Господин Х. е нечестен човек, а на това отгоре и крайно тъп

Така съветва Шарл Бодлер младите писатели, решили да критикуват не по обиколна, а по права линия: Тя се състои в умението да кажеш: „Господин Х. е нечестен човек, а на това отгоре и крайно тъп; ще докажа твърдението си“; и да го докажеш – първо, второ, трето и т.н. Следвам смирено съвета на поета и казвам: Сериалът „Недадените“ е нечестен продукт, а на това отгоре и крайно тъп. Ето ги доказателствата, едно по едно:
I. Нечестен продукт:
1) Това е филм, който би трябвало да представя епоха; епохата обаче е представена бутафорно, шперплатово, пластмасово, тоест, епохата е представена фалшиво и некадърно. Смешни и жалки са например всичките тия дъновистки паневритмии и Учителя, представен като Дядо Боже от картинките в читанките; смешни са и разюзданите български фашизоиди – повече приличащи на атакисти, отколкото на хитлеристи; а най-смешен е цар Борис III, който се държи като девствена мома, получила неприлично предложение – да го приема ли, да не го ли приема. Ретушът на кадрите не спасява бутафорията, само я прави по-безцветна; но дори и безцветна, бутафорията не може да стане истина.

2) „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“ Това е принципът, залегнал в създаването на „Недадените“ – принцип, дълбоко нечестен в същността си. Всъщност, ако говорим по същество, това не е толкова филм, това е идеологическа пропаганда – отговаряме на провокацията на Дарко Митревски „Трето полувреме“ с контрапровокацията „Недадените“. Иде реч кой да владее миналото, затова може би и художествено сериалът се продънва толкова – никой не се интересува от художествените му качествата, важно е единствено да изпълни поставената му пропагандна роля.

3) Това обяснява скоростта, с която той се придвижи от проект до реализация – политическата поръчка не търпи отлагане. Тук, дето се вика, дори и „Под прикритие“ може да почака. Известно е, че „Недадените“ прескача чак от четвъртото място на конкурса на БНТ, за да бъде пуснат преди всички останали на терен. Макар че си е чисто трошене на народна пара – толкова безпомощен е той в естетическо отношение.

Но чужди пари кой ги брои, защото по повод 70-годишнината от осуетеното депортиране на българските евреи от старите територии на Царството биха могли да се излъчат няколко филма, ето само три от прима виста: „Корабите са пълни“ (2005) на Костадин Бонев, „Борислав и Балканите“ (1993) на Юлий Стоянов, „Транспортите на смъртта не потеглиха“ (1973, ако не се лъжа) – филмът, който показва какво е искал да направи Хаим Оливер, преди да фалшифицират сценария му за „Ешелоните“.

Вярно, тези три филма са силно и гъсто вино, трудно слаби глави могат да го понесат, затова е по добре да им поднесем киселата боза „Недадените“.

II. Крайно тъп:

1) Тук като че ли кой знае каква нужда от доказателства няма, достатъчно е само да се види образът на Арон (Мариус Куркински), решен като нещо средно между Скитника Евреин и Юродивия Праведник – безвкусно, пошло, срамотно. Александър Белев (Димитър Баненкин) е плосък, равинът Нисим (Камен Донев) е насилено оптимистичен, Лиляна Паница (Лидия Инджова) е драматургично недоразвита… И тук изобщо не съм склонен да имам забележки към актьорите, те играят това, което им предоставя сценарият (Емил Бонев), а той им предоставя точно боза.

2) „Недадените“ всъщност изобщо не си дава сметка, както ми каза веднъж един български евреин, че Холокостът е процес, не е еднократен акт. ...

Свързани новини: