Прокуратурата не знае защо търпи критики от ЕС

Прокуратурата търпи критики, но на мен ми е трудно да си отговоря на въпроса "Защо?", заяви във вторник пред БНТ говорителят на главния прокурор Стелиана Кожухарова.   По думите й мониторингът на Европейската комисия има демотивиращ за държавното обвинение ефект. Тя обясни, че през последните години българската прокуратура полага усилия да заложи на действия, които имат по-дълга перспектива, но това не се оценява от европейските партньори.   "Това обаче не намира отзвук и не се отчита при резултатите от мониторинга. Това безспорно е демотивиращо", каза прокурор Кожухарова. Тя коментира, че в продължение на няколко години прокуратурата може да се похвали с постоянен ръст на осъдителните присъди, който през 2011 година достига 97.6% от всички произнесени присъди. Според Кожухарова това е може би най-високият процент на осъдителни присъди в Европа.   Проблемът с оценката на Брюксел обаче идвал от методиката на оценяване, която постоявала във фокуса на вниманието "едва няколко знакови дела". Кожухарова заяви, че обикновено те са по-тежки и по-сложни, които биха затруднили всички юристи, дори тези от европейските държави.   "Мониторингът на Европейската комисия (ЕК) създава напрежение и е нормално да се чувстваме под поглед, но не знам дали трябва да говорим непременно за неговото отпадане, защото той е механизъм за сътрудничество и наблюдение. Той би могъл да прерасне в полезна форма и за двете страни - както за нас от гледна точка на чуждия опит, така и за европейските ни партньори", допълни прокурорът.   Тя повтори позицията на Борис Велчев, че трябва да се направи реформа в цялостната политика на държавата. Прокуратурата държи на отделянето на по-леките нарушения от Наказателния кодекс и обособяването им в Административно-наказателен кодекс, който трябва да разтовари системата от множество дела.   Стелиана Кожухарова похвали своята институция, защото през 2011 година прокурорите са направили близо 2000 по-малко искания за използване на специални разузнавателни средства. В същото време има увеличение на броя на подслушваните обвиняеми, които после са изправени на съд.   "Тези СРС-та, които са прилагани към момента, са били по-ефективни, отколкото миналата година, когато са прилагани доста повече СРС-та, но те явно не са били необходими за доказване на съответните обвинения. Затова и осъдените с прилагани СРС-та са били по-малко на брой. Точно затова и прокуратурата реши, че е добре да се наблюдава този способ (за събиране на доказателства – бел. ред.)", каза Кожухарова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: