"Половината от нацията се изживяват от сутрин до вечер като прокурори"

Година преди края на 7-годишния си мандат като главен прокурор Борис Велчев излезе с необичайно остри критики към безпринципното и хаотично законодателство в сферата на наказателното право. По време на представянето на четвъртото издание от изследването "Юридически барометър", Велчев направи бърз анализ на тенденциите в родната наказателна политика, като се възмути, че "половината от нацията се изживява от сутрин до вечер като прокурори", визирайки склонността на политическия и управленски елит да криминализира все повече деяния, с които не може да се справи по друг начин. Отправяйки "една провокация", главният прокурор заяви, че му се иска един ден в конституцията да бъде разписана допустимата граница, която парламентът да не може да преминава в желанието си да предвижда затвор за все повече неособено тежки и дори леки престъпления. Ако нещо не ни харесва, то трябва да бъде криминализирано "Ние продължаваме да живеем, а за съжаление и да работим в една изключително неустойчива, на моменти сбъркана правна среда, в която като че ли има една единствена водеща линия – ако нещо не ни харесва, то трябва да бъде криминализирано, а дори и да не е криминализирано, за него трябва да отговаря прокуратурата. Ако имаме нормална държавност, тя би изключила злоупотребата с институциите. В момента полицията и прокуратурата, и съдът, разбира се, са едни от институциите, с които най-мащабно се злоупотребява и за политически цели, и просто от некомпетентност", заяви Велчев. Преди да вземе думата той бе помолен от ръководителя на проекта – бившият образователен министър Даниел Вълчев, да анализира накратко наказателната политика, на което Велчев отвърна шеговито, че очевидно има вид на човек, който може да прави чудеса и помоли това да не се очаква от него. Няма наказателна политика "Най-глупавият извод, който мога да направя е, че е много трудно да оценявам наказателна политика там, където няма наказателна политика. Едва ли сте изненадани от този факт. Има няколко стратегии, приемани от няколко предишни правителства, включително и последната, приета през 2010 г. Въпросът е дали сте забелязали това? Дали сте забелязали такава промяна в законодателството, която да е продукт на предварително осмисляне и която да се опитва да постигне т. нар. справедливост?", риторично попита главният прокурор. За съжаление тези концепции са едни от най-подценяваните от управляващите, каза Велчев и припомни, че предишното правителство неясно защо е изготвило този документ чак в последните месеци от мандата си, а настоящото "прие концепция за наказателна политика с малко по-широк хоризонт, отколкото е неговият мандат, вероятно очаква преизбиране, не зная". В повечето такива стратегии се намират "много полезни, разумни, смислени неща, които обаче много трудно могат да минат за подчинени на единна философия", каза главният прокурор, визирайки склонността на парламента през последните 20 години да криминализира все повече деяния, предвиждайки несъразмерни и често твърде нелогични наказания. "Иска ми се обаче в някакъв момент българската политическа класа като цяло да осъзнае, че има тенденции в наказателната политика, които не могат да зависят от партийния цвят на правителството. Едно от онези неща, които ми се иска законодателят да осъзнае, е необходимостта от превенция", заяви главният прокурор. Той припомни, че през 2010 г. е ликвидирано единственото държавно звено, занимаващо се с криминалистически анализи. "Превенцията трудно ще я видите в повечето от концепциите и стратегиите за наказателна политика. В тях отсъства онова разбиране, че наказателното право трябва да си остане последно средство, това е известно, това и на латински мога да го кажа, и че онова, което може да бъде санкционирано от административната, от контролната система в страната, трябва непременно да бъде направено. И само онези мъничък кръг от правонарушения, които не могат адекватно да бъдат адресирани по този начин, трябва да останат в сферата на наказателната политика. Този тип разбиране за съжаление не го виждам проектирано не само в писмените документи, но и в политиката на нито едно правителство досега", продължи Велчев. Затвор – любимо наказание за различни административни нарушения Той не спести и изумлението си от лекотата, с която българските парламентаристи постоянно завишават санкциите в Наказателния кодекс (НК), а членове на правителството често предлагат наказанието за различни административни нарушения да е затвор. Неотдавна такава идея сподели земеделският министър Мирослав Найденов, коментирайки продажбата на храни с изтекъл срок на годност. "Задавам си въпроса - даваме ли си сметка какво означава лишаването от свобода? Нали знаете, в България не се смята, че има дело, ако няма задържани лица. Ако няма затвор някъде - става дума, че няма право. Даже онзи ден с изненада прочетох един авторитетен български администратор, чиято професионална компетентност е доста встрани от наказателното право. Предлага да бъде инкриминирано продаването на храна с изтекъл срок на годност, дори и без от това да е произтекъл какъвто и да било конкретен вредоносен резултат." "Има едно такова разбиране, че наказателното право е панацея и, че когато решим да адресираме някакъв социален проблем, трябва да го криминализираме и това е най-сигурният начин. Всъщност това съждение на този въпросен господин би изглеждало аналогично нелепо в неговите очи, ако аз се опитвах да давам някакви свои оценки за начина, по който да се справим с шапа по дребния рогат добитък", коментира Борис Велчев. Отнето право на глас е по-малко провинение от отнет часовник Като пример за безпринципната наказателна политика на държавата той посочи факта, че НК предвижда глоба до 5000 лева за всеки, който насилствено или чрез заплаха възпрепятства някого да упражни конституционното си право да гласува. В същото време, ако насилствено или чрез заплаха откраднеш часовник от някого, можеш да получиш ефективна присъда. "Докато наказателното право дава по-голяма защита на часовника, отколкото на конституционните политически права, ми се струва, че трудно можем да говорим за осмислена наказателна политика", обобщи главният прокурор. Той коментира и последните поправки в НК, според които насилието над животни вече ще се наказва със лишаване от свобода. Подчертавайки, че тричането на кучета е архаичен обичай, с който не би се гордял, Велчев посочи, че това е поредното доказателство за недомислиците в наказателната ни политика. "В масовото обществено съзнание компетентният орган е не просто прокуратурата, а лично главният прокурор, това е ясно. Но като излезем от масовото съзнание и се опитаме да влезем в законодателството, за да видим кой е компетентният орган, боя се, че малко от вас биха притежавали в нужната степен правен ексцентризъм да разберете кой е компетентният орган – това е Агенцията по безопасност на храните", обясни Велчев, задавайки риторичния въпрос – ако някой стане свидетел на това престъпление, дали би се сетил да се обърне точно към тази агенция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: