С торта в търсене на полковника

04/23/12 21:00
(http://e-vestnik.bg/)

С торта в търсене на полковника

Или как Радой Ралин отпразнува своята 80-годишнина

Навършиха се 90 години от рождението на Радой Ралин. По този повод е следващият спомен как сатирикът особняк е празнувал своята 80 годишнина, година преди смъртта си. Авторът Калин Николов е художник, илюстрирал е някои от книгите на писателя.

Една от последните снимки на Радой Ралин. Снимка: Иван Бакалов

Мисля, че ако този ни народ имаше умение да обича своите големи личности, 80-годишнината на Радой Ралин, щеше да се превърне в празник. Поклон на финала на живота на този огромен творец.
Но, в редките вестникарски споменавания по този повод се четеше: „На 22 април Радой Ралин навършва 80 години. От много време насам, с известни основания, произнасяме сатири за хлевоустия Сатирик. Саморазправяме се с факта, че не съответства на съградената от цял народ и понякога нетърпима митология. И някак пропускаме, че той споделя правото ни да се разочароваме от него…” – това писа вестник „Култура”.

Защо да се разочароваме? Мечтаната демокрация просто бе поела по един напълно различен от очакванията път, хората се прощаваха с миналото си, но не в смях, а с тревога и скептицизъм…
Радой Ралин бе останал сам, бе се разделил с много от приятелите си, бе се разграничил и осмял дори политическите си привърженици… Живееше много тежко и невероятно скромно, с оскъдна пенсия. Малкият му син и семейството му, с които съжителстваше, бе поел всичките му сметки, винаги го чакаше с вечеря или с добра дума.

На 21 април 2003 г., ден преди юбилея си, бай Радой дойде вкъщи и помоли да преседи на другия ден у нас. Никой не искал да вижда, с никого да се чува, а и никой да не го знае къде е. Уговорихме се как да му дам ключ, преди да отида на работа, как да обядва и с какво да с занимава. вкъщи. На 22-и обаче много рано той звънна по телефона. Накрая на живота си бай Радой най-после поиска да има собствен телефон. Синът му Стефан му беше инсталирал в стаята, до леглото. Дълги години сатирикът, познат на цяла България, не искаше да има домашен телефон и редовно го забелязваха на телефонните кабини край близкото до тях кино “Изток” да говори атрактивно с характерния си висок глас… И рано сутринта той се обади от домашния телефон и каза, че все пак е решил да си остане вкъщи. Фактически няколко души вече го бяха потърсили, бе радостен от това. Но прекара деня без никакви гости. И вечерта пак остана абсолютно сам. Чел книга, писал по полето й, стоял на прозореца…

В следващите няколко дни потърси журналисти, пред които да разкаже, че е получил поздравителни телеграми от върховете на властта, но вижда в това едно лицемерие. Защото книгите му не излизали, въпреки оценките и суперлативите. Не намери обаче съдействие, просто му казаха, че темата не била интересна.
И най-неочаквано бай Радой реши, няколко дни след 23 април, да чества своя рожден ден. Прецени спонтанно, че от приятелите му е останал само един – полковник Дачо Маринов от Военното издателство, вече отдавна пенсионер. Част от историята на тяхното приятелство е следната. Дачо Маринов е имал много красива жена. Но генерал Мишо Мишев му я откраднал. Имало бракоразводно дело. Само че кой ще се осмели да свидетелства в полза на полковника, когато генералът се ползва от личното покровителство на Тодор Живков? По онова време се говори, че Мишев ликвидира т. нар. заговор на Горуня за сваляне на Живков. Говори се също, че предвожданите от него хора убиват самия Горуня, а по-късно това е маскирано като самоубийство.

Радой Ралин обаче се явил ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/23/12 21:00 http://e-vestnik.bg/14514/s-torta-v-tarsene-na-polkovnika/