Революционният лидер на маоистите в Непал губи подкрепа

Гопал Шарма
Ройтерс

Вдовицата Нараян Кумари Гимире е загубила вяра в могъщите непалски маоисти - единствената причина, поради която ще получат гласа й на утрешните избори е, че нейният син е загинал за тяхната кауза по време на въстание в страната, завършило преди седем години.

За 62-годишната Гимире някогашните партизани с нищо не са показали, че са по-добри от останалите алчни и постоянно каращи се непалски политици, откакто махнаха червените кърпи от главите си, свалиха оръжието и вкусиха от властта на изборите през 2008 г.

“Те са корумпирани, живеят в големи къщи. Не правят нищо за семействата на онези, които пожертваха живота си”, каза тя на предизборен митинг край столицата Катманду.

“Но аз ще гласувам за тях, защото съм кръвно свързана, заради сина си”, заяви Гимире, която каза тези думи на открито, заобиколена от намиращите се наоколо планини със заснежени върхове.

Заключен между Индия и Китай, Непал ще избира ново учредително събрание, което да напише конституция след премахването на 240-годишната феодална монархия, срещу която маостите се сражаваха.

Химилайската страна, която е с размерите на Гърция, се мята от една политическа криза в друга през последните пет години, откакто се провали първият опит за постигане на обединение за нов основен закон, което остави място за процъфтяване на екстремистки групировки и престъпни банди.

Пет правителства - две от които оглавявани от Обединената комунистическа партия на Непал (маоисти) - идваха и си отиваха, а политиците се караха за устройството на предложената нова република и как да бъде управлявана.

Икономическият растеж в Непал, където близо четвърт от 27-милионното население живее под прага на бедността, се колебае около 3,5 процента през последните десет години - доста по-нисък темп в сравнение с постигнатия от съседите Китай и Индия, което принуди много хора да си търсят работа в чужбина.

Доста от гнева за това състояние е насочен към 58-годишния революционер Пушпа Камал Дахал (известен още като “Прачанда”), чиято партия оглави вълната на надеждата в изтощената от война страна и спечели най-много места в първото учредително събрание, което функционираше и като парламент.

След като бе избран за премиер, Прачанда обеща да направи набързо република от населяващите страната 103 етнически групи и да я превърне в съвременно подобие на Швейцария. Той обеща и широкообхватна поземлена реформа в една страна, в която 80 процента от хората се издържат от селско стопанство. Прачанда не успя и в двете.

ОТ ДЖУНГЛИТЕ ДО КОРИДОРИТЕ НА ВЛАСТТА

Според критици най-осезаемата промяна е била тази в начина на живот на Прачанда. Той се превърна от загадъчен партизански командир, живеещ в джунглите, в най-високопоставения политик в страната.

Негов бивш маоистки другар му зашлеви плесница на митинг миналата година, заявявайки, че се е отдалечил твърде много от идеалите на движението, което водеше кървава бунтовническа борба, отнела живота на над 160 000 души.

“С богатството, което са натрупали, могат да си живеят десетилетия”, казва Бипин Адхикари, който е конституционен експерт и независим коментатор.

Кампанията на Прачанда е най-добре спонсорираната в страната, превъзхождайки тези на съперниците му, включително на Непалския конгрес - най-дълго управлявалата партия. Оплешивяващият и леко напълнял лидер кръстосва Непал с хеликоптери, докато други изпитват трудности да се придвижват из страната.

Маоисткият лидер, който сега се облича по западен образец, несъмнено е най-разпознаваемото лице на изборите.

Негова дъщеря и снаха също участват на вота, което според критици прилича на непотизъм.

“Той е съвсем различен човек от това, което беше ...

Свързани новини: