ЕК: Корупцията и престъпността в България остават проблем

Европейската комисия публикува в сряда доклада за напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка, който обхваща петгодишния период от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. до сега. Документът представя оценката на ЕК за напредъка, постигнат от нашата страна през този период в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.
„България измина дълъг път от своето присъединяване до сега. Законите са налице, сега е важно да бъде гарантирано тяхното прилагане. България е постигнала относителен напредък и може да постигне целите, поставени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, но трябва да покаже по-голяма ангажираност с реформите и да положи по-ефективни обединени усилия. Все още трябва да бъдат демонстрирани убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, за да се разсее безпокойството на българските граждани и на европейските партньори на България“, заяви в сряда председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.
Барозу потвърди очакването, че България и Румъния ще бъдат разделени в наблюдението им от ЕК. Следващият доклад за Румъния ще бъде приет още в края на тази година, а напредъкът на България ще бъде обявен след година и половина - в края на 2013 година.
В доклада за нашата страна, който е от общо 26 страници, се посочва, че през 5-те години на мониторинг е постигнат напредък, но все още реформата не е устойчива и необратима. Напредък е постигнат с приемането на основната законодателна рамка и създаването на важни нови институции.  Подобрено е законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество и беше създаден орган, следящ за конфликти на интереси, отбелязват още експертите на ЕК.
В доклада се препоръчва в бъдеще България да съсредоточи усилията си за запълване на оставащите пропуски в правната и институционалната рамка и да концентрира вниманието си върху прилагането на неотдавна приетото законодателство.
В доклада на ЕК, както се и очакваше, не са спестени някои доста сериозни критики.
Висшият съдебен съвет не се управлява ефективно, не се спазва разделението на властите и независимостта на съда е поставена под въпрос. Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Обстоятелството, че все още има нужда от външен натиск, повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените, се посочва в доклада на ЕК. Експертите от Брюксел допълват, че „назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите".
От Еврокомисията отбелязват още, че „при няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от ВСС липсваше прозрачност и обективност и те бяха помрачени от твърдения за политическо влияние".
Напълно очаквано, в доклада се коментира и уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, макар че в традицията на тези документи името й не се споменава директно.
„Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди - в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство", се посочва още в документа.
Все още се наблюдават слабости, касаещи етиката в съдебната система, свързани с последователността на дисциплинарната практика във връзка с прозрачността и обективността на назначенията, атестирането и повишенията в съдебната система. По отношение на борбата с корупцията координацията между различните органи у нас все още е недостатъчна и реформите се нуждаят от по-голяма насоченост и ангажираност за постигане на резултати. В борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност трябва да бъдат постигнати по-убедителни резултати, пише в доклада.
Слабостите в съдебната реформа и в борбата с корупцията пораждат сериозна загриженост сред по-голяма част от българските граждани. Проучване на „Флаш Евробарометър“, проведено от Еврокомисията през май тази година, например сочи, че 78% от българските граждани биха желали комисията да продължи да подкрепя реформата в България, докато бъдат постигнати стандарти, подобни на тези в другите държави членки.
В доклада на ЕК имената на братя Галеви, които се скриха от правосъдието у нас, не са конкретно споменати, но в документа е записано: „Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата.”
Наблюдателите от Брюксел заявяват, че досега създадените специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища не са могли да докажат ефективността си във връзка с успешното разследване, образуване на наказателни производства и провеждане на съдебни производства по значими дела.
Със съвсем малки изключения, се казва в текста, досега Специализираният съд е постановил решения само по маловажни дела, тъй като съответното законодателство не позволява на съда да дава приоритет на най-важните дела.
Сериозна е критиката и по отношение на поръчковите убийства, като Брюксел споделя сериозната си загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства - от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела
Комисията ще изготви следващата си оценка за напредъка на България в края на 2013 г., за да даде на българските органи достатъчно време да демонстрират постижения в прилагането на съответното законодателство. През този период тя ще следи отблизо осъществявания напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските власти с други държави членки, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

Прочети цялата новина

Свързани новини: