Култът към Ататюрк вече не е това, което беше

Асошиейтед прес

При пътуване до Рио де Жанейро турски нотариус видял стоящата над бразилския град статуя на Исус Христос и бил вдъхновен да изгради величествен монумент на своя идол Мустафа Кемал Ататюрк - героят от войната за независимост на Турция и основател на републиката.

“Казах си: Исус Христос е велик човек, но моят Ататюрк е също толкова велик”, каза 78-годишният Съткъ Каведжиоглу, който осъществява мечтата си 15 години по-късно.

Медната статуя на Ататюрк, висока 22 метра, бе открита на 19 май в Североизточна Турция в знак на почит към почти мистичното влияние, което Ататюрк упражнява над ревностните си привърженици. Тяхното възхищение се корени в успеха му да наложи светските ценности у един предимно мюсюлмански народ.

Все пак култът към Ататюрк, някогашен стожер на турската държавна идеология, бавно, понякога незабележимо избледнява и бива заместен отчасти от епохата на Османската империя, от която черпи вдъхновение ислямското правителство, разполагащо със свой набор от идеи за съвремеността, морала и ролята на страната в региона.

Разбира се, Ататюрк, чието прозвище означава “баща на турците”, продължава, както изглежда, да е навсякъде, повече от 70 години след смъртта му.

Ликът му е върху банкнотите. Проницателните му очи и оголеното му чело украсяват портрети в държавни кабинети, както и в много магазини и домове. Саркофагът му е положен в огромен мавзолей в столицата на страната Анкара. Главното международно летище в Истанбул носи неговото име. Съгласно турски закон да обиждаш Ататюрк е престъпление, въпреки че прокурорите през последните години смекчиха позицията си в това отношение.

Турският народ обаче е в процес на удивителна трансформация и подобно отдаване на почит изглежда все повече не съответства на настоящето.

Днешна Турция е демокрация, която се бори с авторитарното наследство; пазарна икономика, чийто бърз растеж през последното десетилетие е база за новооткрита самоувереност; съюзник на Запада с исторически и културни връзки с Близкия Изток, които я поставиха на преден план в дискусиите за настъпващите промени в региона.

Тя също така е управлявана от вярващи мюсюлмани, чиито победи на изборите отнеха властта на подкрепяните от армията слоеве в обществото, защитаващи принципите на Ататюрк, който обедини народа след разрухата на Османската империя, намали влиянието на исляма с указ, сплоти турския етнос до национална идентичност и засили властта на държавата над личността. Сегашното правителство запазва Ататюрк като образ на национална икона, но разчупва идеята, че неговата дума и традиционното изразяване на почит са неприкосновени.

“В миналото да кажеш “Ататюрк смята така” щеше да е равносилно на край на спора”, каза Мустафа Акьол, автор на “Ислям без крайности: мюсюлмански модел за свобода”.

Сега, казва Акьол, доста хора са готови да оспорят правилата на Ататюрк, в резултат на което последователи на неговата идеология, известна като кемализъм, “стават по-несигурни, което понякога ги кара да са още по-упорити в запазването на символите”.

Пример за тази промяна се случи на 19 май, годишнината от датата през 1919 г., която се отбелязва като начало на турската борба за независимост - с Ататюрк, приел по-късно това прозвище. За първи път военщината от изминалите празненства по този повод бе заменена с граждански прояви, приветствани от официални представители на правителството. В Истанбул при церемонията пред паметника на Ататюрк бе пропусната традиционната минута мълчание в негова чест, а духов оркестър изсвири националния химн. Някои от присъстващите се разгневиха и започнаха да викат: “Искаме уважение за Ататюрк”.

Хауърд Айзенщат, преподавател в университет в Съединените щати, който работи по книга за корените на турския национализъм, заяви, че някои турци не вярват на управляващата партия заради това, че тя оспорва “дългогодишни дефиниции за това какво е да си турчин”. Той е проследил началото на този конфликт ...

Свързани новини: