Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия /БАМИ/: Създаването на общински площадки за скрап поражда условия за корупция

- Г-жо Паунова, парламентът прие текстове от законопроекта за управление на отпадъците, според които общините придобиват задължение до две години да осигурят площадки за разделно и безвъзмездно събиране на отпадъци. Според вас ще се справи ли местната власт с тези отговорности?
- Обсъждахме този въпрос и единственият успех, който постигнахме, беше този двегодишен гратисен период. В него ще могат да продължат да работят наличните площадки, които отговарят съответно и на другите промени, които вече са направени. Те ще бъдат редуцирани, но все пак сега законът е в по-приличен вариант. Личното ми мнение е, че създаването на площадки за събиране на отпадъци от страна на общините е безумно решение, което ще покрие страната с всички възможни метални и неметални отпадъци, при това ще ги предаваме безвъзмездно. В момента голям брой хора, които нямат друго препитание, успяват да си осигурят по няколко лева на ден чрез предаване на такива отпадъци.

- Как ще се отрази отделянето на пунктовете от мястото на създаване на отпадъците?
- Отделянето на пунктовете от мястото на създаване на тези отпадъци не е печеливш вариант и не работи за решаване на проблема. Опасявам се, че сами ще се уверим, че няма да може по този начин да се работи, и сигурно ще се наложат промени. Единственото успокоение на бизнеса е, че поне на първо време няма да имат сериозни проблеми и ще продължат своята работа. Практиката ще покаже, че общините няма да могат да се справят. Те не са си събрали битовите отпадъци. Говорим за въглероден двуокис и ще унищожим индустрията, а какво става с битовите отпадъци, които се разлагат, миризмата е непоносима и всичко това също са газове, които влияят негативно на околната среда?

- Какво ще се случи с бизнеса в рамките на гратисния период от две години, когато трябва да бъдат изградени новите общински площадки?
- През това време ще останат да работят фирмите, които имат такъв лиценз.

- Това при същите условия както досега ли ще бъде?
- Не, условията малко се променят. Площадките трябва да са извън населените места, в територии, които са одобрени по устройствени планове, а не по общи устройствени планове /ОУП/, защото ОУП нямат и 1/3 от общините. Това са устройствени планове на площадки, които са определени за индустриална, складова или производствена дейност. Има известни промени, има изисквания за финансови обезпечения, за площадка, за лиценз. Има доста утежняващи параметри за фирмите, които ще работят. Ако няма кой да регулира незаконните площадки, те ще си останат.

- Какво ще се случи с фирмите, които изкупуват скрап, при положение че общините на практика им отнемат дейността?
- Общините трябва да организират същата дейност. Появява се държавата в качеството си на търговска фирма и тя трябва да изкупува. В същото време обаче тази площадка трябва да е годна за обработка на тези отпадъци. Няма смисъл фирмите да изкупуват от общините, защото това е пренос от една на друга площадка на суровината. Фирмите могат да открият паралелна дейност и практически да обработват отпадъците, които да се предават на металургичните заводи. Ние ще предаваме отпадъците си безплатно, но фирмите ще ги предават срещу заплащане. Това е изземване на съществуващ финансов ресурс, който е съвсем пазарно необоснован. Няма да се роди нищо от това. Първоначално беше замислено, че площадките веднага ще се закрият и общините ще поемат функцията им. Общините от своя страна имат право да превъзложат тази дейност. Някои от тях ще си изберат подизпълнители, което обаче създава още една възможност за корупция. Много площадки бяха закрити още по силата на първите промени, които настъпиха от началото на годината.

- По какъв начин според вас държавата ще задължава домакинствата да предават рециклируемите си отпадъци, при това безвъзмездно?
- Ами кажете ми как? Ако имам в мазето си примерно акумулатор, според закона нямам право да държа опасен отпадък там. Трябва да го предам. Аз обаче си го държа и няма сила, която да ме накара да ходя на 10 км например, извън населеното място, където да го предам. Това е разход, а хората ще предадат този отпадък безплатно. Е, кой би направил това? За това се изисква супердържавническо поведение и възпитание, което аз все още не съм констатирала в нашето общество. Такъв отпадък може да е и печка, и комин, и метален шкаф.

- Не трябва ли на тези площадки да има някакво по-специално съоръжение, чрез което тези опасни отпадъци да бъдат преработвани предварително, до определена степен?
- Естествено, че трябва да има, и именно заради това е даден този гратисен период.

- Какви са възможностите за публично-частно партньорство в събирането на отпадъци?
- Хубаво е да има такова партньорство, но не е доказано, че се извършва по правилата. Навсякъде у нас това се прави по корупционни схеми. В цял свят има такова партньорство и то се прилага. Ние нямаме доказателства за добро публично-частно партньорство. Навсякъде то се прави с цел присвояване на обществени средства. Поне това е доказала практиката в България.

- Какво ще се случи след тези две години гратисен период?
- Който отговаря на условията, който си сключи договор с общините, ще работи. Общо взето, гадая. Няма по света практика държавата да изземва такива дейности от частните фирми за изкупуване на скрап. Няма забрана общината да прави пунктове и който иска, безвъзмездно да си предава отпадъците, но да се забрани на частния сектор, това е прецедент в световен мащаб!

- В каква степен тези промени в ЗУО ще създадат условия за корупционни практики?
- Да, ще има такива възможности, защото общините ще имат право да превъзлагат тази дейност. Как ще се извършва изборът на такива фирми? Аз предполагам, как ще стане това - ще се дават възможности за работа на близки до властта, на местно ниво фирми. Печалбите ще се делят. Това е чиста корупция. Две години е доста голям период. Като не могат да се справят общините, ще има промяна отново. Ние сме свикнали да правим бързи промени. Площадките трябва да бъдат леснодостъпни, с възможност отпадъкът да се събира бързо и да се обработва и оползотворява. Колкото повече проблеми се създават, толкова повече се отклоняваме от целите. Това не е направено в закона, той е подчинен на това да няма кражби. Това обаче не се постига със забрана. Малко са хората, които се препитават с предаване на отпадъци в пунктовете, извън кражбите, разбира се. Според мен разделното събиране на отпадъците също не е успешно. Освен това и оползотворяването на отпадъците, събрани по този начин, не се извършва по определените процедури. Това е примерът ни за публично-частното партньорство, което не се реализира правилно, и все още не сме доказали, че можем да работим по такава схема. В същото време въвеждаме мерки, които ги няма в Европа. Надявам се в този гратисен период от две години да поумнеем и да променим начина си на работа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: