Световната икономика е пред нова перфектна буря

Последният доклад на МВФ World Economic Outlook разкрива смразяващата картина на бързо зараждаща се перфектна буря, в която всички части на световната икономика се сриват едновременно. Вярно е, че МВФ не смъква с много прогнозите си за глобалния растеж за тази година и следващата (съответно с 0,1% и 0,2%), но посочва някои ключови рискове за влошаване и този път не става въпрос само за еврозоната. Към нея се добавят заплахите от приближаващата „фискална бездна“ в САЩ, чието крехко възстановяване стремглаво губи скорост, и видимото забавяне в нововъзникващите пазари. И трите стожера на световната икономика изглеждат опасно разклатени.
Като оставя общите си прогнози за растежа приблизително непроменени, МВФ прави смелото предположение, че паричното обединение върви към подобрение предвид постепенното облекчаване на финансовите условия за периферните държави. Фондът приема, че договорените мерки на последната среща на високо равнище в Брюксел ще бъдат въведени скоро и ще произведат желаното възстановяване на пазарното доверие. И двете допускания изглеждат съмнителни. Още не е ясно колко сериозни са страните от еврозоната за планирания банков съюз, подробностите остават оскъдни и объркани. Северните държави кредиторки пък бързо се отдръпват от идеите Европейският механизъм за стабилност да рекапитализира директно банките и част от спасителните средства да бъдат използвани за намеса на вторичните пазари за облигации. Дори тези инструменти да бъдат въведени без изменения, те третират симптомите на проблема и оставят незасегнати първопричините – силните разминавания в конкурентоспособността на отделните страни членки. Понякога изглежда така, сякаш МВФ съществува в изолирана среда от академични икономически и финансови анализи, която пренебрегва разгръщането на проблемите в реалния свят. Дори решенията, договорени в Брюксел, да успокоят пазарите, няма да направят много за изваждането на тези икономики от дупката. Еврозоната няма да е в безопасност, докато не осигури благоденствие на всички, а подобна цел е безкрайно далеч.
През по-голямата част от миналата година САЩ изглеждаха имунизирани за европейските проблеми, но вече се забелязват пукнатини. Официалните цифри могат да покажат, че страната се е върнала към спад през второто тримесечие, макар че това остава малко вероятно. Но дори така, повечето анализатори очакват в най-добрия случая анемичен растеж от малко над 1% на обобщена за годината база, а и това е преди достигането на „фискалната бездна“, която може да премахне до 4% от БВП. Резултатът ще е толкова краен, че според МВФ политиците ще направят всичко необходимо да го избегнат. Фондът се успокоява с предвиждането, че ще се стигне до консенсус, който да удължи действието на въведените от Джордж Буш по-ниски данъчни ставки и да предотврати автоматичното орязване на разходите, заложено да влезе в сила в края на тази година. Може би е вярно. Американската политическа система има навика да стига до критична точка по подобни въпроси, но ако перифразираме Чърчил, накрая постъпва правилно, след като е опитала всичко останало. Подобен сценарий се разви по време на кризата с тавана на дълга миналата година. За съжаление развръзката на проблема не е окончателна защото тогавашните мерки създадоха условията за „фискалната бездна“ от заложени покачвания на данъците и орязвания на разходите. Президентът Барак Обама успя единствено да отложи проблема с две години. Притесненията около бюджета се върнаха и мъгла от политическа несигурност отново се спусна над американската икономика. Без съмнение Фед ще се притече на помощ с трета фаза на количествено улеснение, но дори печатането на пари да е верният подход, то не може да компенсира фискално затягане от 4%. Може би и този път нововъзникващите пазари ще подкрепят растежа? За жалост не.              
Дори Китай се забавя със сериозни темпове. Притисната от застой в износните пазари и очевиден свръхкапацитет във вътрешната икономика, твърдото приземяване на страната изглежда твърде възможно. Китай е на път да подложи на изпитание предположението, че една централно управлявана икономика може да успее напук на обичайните правила на свободните пазари. Шансовете не са много обещаващи. Най-тревожното е, че ако китайският растеж се забави, страната почти сигурно ще се опита да се измъкне от кашата чрез износ и в процеса ще стовари излишния си капацитет на световните пазари. Някои ще кажат, че това е подходът й от самото начало и на това се дължат голяма част от проблемите на Запада. Твърде възможно е тенденцията да е пред силно задълбочаване, което ще изпробва до краен предел вярата в свободната и отворена търговия.

По в. „Дейли телеграф“

Прочети цялата новина

Свързани новини: