Томас Гарсия: Българската публика се вълнува от бразилската музика

- Какво си спомняте от първото ви гостуване в България преди 2 години?
- Много ми хареса страната. Обожавам зала “България” и оценявам работата на музикантите от Пловдивската филхармония, с които излязох на сцената. Останах изключително доволен – залата беше препълнена, което означава, че българската публика се вълнува от бразилската музика. За мен това бе невероятно преживяване. Имаше добра организация и се надявам, че това ще се случи и при гостуването ми на 16 ноември.
- Вие ще излезете на сцената заедно с Оркестъра на Класик ФМ радио и диригента Рикардо Авербах. В програмата сте включили разнообразни произведения на бразилския композитор Вила-Лобос. Все пак, кой е акцентът?
- Подбрали сме наистина много важни за творчеството му произведения, които ще представим. Заедно с оркестъра ще изпълним една част от симфоничната поема “Naufragio de Kleônicos” /Корабокрушението на Клеоните/, която носи заглавието “Песен на черния лебед”. Тази пиеса за виолончело и пиано е създадена от Вила-Лобос, за да бъде изпълнена от него и съпругата му. На концерта ще чуете първото изпълнение в Европа на “Песен на черния лебед”, оркестрирана от диригента и аранжьор Андре Костeланец през 1961г. Така съм се постарал да направя връзка между търсенето на нови произведения и концертното им изпълнение.
- Как успяхте да откриете тази творба?
- Открих я по време на моите търсения в Музея на Вила-Лобос в Рио де Жанейро, който притежава богат архив с произведенията на бразилския композитор. Преди година посетих този културен институт и направих проучване за аранжиментите, които никой досега не беше решил да изследва. Потърсих пиеса за китара и беше невероятно, че я намерих в този архив. Обадих се на диригента Рикардо Авербах и споделих, че искам да изпълня това произведение. Той ми отговори “Разбира се!”. Направих копие на партитурата и получих разрешение за изпълнение на творбата в България, което ще направя в съпровод на Оркестъра на Класик ФМ радио.
- В програмата ще слушаме и “Интродукция към шорос” за китара и оркестър
- Да, произведението е важно, тъй като жанрът “шоро” оказва силно влияние върху живота и творчеството на Вила-Лобос. Това е инструментална бразилска популярна музика, чието значение може да се сравни с това на рагтайма в САЩ. Композиторът Вила-Лобос е известен с произведения като “Бразилски бахиани”, което познавате в България, тъй като е изпълнявано във вашата страна. Другата поредица от творби, композирана от него, се нарича “Шорос”. Тази интродукция се появява в периода 1920-1929г. и е написана след останалите пиеси в стил “шоро”. След като бъде изпълнена “Интродукцията към шорос”, аз ще премина към Шоро № 1, което е написано за китара. Смятам, че по този начин ще се получи интересен преход от оркестъра към соло китарата. Шоро е базирано на група от 4 инструмента. Флейта, кларинет или саксофон заемат духовата секция. В състава участва малката китара, наречена кавакиньо. Към тях се прибавят две китари – класическа /с 6 струни/ и китара със 7 струни. Само в две държави по света свирят на китара със 7 струни - в Русия и в Бразилия. В София ще свиря на класическа китара с 6 струни, а не със 7-струнната, с която обикновено излизам на сцена. Освен това, “Интродукция към шорос” се изпълнява по-добре с 6-струнната китара. При традиционното изпълнение на шоро, класическата китара държи хармонията и мелодията, а 7-струнната – хармонията и басите.
- Вие сте автор на книга, посветена на стила “шоро”. Какви са темите в него и по какво се различава от добре известната самба?
- Нека споделя с вас, че самбата е музика, идваща от селските райони. Тя се е изпълнявала първоначално в именията в Североизточна Бразилия в областта Баия. За разлика от самбата, шоро е градска музика. Другата разлика между двата стила е, че шоро е предимно инструментална музика, докато самбата използва преди всичко вокали. По-късно възниква и песенното шоро, като сред най-известните ще отлчичим “Тико тико ну фуба”, станало популярно с гласа на певицата Кармен Миранда, както и песните на Алфредо да Роша Виана Джуниър, известен повече като Пишингиня. Причината за развитието на песенното шоро е появата на радиото през 30-те години на миналия век. Всички смятат, че наименованието “шоро” произлиза от думата “шорар” /в превод от португалски “плача”/. Това не отговаря на истината. Терминът “шоро” произхожда от друг вид музика, наречен “шоромелейро”. Този стил се е изпълнявал на вид средновековен обой, наречен шалмей – инструмент, който често са използвали португалците. Формацията, която свири шоромелейро, получила съкратеното име “шоро”. В този смисъл, няма нищо общо с глагола “плача”. Напротив, това е много весела и жизнерадостна музика. Днес шоро изживява своеобразен ренесанс. В Сао Пауло, в Рио де Жанейро и другите големи бразилски градове можете да слушате всеки ден шоро, изпълнявано на живо. Тази нова тенденция се наблюдава през последните 15 години, когато се увеличи броят на музикантите, които изпълняват този стил. За да свириш джаз професионално, се изискват много качества и техника. Същото важи и при шоро – за да изпълняваш тази музика, са нужни добра техника, задълбочени познания, и в същото време, популярно и танцувално звучене. Шоро е музика, която не те оставя да седиш на едно място. Самия Вила-Лобос твърди, че неговата музика може да се изпълнява както в концертната зала, така и в оживено питейно заведение.
- Предвиждате ли да се впуснем в ритъма на боса нова?
- Да, “Жобиниана” е творба, която съчетава различни произведения в стил боса нова, създадени от Антонио Карлош Жобим. Музиката е аранжирана на високо професионално ниво от Сиро Перейра.
- В програмата присъства и Симфония № 3 “Импресии от Макумба” на Валтер Бурле Маркс. Какво е Макумба?
- Макумба е афро-бразилска религиозен култ, познат под това название в Рио де Жанейро и Сао Пауло, а в останалата част от Бразилия е популярен като “кандомбле”. По света става известен с названия като “сантерия” /в Куба/ или “вуду” /в САЩ/. Приема се, че култът кандомбле произлиза от африканските жреци, които са били откарани като роби в Бразилия. Култове като кимбанда, умбанда, йоруба са свързани с божествените посредници между човека и бога, наричани “ориша”. Всеки ориша е свързан с католически светец, което според мен е вид камуфлаж, приложен от африканските роби, които не са могли да почитат своите африкански богове. Например Йеманжа е божество на морето и съответства на Света Варвара или Св. Богородица. Полубогът Шанго е свързван със Св. Георги – той е покровител на войската, но също и на преподавателите, така че аз като преподавател го уважавам много. Идеята на Бурле Маркс е да използва звуците и посланията на Макумба, защото това е елегантна и силно въздействаща музика. Споделих с Рикардо, че тази музика се изпълнява с типични инструменти, които не са характерни за симфоничните оркестри.
- Вие ще използвате ли такива инструменти по време на концерта?
- Да, музикантите ще използват реко-реко – перкусионен инструмент от групата на идиофоните, както и ганза, който е от същата група, или куика, както и различни барабани или дайрета. Трябва да допълня, че освен религиозна, Макумба има и суеверна страна. Например, ако се разхождате в Рио де Жанейро и под едно дърво забележите захвърлени цигари, бразилското ястие фарофа, приготвено на основата на царевично брашно или брашно от маниока, и бутилка кашаса – това е трапеза, поднесена на дявола Ешу. Вероятно по този начин някой прави черна магия на някого. Бурле Маркс се опитва да разкрие чрез музиката подобни проявления на Макумба. Симфонията “Импресии от Макумба” не се свири често, тъй като е трудна за изпълнение. Знам, че за диригента Рикардо Авербах тя също изисква сериозни усилия, но си струва да бъде чута.

- Как се развива класическата музика в Бразилия и какво е нейното място на фона на популярната бразилска музика?
- Положението е сложно преди всичко от финансова гледна точка. Правителството на страната ни е съкратило сериозно своя бюджет за култура. Ситуацията напомня на България, тъй като в Бразилия не всеки е готов да отдели средства, за да подкрепи класически концерт. Проблеми има и при популярната музика, но те се дължат предимно на развитието на новите технологии, пиратското сваляне на музика от интернет и слабите продажби на дискове. Не казвам, че при класиците тези проблеми липсват. Не знам как е в България, но в Бразилия оркестрите не спират да се борят за оцеляването си. Подкрепата от правителство, федерални институции или организации на практика липсва, оркестрите не разполагат с големи средства. Президентът на Бразилия, която има български произход, Дилма Русеф, според мен има повече качества от предшественика й Лула да Силва, но и тя не дава достатъчно средства за класическата музика.
- До каква степен са застъпени бразилските композитори в концертните програми в Бразилия?
- И тук битката е голяма, тъй като в повечето случаи всички искат Бах, Моцарт и Бетовен. Оказва се, че Вила-Лобос е изпълняван повече извън пределите на Бразилия, отколкото в тази латиноамериканска страна, защото възможностите и средствата, отделяни зад граница, са по-големи. Смятам, че такава тенденция се забелязва навсякъде по света, включително и в САЩ, където живея. Въпреки това, бразилските оркестри не забравят нашите композитори.
- Смятате ли, че има млади композитори, които могат да се превърнат в наследници на таланта и творческия потенциал на Вила-Лобос?
- Има хора, които вървят по стъпките на Вила-Лобос, като използват популярната и класическата музика. Голяма част от тях търсят нови начини за музикална изява, например в електро-акустичен вариант. Тези добри експериментатори продължават да работят в Бразилия и да представят подобен род композиции. Залите са пълни, но трудностите идват от развиването на аудиторията. Забелязвам интересна тенденция в учебните заведения по музика в Бразилия. В Националната консерватория – Национален музикален институт за музика на Рио де Жанейро, която е най-значимата школа у нас, през миналата година е назначен преподавател по китара кавакиньо, като по този начин образователната институция признава връзката на шоро с популярната музика. Назначиха се и преподаватели по популярна музика, което ще доведе в един момент до сливането с класиката. Смятам, че при всички положения класика и съвременност ще оцелеят заедно.
- За всяка личност като Вила-Лобос се разказват както легенди, така и истински истории. Кои от тях ви правят най-силно впечатление?
- Нека не забравяме, че самият Вила-Лобос създава истории за себе си. Една от тях е разходката му из Амазонка, когато бил нападнат, по неговите думи, от племена човекоядци. След като чули как свири на китара, те не пожелали дори да го докоснат. Това е чиста измислица! Вила-Лобос разказва подобни случки, за да провокира повече интереса към себе си и музиката си в Европа. Но има и достоверни истории, като например тази с пианиста Артур Рубинщайн. Вила-Лобос направи онова, което никой не би посмял. След концерт на Рубинщайн, бразилският композитор пристигнал в хотела на музиканта и се качил в стаята му в 2 часа след полунощ, за да изнесе концерт със своите шоро композиции и да демонстрира истинската бразилска музика. Тази история е истинска и дава начало на приятелството между Рубинщайн и Вила-Лобос. Случката с нашествието в хотелската стая е от 1917г., но е безпрецедентна. Друга история, отговаряща на истината, е измисленият от Вила-Лобос празник. В хотелския си апартамент в Париж той поканил известни музиканти и критици, за да слушат произведенията му. За целта всеки гост бил помолен да вземе по нещо за масата, както уж повелявала бразилската традиция. На един от гостите си поискал килограм шунка, на друг – бутилка вино, на трети – килограм кашкавал. Разбира се, никой от гостите не дошъл с точно претеглените продукти, а с много повече. През 20-те години на миналия век никой не е правил подобно нещо в Европа и всички мислели, че това наистина е бразилска традиция. В крайна сметка, след заветната галавечер в стаята на Вила-Лобос останали доста храни и напитки, с които той успял да преживее няколко седмици. Тази история също е вярна.
- Накрая, над какви музикални проекти и изследвания работите в момента?
- В момента пиша книга за китарните произведения на Вила-Лобос и се надявам да я завърша догодина. Свиря с диригента Рикардо Авербах на различни концерти. През февруари ще представим “Мистичен секстет” от Вила Лобос в САЩ с още няколко преподаватели. През май 2013г. ще прекарам 3 месеца в Бразилия, за да направя нови изследвания в областта на музиката. Очаквам и осъществяването на запис на китарните произведения на Вила-Лобос, които съм включил в новия ми компактдиск.
- Какво ще почувства публиката на концерта ви на 16 ноември в зала “България”?
- Публиката ще усети духа на Бразилия. Бъдете готови за музика с много ритъм, много близост и усещане, което ще ви накара да излезете от залата, изпълнени с щастие. Каня ви на концерта с Оркестъра на Класик ФМ радио, за да ви поднесем истинско забавление и радост. Гарантираме ви ги!

Прочети цялата новина

Свързани новини: