Криминалната поредица за комисаря Монталбано излиза на български

Поредицата с комисар Монталбано излиза на български. Тя включва двайсет книги, преведени на 32 езика. Романите и разказите с прочутия герой са филмирани в най-популярния италиански криминален сериал, излъчван в 65 страни.
„Формата на водата“ е първият роман с комисаря Монталбано, който пуска издателство “Книгопис”. В него има всичко за един хит от криминалния жанр - обаятелно ченге, интрига,  напрежение и неочаквана развръзка. Както и типичните за Монталбано изкушения:  красивото женско обкръжение и изтънчените кулинарни удоволствия.
Влиятелен политик е намерен мъртъв в колата си, изоставена в местност с лошата слава на публичен дом на открито. Медицинското заключение е категорично: естествена смърт, но комисарят Монталбано иска разследването да продължи още няколко дни. Макар че, когато разгадае цялата истина, част от нея ще запази само за себе си.
Авторът Андреа Камирели е доайенът на съвременната италианска литература.  Написал няколко исторически романа и множество разкази, но е най-известен като създател на колоритния комисар Монталбано.  Роден в Сицилия , писателят използва в книгите си местния диалект, изпъстрен с нови, измислени от него думи.
Освен с литературното си творчество Андреа Камилери е известен и с работата си в киното и театъра. Писателят е вече 88-годишен, но продължава да пише и да участва в културния живот на Италия. Сред многото отличия на Камилери са Орденът за заслуги към Италианската република и наградата „Дагър“ на Асоциацията на криминалните писатели.

Ето откъс от романа:

Лампите бяха угасени, а стъклената входна врата залостена. Монталбано беше избрал точно деня от седмицата, когато барът в Маринела почиваше. Паркира колата си и зачака. Няколко минути след това пристигна двуместен автомобил, червен и плосък като риба камбала. Ингрид отвори вратата и слезе от него. Въпреки слабата светлина от уличната лампа комисарят видя, че тя е по-красива, отколкото си я беше представял. Носеше прилепнали дънки, които опасваха много дългите є крака, бяла разгърдена риза с навити ръкави и сандали, а косите є бяха събрани на кок: същинска жена, слязла от корица на списание. Ингрид се огледа наоколо, забеляза загасените светлини на заведението и равнодушно, но със сигурна крачка се насочи към колата на комисаря, наведе се и му заговори през отвореното прозорче:

– Видя ли, че имах право? Сега къде отиваме, у вас ли?
– Не – каза разгневено Монталбано. – Качвайте се.
Жената се подчини и веднага автомобилът се изпълни с парфюма є, който беше вече познат на комисаря.
– Къде отиваме? – повтори тя, но вече нито се бъзикаше, нито се шегуваше и като една истински расова жена беше забелязала нервността на събеседника си.
– Имате ли време?
– Колкото искаш.
– Да отидем тогава на едно място, на което ще се почувствате удобно, защото вече сте били там.
– А колата ми?
– След това ще минем да си я вземете.
Потеглиха и след няколкоминутно мълчание Ингрид му зададе въпроса, с който трябваше да започне в началото.
– Защо искаше да ме видиш?
Комисарят обмисляше идеята, която му беше дошла на ум, казвайки є да се качи при него в колата; хрумването му беше точно като на ченге, какъвто той си оставаше винаги.
– Исках да ви видя, за да ви задам няколко въпроса.
– Слушайте, комисарю, аз говоря на „ти“ на всички и ако ти ми говориш на „вие“, ме поставяш в неудобно положение. Как ти е името?
– Салво. Адвокат Рицо каза ли ти, че сме намерили огърлицата?
– Каква огърлица?
– Как каква? Тази със ...

Свързани новини: