Емил Радев, депутат от ГЕРБ: Във фонд „Гарантирани вземания“ вече са натрупани около 200 млн. лв.

В промените на Търговския закон е залегнала мярка за защита на работниците, която предвижда те да минат от четвърто на първо място в реда на кредиторите при осребряване на вземанията им от фалиралата компания. Това е стара идея на социалното министерство и подлежи на обсъждане. Дали е най-правилният вариант или не, е друга тема. Смятаме да организираме обществени обсъждания и коментари на специалисти, защото обявяването в несъстоятелност е една много деликатна тема. Създаден е и специален фонд „Гарантирани вземания“, който вече функционира и за него има отделен закон.
Предприемаме и други мерки за защита на работещите с промени в Гражданско-процесуалния кодекс, приети през миналия месец. Чрез тях освободихме от такси работниците и служителите при завеждане на изпълнителните производства срещу работодателите. Когато работникът си изкара изпълнителен лист за неизпълнено трудово възнаграждение, той няма да плаща предварително такси за въвеждане на изпълнителното дело. Оттам нататък парите ще се събират от работодателя в хода на изпълнителното производство. Защото един работник, който 6 месеца не си е получавал заплатата, няма пари и за такси, за да си получи дължимото възнаграждение.
Във фонд „Гарантирани вземания“ вече са натрупани около 200 млн. лв. Той работи и преди година направихме промени в закона, така че да може да се улеснят процедурите. Въпрос е колко синдикатите разясняват на своите членове, че има такъв фонд и могат да претендират към него в случай на неплатежоспособност на даден търговец. Трябва да се води разяснителна кампания и тук е ролята на синдикатите, защото те разполагат с нужния потенциал от юристи, за да подпомагат работниците и служителите, така че те да ползват привилегиите, които им дава фондът.
Правим консултации и в Министерството на правосъдието, защото материята с обявяване на фалит е много чувствителна. Аз не смятам, че трябва да се тръгва в посока работниците да обявяват в неплатежоспособност работодателя. Напротив, трябва да се дадат на работника повече права, за да си защити интереса и да може да си изкара изпълнителен лист при завеждане на съдебните производства.  Защото, когато се обяви в неплатежоспособност самият работодател, работникът може след известно време да използва този фонд и от разпродажбата на имущество да си получи възнаграждението, но това значи „смърт“ за самия работодател. Оттам нататък този работник или служител трябва да си търси ново работно място. Целта ни е да съхраним работните места и да накараме работодателите да плащат редовно възнагражденията, а не да унищожаваме работещи предприятия, които имат някакви затруднения.
Промените в ГПК вече са приети -за освобождаване от таксите. Трябва да се мисли, когато се правят промени и в другите закони. Необходимо е да има  обществено обсъждане, да се чуе мнението и на правосъдното министерство.
В условия на криза отчитаме завишаване на фирмите, които водят производства по несъстоятелност, както и на фирмите, които бавят изплащането на заплати. Но тук  трябва да направим голямо разграничение на тези търговци, които имат активи и въпреки това бавят заплати, от тези, които наистина нямат възможност да ги изплатят. Трябва да има някакъв критерий и трябва да дадем по-голям инструментариум на работниците и служителите свободно да си вадят изпълнителни листове. Аз наблюдавам, че където работниците успяват да си изкарат бързо изпълнителен лист и да наложат обезпечения върху имуществото на работодателя, там мисля, че се разрешава проблемът и заплатите се заплащат ефективно. Не трябва да чакаме  производството по несъстоятелност, което е дълго и сложно и обикновено търговецът се заличава и после няма субект – работодател.  Можем да решим проблема на работника за неизплатените заплати, но оттам нататък той няма да има работно място.

Прочети цялата новина

Свързани новини: