Турски империализъм 2.0

„Турция не трябва да прави грешки, каквито е правела в миналото, да се отстранява от близкия басейн в полза на привлекателността на Западна Европа и междурегионален алианс. Турция, която не е в състояние да повлияе на ситуациите на Балканите, в Кавказ и Близкия изток, не може нито да запази собствената си цялост в такова деликатно геополитическо пространство, нито да открие за себе си света”.
„Тя трябва да се опита да реализира с помощта на многостранни и двустранни споразумения план за максимална промяна на направлението на запад на равнището на Балканите, на линията на сигурност, в епохата на „студената война”.

„Кавказ на картата на водния път от Черно море към Дунав е една от опорните колони на балканската стратегия, стратегия на проливите и като цяло е евроазиатската стратегия на Турция”.

Какво е всичко това, заявление на турски екстремист и националист?

Може би. Но това са също точните думи на професор Ахмет Давутоглу, сегашен министър на външните работи и вдъхновител на турската международна политика от неговата книга от 2001 година „Стратегическа дълбочина. Международното положение на Турция”. Разбира се, известният учен-професор разглежда също и много други въпроси, сред които многократно споменаваната теза „Няма проблеми със съседите”. Но в същност това не изключва факта, че като желана цел се издигат възродените и много ярко изразените експанзионистки стремежи на Турската Република. И не може да се отрича, че онова, което в книгата се изказва като хипотеза, днес е крайъгълен камък на действията на Турция на международната арена.

Разбира се, никой не отрича правото на всяка държава да изработва собствена външна политика, или да се бори за спечелване на доминираща позиция в зоната, която се отнася до нейните интереси. Но тогава всички ние трябва да оценим перспективите.

Уви, САЩ и европейските правителства, ръководейки се от сегашните интереси външно показват, че не виждат, или недооценяват сценария на министър Давутоглу. Европейските столици продължават да правят отстъпки на Турция. Някои дори й обещават нереалното встъпване в ЕС. Тъй като, както те заявяват, благодарение на умерения ислямизъм, Турция е необходимият мост между християнския и ислямския свят, между демократична Европа и страните от Близкия изток, в по-голяма или в по-малка степен подложени на влиянието на „арабската пролет”. Това се прави със цел, Анкара да изпълнява ролята на противотежест, каквато турският стремеж към хегемония има против подобен на иранския.

С други думи, всички се държат така, като че ли не забелязват деликатното турско нахалство на Балканите в обмяна на илюзорната възможност в бъдеще тя да се завърне в Близкия изток. А САЩ в угода на европейците си затварят очите на неподчинението на Анкара, надявайки се да използват Турция преди всичко за да спрат иранската експанзия, и допълнително да уязвят Русия.

Въпреки това, на Кремъл е абсолютно ясна ролята, която Турция играе в безредиците в Кавказ и Централна Азия. Той разрешава на турски компании да получават все по-голямо влияние в икономиката на Русия. В действителност именно турските компании се превърнаха в Русия в големи концерни. Те работят както в най-големите руски градове, така и в кавказките републики, където на милиардите рубли, които Москва инвестира с надеждата за тяхното примирение, се извършва огромно строителство.

Разбира се, сега Ердоган няма намерения да скъса политическите и военните отношения с НАТО, още повече, че съседството с Русия, конкурент в Кавказ, прави тези връзки изгодни за Анкара. Не случайно професор Давутоглу нееднократно е твърдял, че неговата стратегия в никакъв случай не трябва да се възприема като несъвместима, или конфликтуваща със Запада, и особено с Европа. Но също така е вярно и това, че „съвременна” Турция, която той има предвид, е нова, съвременна османска империя, която от една страна може да бъде „велик защитник” в Близкия изток, а от друга – отново да придобие собственно „балканско” и „среднеазиатско” измерение.


















Марио Сомоса

Прочети цялата новина

Свързани новини: