Четирите най-големи неуспеха на Обама

Консерваторите често се оплакват, че Барак Обама е най-левият президент в американската история, прикрит марксист, решен да превърне САЩ в социалистически ад. Истинските либерали, социалисти и скрити марксисти пък виждат в него прагматично устроен умерен държавник, повече от типа на Дуайт Айзенхауер, отколкото на Че Гевара. Либералите бяха сред първите и най-ентусиазирани поддръжници на Обама през 2008 г. Привлече ги антивоенната му позиция и обещанието за освободено от партийни сблъсъци просвещенско бъдеще, което се долавяше в реториката му. Четири години по-късно те са разочаровани от избраника си. Да, пак ще агитират и гласуват за него, но с нежелание. Има четири основни причини за недоволството им.
Първо, не бе сложен край на депресията. Мнозина вярваха, че Обама ще е втори Франклин Делано Рузвелт, само че политиките на администрацията му се оказаха под целта. В резултат милиони хора страдат ненужно. Първоначалното стимулиране бе твърде малко, а с появата на движението „Чаено парти“ президентската администрация забрави изобщо тази дума. Самата кейнсианска идея за централно подпомагане на икономиката бе толкова силно компрометирана от провала на Обама, че изобщо няма да бъде изпробвана при следващата криза. Регулацията на финансовата система не бе затегната достатъчно, така че да се елиминира опасността твърде големите банки отново да разрушат глобалната икономика. Не бяха изправени пред съд банкерите, трейдърите и ипотечните кредитори, отговорни за срива. Обама се обгради със съветници, замесени в дерегулацията, причинила кризата, с което се лиши от претенцията за висока морална позиция и отряза потенциално добри политики. Броят на застрашените от просрочие ипотеки остава прекалено висок, а твърде много семейства са обременени от неизплатими дългове. Американците не получиха и инфраструктурата, нужна за поддържането на растеж в дългосрочен план.
Второ, военните политики на Джордж Буш бяха продължени. Обама спечели номинацията на демократите през 2008 г. за сметка на Хилари Клинтън, определяйки се като застъпник за мира. През целия си мандат обаче той запази политиките на предшественика си. Беше ясно, че ще продължи войната в Афганистан, но се очакваше битката да бъде по-ефективна, морална и законна. Не бе изпълнено обещанието за премахване на затвора в Гуантанамо. Задържанията и мъченията продължават, а телефонните подслушвания са масово явление. Войната с тероризма се вихри с пълна сила в Пакистан, Йемен и други точки, макар вече да не е толкова мащабна в Ирак и Афганистан. Обама разпореди убийството на американски граждани без съдебен процес.
Трето, Вашингтон работи постарому. Обама обеща да скъса връзката между парите и политиката, но не го направи. Забрани назначаването на лобисти в администрацията си, но после отстъпи. Обеща да не приема дарения от политически инициативни комитети, но отново даде заден ход. Държавният глава покани лобисти от фармацевтичния бизнес и здравното осигуряване да изготвят закона за здравна реформа и остави банкери да пишат законопроекта за банковата реформа, което направи и двата пакета от текстове заплетени, неприложими и непопулярни. Президентът позволи на политическите донори да контролират финансирането на проекти за екологична енергия. Обама твърдеше, че избирането му ще е послание към „корпоративните лобисти, че повече няма да определят дневния ред във Вашингтон“. Не стана така.
Четвърто, не бе направено нищо съществено за глобалното затопляне. Как само се променят нещата за четири години! По време на кампанията през 2008 г. Обама казваше, че явлението е сред основните предизвикателства, и обещаваше да го направи водещ приоритет на администрацията си. Твърдеше, че ще сложи цена на въглеродния диоксид, така че пазарните сили постепенно да намалят значението на фосилните горива за икономиката. В лицето на прекалено сериозна политическа опозиция и обществено безразличие Обама постепенно изостави проблема. Дори не посети голямата екологична среща на върха в Рио през уикенда. Вярно е, че бе подобрен разходът на гориво на превозните средства и бяха въведени редица други разумни идеи за съхранение на енергия, но в същото време президентът засили подкрепата си за природния газ, въглищата и петрола като енергийни източници – точно горивата, които задушават планетата ни. Не е като учените да са решили изведнъж, че глобалното затопляне вече не е заплаха. Миналата седмица ОИСР предупреди, че климатичните промени и други екологични притеснения могат да „застрашат два века на растящ стандарт на живот“. Социологическите проучвания показват, че американците са много по-загрижени за създаването на работни места днес, отколкото за огромните разходи, които глобалното затопляне ще наложи в бъдеще. Като всеки друг политик Обама следи общественото мнение. Съжаляваме, Земя, но трябва да се печелят избори.
Неуспехите са даденост в света на политиката. Президентът не е диктатор или дори с особено влияние във вътрешните дела. В американската система на разделение на властта и децентрализирано управление никой (дори държавният глава) не може да наложи волята си за всичко. Не провалите притесняват либералите, а това, че те станаха покорно. Обама забрави първото правило на организация – неуспехите трябва да ви правят по-силни за следващата битка.

По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: