Все повече деца напускат училище заради емиграция на семейството

През последните години броят на отпадащите от училище деца у нас е намалял, но се появява тенденция все повече деца да напускат училище заради емиграция на семейството в чужбина. Това сочат данните в проекта на стратегия на просветното министерство за намаляване дела на отпадащите и преждевременно напускащите училище за периода 2013-2020 година.   По данни на образователното министерство през последните четири учебни години броят на отпадналите от училище е намалял почти двойно – от 8820 през учебната 2008/2009 година на 4761 през учебната 2011/2012 година.   Най-голяма е групата на учениците, които са прекъснали образованието си по социални и семейни причини – през учебната 2011/2012 година тя наброява 2996 деца или 62.93% от всички отпаднали. Другите причини за отпадане са отсъствия и слаб успех.   От министерството определят като “особено тревожна“ тенденцията за нарастващ брой на учениците, които напускат училище поради заминаване в чужбина. Делът им само през последната учебна година е нараснал с 26.13%, а общо за периода 2008/2009 – 2011/2012 учебна година е 38.65%.   Съществуващите механизми за обмен на данни между България и страните, към които е насочен основният емигрантски поток от страната, не позволяват да се проследи каква част от заминалите в чужбина ученици продължават обучението си в държавата на новото си местопребиваване.   Данни на Евростат през 2012 година показват, че делът на преждевременно напусналите училище сред младите хора на възраст 18 – 24 години в България е 12.7% спрямо 12.9% за ЕС.   Данните на образователното министерство за отпадналите ученици обаче се разминават с тези на Националния статистически институт (НСИ). Последните данни на НСИ за учебната 2010/2011 година сочат, че 18 766 души са напуснали училище. Напусналите от първи до четвърти клас са 5596, като 2237 са заминали в чужбина, 2658 – по семейни причини, а 371 -поради нежелание. В групата от пети до осми клас напусналите са 6994, като 1939 са заминали за чужбина, 3418 – по семейни причини и 1177 – поради нежелание. При учениците от девети до тринадесети клас напусналите са 6 134. От тях заминалите в чужбина са 876, по семейни причини – 3 047, а поради нежелание - 1925.   Главната цел, залегнала в новата стратегия, е до 2020 година делът на преждевременно напусналите образователната система да бъде под 11%.   За да се ограничи отпадането от училище, в стратегията са заложени различни мерки.   Тъй като една от основните причини за напускане на училище е лошото финансово състояние на семейството, в стратегията се предлага частично или пълно заплащане на таксите от общината в детските градини за децата от социално слаби семейства. Друга мярка за насърчаване на деца от бедни семейства е отпускането на стипендии за насърчаване повишаването на образователните резултати.   Степента на образование е изключително важен фактор за преодоляване на бедността. По данни на Евростат през 2011 г. делът на живеещите в бедност сред завършилите най-много прогимназиален етап е над 3 пъти по-висок от дела на бедните сред завършилите средно образование.   Една от мерките е и осигуряването на позитивна образователна среда още от детската градина, като посещението на детска градина според експертите е ключово за по-нататъшното развитие на децата в училище. От министерството отчитат, че след като през 2010 година беше въведена задължителна детска градина за деца на 5-годишна възраст през учебната 2011/2012 година нетният коефициент на записване на децата е 81.5% или с 6.6 % повече в сравнение с предходната година.   През 2011 г. делът на посещаващите детска градина при децата от 3 до 6 годишна възраст при етническите българи е над 55%, докато при децата от ромски произход е почти двойно по-нисък – едва 30.9%. За голяма част от децата, които остават извън детските градини и чийто майчин език е различен от българския, се наслагва още един фактор – недостатъчната подготовка по български език, което води до трудности в процеса на обучение в рамките на началния етап на образование.   В стратегията се предвижда за такива деца да се предоставя допълнително обучение по български език, като паралелно с това се осигурява възможност и за обучение по майчин език.   Друга мярка е по-активното включване на родителите както в управлението на образователните институции, така и в разработването на общи практики срещу отпадането на децата от училище.   Предвидени са и мерки срещу агресията в училище. За последните 4 години има увеличение на психолозите, педагогическите съветници и ресурсните учители с повече от една трета, но все още директорите неглижират ролята и важността на педагогическите съветници и психолозите, независимо от зачестилите случаи на агресия, която е и една от причините за преждевременното напускане на образователната система.

Прочети цялата новина

Свързани новини: