Диана Ковачева попита ВКС по казуса "Галеви"

Правосъдният министър Диана Ковачева отправи в четвъртък искане за тълкувателно решение до Върховния касационен съд на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс в опит да се избегне нов случай от типа на "братя Галеви".   Пламен Галев и Ангел Христов изчезнаха от радара на властите след произнасянето на петгодишните им осъдителни присъди за участие в група за рекет и изнудване. В крайна сметка се оказа, че Галеви нямат задължение да се явят за изпълнение на присъдата им, защото са били с наложена най-леката мярка за неотклонение "подписка".   В крайна сметка всички надежди на властите за прекратяване на тази практика легнаха върху очакването ВКС да даде подходящ отговор на въпроса дали "произнасянето на ефективна присъда е основание за определяне на по-тежка мярка за неотклонение на подсъдимия".   Галеви бяха арестувани при акцията в Дупница, но след това пуснати под гаранция, защото се кандидатираха за депутати. Впоследствие бяха оправдани на първа инстанция от Кюстендилския окръжен съд, който бе задължен да им върне парите от гаранцията и да промени мярката им на подписка. Това ги задължаваше да уведомяват МВР единствено при смяна на настоящия си адрес.   Софийският апелативен съд обаче ги намери за виновни и им даде общо 12 години затвор, но не промени мерките им за неотклонение. Причината бе, че двамата винаги са имали безукорно поведение по време на съдебния процес и се водят неосъждани.   Ако ВКС излезе с тълкувателно решение, което недвусмислено казва, че подсъдимите с ефективни присъди трябва да бъдат задържани в арестите, то това ще има силата на закон.   Правосъдният министър аргументира пред ВКС питането си, прилагайки примери от 24 присъди и определения на съдилища от цялата страна. На тази база тя твърди, че магистратите имат различна практика по темата. Едни съдии решават да вкарат в ареста подсъдимите преди окончателната присъда, въпреки презумпцията за невинност, а други магистрати се позовават на практиката на Европейския съд в Страсбург, че бъдещото осъждане не може да оправдае задържането под стража.   В подкрепа на втората теза те масово посочват решение на международния съд, който заявява, че опасността подсъдимият да се укрие не може да бъде извеждана само от тежестта на надвисналото наказание, а да се подкрепи и с доказателства, че той наистина може да избяга.    

Прочети цялата новина

Свързани новини: