Двете великолепни пътни седморки на Плевнелив се свиха до една

Поради липса на пари двете "великолепни пътни седморки" – 7 магистрали и 7 скоростни пътя, залегнали в плана на бившия строителен министър и настоящ президент Росен Плевнелиев, се свиват на една седморка, която трябва да се реализира до 2020 г. За разкош е оставен и тунелът под връх Шипка, за чиято ефективност има много противоречиви становища от пътните специалисти. Това става ясно от съобщение на Министерството на регионалното развитие. Вместо седем само четири магистрали Вместо седем, България ще има само четири магистрали до 2020 г., става ясно от съобщението. Това са 19-километровата “Люлин” (София – Перник), която е действаща. Строящите се “Тракия” (София – Бургас) и “Марица” (Пловдив – ГКПП “Капитан Андреево”) трябва да са готови до 2014 г. Магистрала “Струма” (София – ГКПП “Кулата”) трябва да е готова до 2020 година. До 2015 г. трябва да бъдат завършени всички участъци без пътя през Кресненското дефиле, който е най-сложен и за който все още няма единно решение – тунел с дължина над 13 км или магистрала на две нива. Този участък между Благоевград и Сандански е приоритетен за изграждане след 2014 г. Другите две магистрали от плана “Плевнелиев”, наречен от него “пътната библия”, “Хемус” (София - Варна) и “Калотина” (София – ГКПП “Калотина”) стават нещо като полумагистрали, или т.нар. скоростен път – по две ленти за движение във всяка посока без аварийно платно. Поради липса на европейско финансиране и достатъчен трафик “Хемус” ще бъде магистрала от София до Велико Търново, след което преминава в скоростен път до Шумен и от там отново е магистрала до Варна. Този аутобан ще се строи след 2014 г. Пътят от София до сръбската граница, който беше нулев лот в концесията на магистрала “Тракия”, също става скоростен път, като трябва да бъде построен до 2015 г. От скоростните пътища остава само Русе - Шумен От седемте скоростни пътя в плана “Плевнелиев” за изграждане до 2020 г. е останал само един – от Русе до Шумен. В добавка е включено разширението на западната дъга на Софийския околовръстен път. Всички тези проекти трябва да бъдат реализирани със средства от еврофондовете в периода 2014 – 2020 г. В случай, че се спестят пари при проведените търгове, така както се случи през този планов период, средствата ще бъдат насочени за изграждането на скоростния път от Видин до Монтана. Той е част от еврокоридор номер 4, осъществяващ връзката на Западна Европа с пристанището в Солун. На този път държи Европейската комисия. За отпадналите ще се търсят инвеститори За отпадналите от плана “Плевнелиев” скоростни пътища и магистрали ще се търсят инвеститори. Те ще бъдат направени на основата на публично-частното партньорство, но без да се дават държавни гаранции, е посочено в съобщението. Премиерът Бойко Борисов вече на няколко пъти предлага на арабски шейхове да строят магистрала “Черно море” (Варна – Бургас). Стратегията за 100-километровия път непрекъснато се изменя – от магистрала с европейско финансиране към скоростен път с инвеститор. Проблемът е, че не е част от европейски коридор и няма достатъчно трафик през зимата. В момента се прави всичко възможно да бъде осигурено финансиране за един от основните приоритетни обекти скоростният път от Русе до Велико Търново, е посочено в съобщението. Той е част от трасето на еврокоридор №9 от Русе до Маказа. От плана "Плевнелиев" са отпаднали двата скоростни пътя до Кюстендил. Единият беше по трасето на еврокоридор №8 свързващ София – Кюстендил – Скопие и излизащ на Адриатическо море. Другият по времето на кабинета “Станишев” беше магистрала “Рила” - т.нар. далечен обход на София, който по времето на Плевнелиев прерасна в скоростен път. Той трябваше да свърже магистрала “Тракия” край София през Самоков – Дупница и Кюстендил. Отпаднали са и двата скоростни пътя от "библията" на Плевнелиев от Варна до румънската граница при Дуранкулак и Пловдив – Асеновград. За тях в съобщението на ведомството на министър Лиляна Павлова не е посочено нищо. За разкош тунел под Шипка Строителството на тунел под връх Шипка при Габрово остава приоритетен за строителство с европейски средства до 2020 г. Този проект се намести в пътната карта на България с влизането във властта на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, който преди това беше кмет на Габрово. Дотогава пътят не беше приоритетен, като правителството на тройната коалиция предвиждаше той да се даде на концесия. "Това е 120-годишна мечта. Още през 1890 г. тогавашният кмет на Габрово пише на Иван Вазов писмо с молба да ходатайства за построяването на тунела по Шипка", казваше Росен Плевнелиев пред студенти, обяснявайки историческата давност на проекта.

Прочети цялата новина

Свързани новини: