Стела Енева: Инвалидите в България само чакат помощ от държавата

Стела Енева никога не спира. Тя е двукратна параолимпийска вицешампионка от Лондон 2012. Дори в студените дни тази есен тренира по четири часа на ден и почива веднъж в седмицата. А следващото й голямо състезание е чак през август 2014. За много работохолици това е нормално, но Стела е без крака от коленете надолу. Състезава се на гюле и диск и използва специално столче. Извън сектора за хвърляния обаче се придвижва с протези и ако не знаеш това, е трудно да разбереш.”Родила съм се с малформация на краката и още като бебе се наложи апмутация под колената, - разказва Стела - От малка започнах да се уча да ходя с тях, защото не искат патерици, бастун или количка. Първоначално целта беше да отида сама до тоалетната, до магазина или до училището. Сега те са почти сраснали с мен. Родителите ми не ми даваха да спортувам и да правя резки движения - за да не се счупят протезите. Стараеха се да не си натоварвам краката. Мислеха ми доброто, но това не беше добре за мен. Тялото ми искаше движение – за да не качва килограми и да се развива правилно. Затова спортувах – тенис на маса, фитнес. Днес много хора казват, че не съм с увреждане и че съм напълно здрава. Но това ми костваше много време и усилия.”

Усилията обаче се изплащат. А Стела твърди, че заради трудностите, които е преодоляла, бариерите, пред които се изправя, не са проблем. Завършва Икономическия университет във Варна и става счетоводител. Работи една година по специалността. Но през 2000 година Иванка Колева става шампионка на гюле на параолимпиадата в Сидни. Тогава Стела разбира, че има професионален спорт за хора с увреждания. До този момент си мисли, че спортът е за онези, които няма какво да правят. Решава да се занимава професионално с гюле и диск и изоставя счетоводството. Започва да учи биомеханика, методика на трениране, записва второ висше в Спортната академия…

Днес много от хората с увреждания завиждат на шампионката за характера и постиженията. Тя обаче твърди, че инвалидите в България разчитат прекалено много на чужда помощ и чакат наготово – от държавата, от родителите, от семейството. Стига до това убеждение покрай фитнеса си за хора с увреждания „Спортна зала Стела Енева”. Реже лентата му във Варна през април 2010 година. Но от решението да го направи до откриването му, както обикновено, има дълъг път.

Първото състезание на Стела е през 2002 година. Отива на световното в Лил и се класира 7-ма на диск и 10-та на гюле. Когато излиза на стадиона, за пръв път усеща тръпката от голямото състезание и уважението към хората с увреждания. „Винаги съм мислела, че съм човек с увреждане, но там разбрах, че не е така, - разказва тя. - Имаше много по-тежки случаи, но те не го показваха – че са увредени, че са зависими от някой друг, който да ги нахрани или да отиде до тоалетната с тях. В залата, където правихме обща физическа подготовка, видях, че има специални уреди за хората с увреждания и това ме амбицира още повече.”
В Лил Стела решава да направи собствена зала за хора с увреждания. Започва да търси подходящо помещение във Варна, което да е пригодено за инвалидни колички – да е голямо и да има големи коридори към по-широки тоалетни. Намирането му й отнема две години, но с помощта на община Варна открива зала от 200 квадрата. След ...

Свързани новини: