AYP ep. 1: Има #опасност да се възобновят плановете за строителство при х. Физкултурник, заяви Ал. Дунчев

Очакваме да се възстановят някакви планове за строителство около хижа „Физкултурник” именно в района на пожара на "Бистришко бранище". Имало е такива планове – това е по-вероятната причина и има връзка с пожара в резервата, - заяви Александър Дунчев от WWF България в епизод 1 на "Гневни млади хора" (Angry Young People). Проектът "Гневни млади хора" (Angry Young People) е най-новият проект на PRESSCLUB Information Agency (PIA). Желанието на хиляди гневни млади българи да научават истината - без цензура, манипулации и фалшификации е причината да представим един нов проект - "Гневни млади хора" (Angry Young People) - онлайн платформа за новини, дебати, гражданска журналистика и анализи по всички актуални теми от деня. Първият епизод се излъчи вчера, 8 юли от 18.30 часа с водещ Асен Генов, блогър и един от създателите на уеб сайта Politikat.net В епизод 1 темите, по които дебатираха участниците бяха - пожарът на Витоша, протестите срещу промените в Закона за горите и отхвърлянето от ЕП на АСТА. Александър Дунчев, който е един от първите доброволци и беше на Витоша още няколко часа след възникването на пожара разказа от първо лице: "Пожарът в Бистришко бранище на Витоша няма как да е естествен и случаен пожар. Нашето мнение категорично е, че пожарът е умишлен. По наше мнение няма как пожарът да е случаен. Районът е много непристъпен, дори и по мнението на пожарникарите, и там няма как случайни хора да минат. И пожарникарите, и доброволците са категорични, че им трябват 1-2 часа, за да успеят да изминат 200-300 метра в тази местност, в която има висока растителност и паднали трупи. От публикувани снимки в Интернет се вижда, че огнището на пожара е на около 400-500 метра над пътеката. Звучи невероятно някой случайно да е бродил точно там 2-3 часа, за да е случайно. Ние като кръстосвахме резервата ни е тряббвало понякога по цял ден, за да отидем и да се върнем. Още повече, че едно такова случайно бродене в резервата е с риск за живота. Да се опиташ да преминеш през тези паднали стебла и да има опасност да се подхлъзнеш и да паднеш върху стърчащи клони – това да го направи случаен турист е абсурд. Служителите и началниците на пожарната служба бяха изключително изненадани от големия наплив на доброволци, желаещи да участват в гасенето на пожара. Това бе причината за всичките недоразумение и липса на координация. Ако попитате пожарникарите, които работят на терен, дали имат нужда от помощта на доброволците, всичките ще ви кажат – да. Дори онзи ден някои от тях ми споделиха: „Не можем да разберем нашето началство. Ние тук имаме голяма нужда от хора, които да ни помагат.” На този тежък терен, в тази тежка битка, човешките сили стигат за два часа. Само прехода е толкова време и ако няма кой след теб да поеме борбата, пожарникарите губят надежда и вяра в силите си, че ще могат да се справят." Антоанета Цонева от Институтът за развитие на публичаната среда заяви, че хората защитаваха Витоша както протестирайки на Орлов мост, така и отивайки да даряват своя доброволен труд за спасяването на планината. "Ако има нещо хубаво в този пожар, то това е, че българите, активните млади българи показаха, че са разчупени всякакви досега наслагвани клишета – за безразличието, за липсата на ангажимент към обществените дела, за тяхното неразбиране за това кога трябва да участват и как трябва ад променят. Тези клишета вече са невалидни. Има разгневени, възмутени млади хора, които могат да се намесят и да структурират гражданския дневен ред такъв, какъвто на тях той им изглежда. В България има подменен дневен ред. Сега, през Орлов мост, през пожара на Витоша, той започва бавно да се възстановява, защото е разбит монопола върху дневния ред. Монопола на традиционните медии и монопола на институциите, които да казват кое е важно", - категорична е Цонева. Известният блогър Константин Павлов-Комитата сподели своето впечатление, че в първия ден на пожара са минали повече от 4 часа от момента на подаване на сигнала и излята първата кофа с вода от хеликоптерите. "Не познавам процедурите, по които работи пожарната, но на мен ми се струва, че това е прекалено голям луфт. За мен реакцията трябваше да бъде по-бърза. Това беше пожар, който се случи пред очите на цяла София. Тази прозрачност показа на повърхността проблеми в действията на властите. Надявам се те да си вземат поука и да интегрират доброволците в действията си. Видя се, че е крайно време да се действа със съвременни технически средства – за свръзка, за гасене, транспортни средства", - каза Павлов. "Гражданското общество и институциите са на два писти, които не се срещат, на различни скорости са. Този пожар, обаче, неминуемо ги срещна заради волята на доброволците, а не заради волята на институциите. На управляващите щеше да им е по-лесно да отговорят на въпроса: „Къде бяхте вие, когато Витоша гореше?”. Тази фраза кънтеше в главите на всеки, който се е запътил към пожара. Хората искаха да има отговор", - допълни Цонева. Според Дунчев, ако институциите бяха толкова прозрачни, колкото доброволците, и да имат една открита система за комуникация, а не да твръдят, че нямат нужда от гражданите, нещата щяха да бъдат далеч по-лесни. "Жалко е България да получава европари за стопанисане и опазване на природа и за изграждане на инфраструктура, а да не сме използвали част от тези пари, за да се купи техника, с която да се охраняват от пожари и други бедствия тези природни ресурси и инфраструктура. Може би властите не приеха помощта, която бе предложена от Русия, Израел и Македония, за да не стане ясно, че нямаме нищо и че сме неподготвени. Почти всички залесени от нашите деди иглолистни гори са изключително възпламенили – те горят много лесно. Блъгария трябва да спешно да инвестира в хеликоптери – те са по-добри аз нашите условия. Нашите гори са предимно концентрирани в планини. Почти нямаме равнинни гори, където да може да се работи със самолети. Затова аз смятам, че трябва ад се инвестира в хеликоптери, а не в самолети", - допълни Дунчев. Според Цонева, България е може би единствената европейска страна, която няма закон за доброволчеството. По думите й, такъв закон е много важен, за да може ресурса на дороволците да бъде оползотворен. "За да може КПД-то на това взаимодействие да бъде максимално високо, необходимо е институциите да направят редица стъпки. По света доброволците получават застраховка за дейността, която вършат, има договори с тях, техните разходи, които те правят, трябва ад бъдат компенсирани от институциите, времето, което те влагат в доброволческа дейност се счита за стаж и т.н. Държавите, кодето има силно доброволчество, тези отношения между институциите и доброволците са уредени и е върховна ценносто някой да е доброволец за своята общност. Сега на ход са институциите. Видя се, че когато доброволците бъдат призовани, че когато те имат усещането, това е важно, те реагират адекватно", - категорична е Антоанета Цонева. Цонева бе категорична, че ако някой е искал да използва този пожар, за да насочи общественото внимание в друга посока, за да настрои групи срещу групи, за да обезсмисли каузата на протестиращите, то той се провалил от комуникационна и пропагандна гледна точка. "Ако е имало пропагандна цел, някакъв зъл гений, някакъв Гьобелс, който е измислил такъв зловещ сценарий, аз не искам да вярвам, че е ака, този сценарий е провален. Лошото е, че, ако има сценарий, ако има преднамереност, то огромен финансов, административен и човешки ресурс бе използван – огромна цена е платена", - допълни тя. * * * Пълен запис на Епизод 1 на "Гневни млади хора" (Angry Young People) гледайте тук.

[spoiler effect="slide"][seriesposts][/spoiler]

Прочети цялата новина

Свързани новини: