Смут в Европа - Франция и Гърция отхвърлят икономиите

Си Би Си

“Les carottes sont cuites” - “Морковите се опекоха”. Това не е призив да започне дегустацията на ястие в ресторант, включен в класацията на Michelin, а описание на политическо погребение и горчивите блюда, които все още са на огъня.

Тези думи са на отиващия си премиер на Франция Франсоа Фийон, втория по важност човек в страната, който бе избран за този пост от президента Никола Саркози.

Неговият коментар е френски кулинарен еквивалент на фразата “Песента ни е изпята” и тази присъда, която бе произнесена преди повече от две седмици, предполага, че обкръжението на Саркози е знаело какво го чака много по-рано от неделя вечер.

Губейки от социалистическия лидер Франсоа Оланд, Саркози се размина на косъм с нов срамен рекорд - да стане президентът, който най-кратко е заемал поста държавен глава в историята на Петата република.

Тази титла все още държи Жорж Помпиду, но той напусна президентското кресло, защото почина от рак месец преди да изтече петгодишният му мандат. Помпиду бе популярен и за него скърбиха. Саркози не беше популярен и за него няма да тъгуват.

Само че вотът във Франция не бе загуба само за “препечения” Саркози - такива моркови има в цяла Европа.
В Гърция в неделя имаше избори с още по-големи емоции: двете главни коалиционни партии, същите, които ратуваха в защита на еврото и бяха за принудителните строги мерки на икономически икономии, получиха по-малко от една трета от гласовете.

В Испания има масова безработица и почти всяка седмица демонстрации. В Холандия ще има избори, но едва през септември, въпреки че правителството подаде оставка през април.

Какво свързва тези събития - Европа. И по-точно Европа на германския канцлер Ангела Меркел - Европа, която германците заплашват с пръст, която болезнено затяга колана, в която се правят съкращения и звучат призиви за бъдещи съкращения.

В пръстена от страни около Германия, това, което започна като нацупено съгласие с реалността, показана от финансовите пазари, стана горчиво политическо ястие, в което очевидно има парченца, които избирателите от Европейския съюз не могат да преглътнат.

Подходът Меркел

В предизборната си кампания Оланд директно атакува така наречения подход Меркел към европейската икономика. По-правилно би било да го наречем подхода на Меркел, към който Никола Саркози, търсейки изход, се присъедини отстрани.

Подходът “Меркел” е прост: разходите ви да бъдат съкратени така, че дефицитът в държавния бюджет да не превишава 3% от националния продукт. Така ще можете постепенно да намалите държавния си дълг, избавяйки Германия от досадните грижи да оказва помощ на правителството ви и на вашите банки.

По-рано през тази година 25 от 27-те страни членки на Европейския съюз подписаха такова споразумение. Само Великобритания и Чехия отказаха. Оланд обаче каза по-късно, че като стане президент на Франция, ще настои споразумението да бъде предподписано. Европа се нуждае не от строги мерки за икономии, а от растеж, каза той.

Предизвикателството на Оланд

Отначало смелостта на Оланд бе посрещната с гняв и насмешка. Меркел бе изразителка на гнева, а Саркози - на насмешката.

Меркел бе толкова гневна, че отлетя за Париж през февруари, за да се изкаже в общо интервю, дадено от нея и Саркози, срещу Оланд. Тогава нейни съветници дори споменаха, че тя отказвала да разговаря с Оланд преди изборите. Саркози пък се изказа пренебрежително по адрес на опонента си, отбелязвайки, че той е наивен, когато става дума за икономика.

Проблемът бе в това, че мерките на “Меркози” предизвикаха хаос в цяла Европа. В Гърция мерките за икономии, наложени от германците, доведоха до това, че вече подкопаната от спад икономика, направо полетя в бездната.

По-високите дългове и съкращаването на заплатите доведоха до спад на продукцията, давана от тази страна, с 20%. По официални данни безработицата ...

Свързани новини: