говорим за сливане на университети – това беше предложено в един доклад на Световната банка. Там предлагат Техническият, Минногеоложкият, Лесотехническият и Химикотехнологичният университет да се обединят в едно. Според мен така би се получило едно механично сливане. Техническият университет се концентрира върху техниката, ние в технологиите. Спецификата на Минногеоложкия и Лесотехническия е съвсем друга. Едно механично сливане не виждам до какво добро може да доведе. Сливането е по-скъпо, отколкото сегашното съществуване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: