Черно, бяло... цветно!

Доливам вино в чашите, дъждът се лее и атмосферата става по-интимна и предразполагаща към женски разговор. Неусетно се насочваме към темата за връзките и за мъжете в житието и битието на всяка една от нас.

Тя споделя с групичката, че има връзка с мъж, мъж който е около 10 години по-млад от нея. Споделя, че повечето ѝ близки и познати я критикуват и приемат подобна романтична връзка като незряла, като временна авантюра. Казват ѝ да спре да си губи времето и да се захване с нещо сериозно.

Тя е поредната причина да се замисля за клишетата и елементарните правила, които използваме, за да взимаме важни решения и най-вече за да съдим хората около нас.

Свикнали сме да приемаме всичко като черно или бяло. Няма цветове, няма нюанси, всичко трябва да е конкретно, приемливо и ... скучно. В нашето общество стереотипите и остарелите разбирания за приемливо и табу са на особена почит. Макар и младите хора да са започнали да се освобождават, те все още са подвластни на лесносмилаемите клишета.

Имам връзка с мъж, който е почти 11 години по-възрастен от мен. В началото беше трудно за него и за хората в обкръжението ми. Той всячески се опита да ме разубеди, да ме накара да размисля. Близки и приятели писнаха, че връзка с подобна възрастова разлика няма перспектива. А аз винаги съм мразила социалните норми и обществено приемливото поведение. Опитах се да го убедя че: А. За мен няма значение и го възприемам като човек, не като цифра, Б. Не ми пука какво си мисли обществото и В. Обичам го и само това е важно. Почти пет години по-късно се надявам, че го е разбрал.

Поради същите причини съм против брачната институция и нямам абсолютно никакво намерение да спазя ‘традициите’. Това ми решение, обаче кара хората да ме съдят и да ми лепят етикети без да ме познават. Най-често ми обясняват, че това ми решение е несериозно и детинско. Собствените ми роднини честичко ми обясняват как една сватба ще придаде ‘стабилност’ на връзката ни. А ако един подпис и одобрението на държавата са единственото, което може да ни направи по-стабилни, явно сериозно сме го закъсали.

Стереотипите карат хората да правят неща, които не разбират. Те все пак ги правят, защото е по-лесно да не се замислиш, да не нарушиш обществените норми и да се слееш с тълпата.

Колко от сключващите брак двойки го правят, понеже вярват в брачната институция? Не отричам, има и такива хора. Но повечето го правят защото така трябва, защото роднините са ги накарали или просто защото девойката си мечтае да се види в бяла булчинска рокля.

И така – хората като мен и нея стават ‘несериозни’. Това оказва влияние както върху личния живот, върху кариерата и върху статуса на всеки един от нас в това приказно общество. Стереотипите смачкват тези, които мислят различно, тези които изглеждат различно и тези, които имат абсолютно нестандартен начин на живот.

Хора все още се страхуват да признаят различната си сексуалност; да признаят че не искат да се задомят и да направят деца след годинка, две; да споделят че имат репродуктивни проблеми; че са приели друга религия...

Живеем си сред черно и бяло. Цветното се дегизира и се опитва да се слее. Трудно е да си шарено петно в свят от сивота, сивота която заплашва да те погълне. А унищожението на стереотипите зависи единствено от желанието ни да се замислим и да разбием рамките. Усилието със сигурност си заслужава – всички ние имаме нужда от поне малко цвят в живота си.

Thunder-place - Блогът на Виолет Фарах

Прочети цялата новина

Свързани новини: