В Израел забраниха концерт с музика на Вагнер. Светът чества 200 години от рождението на композитора

Концерт с музика на Вагнер бе забранен в Израел, съобщиха световните медии. Концертът на сборен оркестър е продуциран от Вагнеровото общество в Университета в Тел Авив. За изявата бе наета зала в луксозния хотел „Хилтън“ в израелската столица. Броени дни преди датата на концерта управата на хотела най-неочаквано обяви, че събитието няма да се състои.
„С ръководството на хотела имахме твърда уговорка, със стоте музиканти от оркестъра бяхме подписали договори. Похарчихме доста пари за реклама, събитието бе анонсирано за 26 юни в местните вестници. Провалът е ужасен“, твърди Йонатан Ливни, основател на Вагнеровото общество в Университета в Тел Авив.
Йонатан Ливни  е адвокат в Йерусалим, загубил е почти цялото си семейство по времето на Холокоста. „Вагнер е ужасен човек, но публиката в Израел трябва да има правото да чуе неговата музика в родината си, а не да пътува нарочно в чужбина, за да го чуе“, твърди той.  Ури Ханох, член на Дружеството на преживелите Холокоста, твърди, че музиката на Вагнер повишава емоционалната мъка у слушателите, жертви на Холокоста. И Ливни, и Ханох имат право, смятат интелектуалците в Израел. Става дума за изключително болезнена тема, в която  емоциите надделяват  над разума.
В Израел никога не е била забранявана музиката на Вагнер. Тя е изпълнявана през 30-те години на публични места от състав,  известен днес като Филхармоничен оркестър на Израел.  Тези изпълнения са прозвучали под палката не на кой да е, а на легендарния маестро Артуро Тосканини.
Други двама велики майстори на палката от еврейски произход – Зубин Мета и Даниел Баренбойм, неведнъж са заявявали, че оркестър, който не е свирил Вагнер, не може да разбере синтаксиса на симфониите на Густав Малер. И остава ощетен. Под палката на самия Баренбойм през 2001-ва в Йерусалим прозвуча откъс от „Тристан и Изолда“ на Вагнер. Година по-рано  Менди Родан, оцелял от концентрационен лагер, дирижира идилията на Зигфрид от едноименната опера на Вагнер в Ришон Лецион, четвъртия по големина град в Израел. Сякаш обществото бе преглътнало травмата, нанесена от Холокоста.
Така че идеята на Ашер Фиш, ръководител на Националната опера в Израел, да поднесе на меломаните концерт от Вагнерови арии под шапката на Вагнеровото общество в салоните на „Хилтън“, изглеждаше напълно приемлива. Този получастен безплатен концерт не трябваше да провокира скандали. Но ги провокира!
Представители на просемитски организации и личности, настроени конкретно против Вагнер, категорично застанаха против концерта. Те отново подчертаха, че музиката на Вагнер, любима на Хитлер, може да бъде използвана единствено като музикална картина на Холокоста.
Противниците на Вагнер в Израел цитират като доказателство за тезата си, че Вагнер пропагандира античовешки идеи в есето на композитора от  1850 г. Das Judenthum in die Musik („Юдаизмът в музиката“). Това есе според тях лансира идеята за прогонване на евреите от германската култура. Всъщност Вагнер никога не успя да прогони евреите от Байройт, нито пък се прояви като защитник на геноцида.  Мнозина от онези, които умряха в концентрационните лагери, бяха запалени вагнерианци, ревностни почитатели на музиката на Вагнер. В интервю за седмичника  Der Spiegel Баренбойм говори за този парадокс по следния начин: „Изпитвам дълбоко преклонение и респект към жертвите на Холокоста. Не можем дори да си представим какво са изживели те. Но и те самите приемат нещата по различен начин. Например моят приятел, нобелистът за литература Имре Кертеш, неотдавна ме помоли да му намеря билети за Байройт.“ Мнозина казват, че вторият език, който най-много се говори на фестивала в Байройт, е иврит.
„В държавата Израел обаче ситуацията е по-различна – проблемът „Вагнер“ съществува. Университетът в Тел Авив понесе доста обвинения, че нарушава академичната независимост. А ръководството на хотел „Хилтън“ понесе обиди заради обвинения в нежелателни крайности.
„Вагнер не заслужава толкова крайни и жестоки реакции. Годината е 2012-а. Нека слушаме Вагнер свободно!“, пише Норман Либрехт в испанския „Ел Паис“
През 2013 г. се навършват 200 години от рождението на Вагнер. По този повод оперните театри по целия свят поставят музикално-сценичните творби на композитора. В Софийската опера една по една възкръсват оперите от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ по идея на проф. Пламен Карталов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: