Безхаберието в напоителните системи потвърдено от нов одитен доклад

Липсват данни за стойността на съоръженията и системите за напояване, за извършените публични разходи за тяхното изграждане, експлоатация, възстановяване, ремонт, реконструкция и модернизация. Освен това не всички хидромелиоративни съоръжения са актувани като публична държавна собственост, сочи публикуван в сряда доклад на Сметната палата за дейността на министерствата на земеделието, на екологията и на външните работи срещу климатичните промени в периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. Новият одит идва няколко месеца след като през ноември миналата година Сметната палата откри, че в активите на агроминистерството липсват цели язовири. Освен документалния хаос в напоителните системи одитната институция сега констатира и неособено адекватна политика в управлението на водите, в резултат на което хидромелиоративните съоръжгение не се използват ефективно, годните за напояване площи намаляват, които от своя страна спира инвестициите в земеделието. Така например към края на декември 2010 г. годните за напояване площи са намалели над два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя. В доклада се констатира още, че в проверявания период от изградената хидромелиоративна система се ползва незначителна част - средно 6.7 на сто от годната за напояване площ. Една от причините за намаляване на общо полетите земеделски площи е двойният ръст в цената на водата за гравитачно напояване и тройно на помпеното. Докладът отчита, противоградовата защита на селскостопанската продукция е една от най-ефективно изпълняваните дейности като остава проблемът за разширяване на защитаваната територия, но това зависи от осигуряването на достатъчно бюджетни средства. Към края на 2010 г. от градушки са защитени 34 на сто спрямо използваемите ниви и 38 на сто от обработваемите площи в страната. Само в горския сектор са предприети адекватни мерки за предотвратяване на климатичните промени като е увеличено залесяването за предотвратяване на засушаването. Като пропуск на правителствата в проверявания период Сметната палата отчита липсата на национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Докладът отчита, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изпълнявало контролните си функции в управлението на водите и е писало актове за нарушения, но проблем е, че няма цялостна политика за сектора. "Липсва обвързаност между целите, приоритетите и индикаторите за оценка, предвидени в дългосрочните планови и програмни документи в сектора и наблюдаваните и отчитани от МОСВ показатели при оценката на степента на изпълнение на утвърдените политики и програми в областта на управление на водите", пише в одита. В него се посочва още, че системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението при опасност от наводнения не е доизградена.

Прочети цялата новина

Свързани новини: