Вицепрезидентът Попова помилвала само един осъден от триста, подали молба

Три месеца, след като встъпи в длъжност, вицепрезидентът Маргарита Попова е подписала един указ за помилването на осъден. Попова съобщи в понеделник, че става въпрос за 38-годишен гражданин, осъден на две години затвор заради опит за кражба. Мъжът е инвалид в много тежко здравословно състояние. Той вече е изтърпял четири месеца от присъдата си. Новата комисия по помилванията в президентството е разгледала от началото на мандата 300 молби, като вече е излязла с 276 отказа. "Човекът е в много тежко здравословно състояние - парализиран, с мозъчен оток, с тежка инвалидност, което не му позволява да се обслужва сам. Поради това, многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието, което прави по наше мнение случаят изключителен, защото фактите не кореспондират с всякакворазбиране на човек за житейска справедливост. Мисля, че няма нито един от вас, който да каже, че би спал спокойно, ако знае, че този неподвижен, неадекватен човек, който не може да се обслужва сам, не се нуждае от допълнителна човешка грижа, която да му бъде дадена вкъщи”, каза Попова. Тя уточни, че комисията за помилванията към президентството е била единодушна в решението си по този случай. Въпросът с помилванията бе повдигнат след края на мандата на президентската двойка Първанов - Марин, които за десетте си години на "Дондуков" 2 отказваха публична информация по темата. За 10 години вицепрезидентът Ангел Марин на своя отговорност е подписал укази за частично или пълно помилване за 49 души, въпреки мотивирания отказ на комисията по помилванията в президентството. По време на двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин са помилвани 529 души. От тях 232 случая са на осъдени за убийство. Попова вече обяви, че рядко ще използва възможността за помилване. Вицепрезидентът, която заедно с президента Росен Плевнелиев даде отчет за първите 100 дни от мандата си, съобщи още, че вече се работи върху проект на закон за българите зад граница, които са в нейните пълномощия. През ноември в Европейския парламент в Брюксел ще се проведе конференция с представители на българските общности зад граница, които да дадат препоръки за закона. Ще се търси и формирането на нова политика за българите, които учат зад граница.

Прочети цялата новина

Свързани новини: