Какво става с българските архиви в Русия?

Русия е готова да върне на Полша архивите, изнесени по време на Втората световна война, стана известно в сряда. Това е резултат от дългогодишна борба, която поляците умеят да водят. Те вече получиха част от архивите, включително  документи,  засягащи разстрелите от 1940 г. в Катинската гора, още през 1990 година. Занесе им ги лично  Михаил Горбачов, който поднесе и извинение на Полша за престъплението. Архивите, които предстои да бъдат върнати, са били съхранявани в секретния фонд на министерството на вътрешните работи на СССР, сега са в Руския държавен архив в Москва. Там някъде са и българските архиви, изнесени през 1944 година. От които досега не е върнато нищо. Става дума за половината история на Третата българска държава. За тези архиви през последните 22 и половина години е ставало дума неведнъж. Имаше едно обещание от страна на Путин, когато пак беше президент. Обещан бе договор, също като на поляците сега, само че те умеят да държат на своето. А тогавашният български държавен глава, историк по професия, при визита в Москва чу подробни обяснения колко е сложна тази работа с архивите, как били разпръснати на различни места и трудно се събирали. А и много неща били изчезнали кой знае къде... Така или иначе Първанов се върна с обидно тъничка папка. А са изнасяни вагони. В документалната си книга "КГБ в България" (Военно издателство, 2009 г.) доц. Йордан Баев пише: "Основната цел на съветските специални служби в тези септемврийски дни (на 1944 - бел.kafene.net)е насочена към издирване на всички възможни документи и персонални свидетелства за дейността на германското, италианското, британското, американското, френското и турското разузнаване в страната. На следващо място са поверителните български архиви (Тайна царска канцелария, министерствата на външните работи, отбраната и финансите, оперативните дела на полицията, Държавна сигурност и РО на Генералния щаб, както и на други държавни учреждения), данните за разкритите съветски разузнавателни групи в България". "Кореспонденцията между началника на съветското военно разузнаване ген.-полк. Фьодор Кузнецов и секретариата на Вячеслав Молотов в периода от 23 ноември до 7 декември 1944 г. съдържа 70 страници от описи на документи, взети от дипломатическия архив на българското външно министерство т.е. само тези документи са над 2 хиляди", пише Баев. Въпросът за архивите остава открит вече много години и очевидно в момента не само не е приоритет за българските власти, а изобщо не стои на дневен ред. Къде по-важни са договорите на "Лукойл Нефтохим" или "Южен поток"... Така че отговорът на въпроса от заглавието е прост - нищо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: