СИРИЗА - гърците си купиха една опасна илюзия

Правителствата на Гърция, леви и десни, в еднаква степен не правеха до отприщването на кризата нищо друго освен да задълбочават популистки едни летални за гръцката икономика дисбаланси. Бюджетните служители получаваха 14 заплати годишно, пенсионерите - 14 пенсии годишно, бюджетните цифри бяха поправени с химикалка без никакви задръжки. Всички кранчета бяха широко отворени, да не говорим за данъчните измами.

Спомням се, че в Гърция преди големия срив на практика не можеше много-много да се плаща с карта. Само в брой. Ако влезеш в някой пансион и произнесеш думата “карта”, можеше да бъдеш изхвърлен през вратата. Добавете към това корупцията на политическата класа, не много по-различна от тази в Букурещ, и смъртоносни за икономиката решения, каквото беше организирането на Олимпийските игри, които генерираха огромна финансова дупка, или всякакви договори за външни заеми, силно обременяващи гръцката държава.

Но всички бяха щастливи от илюзията за едно благосъстояние без никакво покритие. Нямаше как тази ситуация да издържи. И неизбежното се случи.

Горчивата истина, която самите гърци признават в частни разговори, е, че сами са си вредили систематично, заблуждавайки се, че имат някаква полза.

Вярно е, че мерките за икономии бяха със строгост, съответстваща на натрупаните дисбаланси, и е вярно, че те представляваха брутално приземяване в реалността, писано на сметката най-вече на най-уязвимите категории.

Но тези мерки за икономии вкараха гърците в границите, които икономиката реално им позволява. Сега Гърция консумира колкото произвежда. Това, което СИРИЗА продава, е една илюзия, че може като преди, че тези икономии са незаслужено наказание, наложено от враговете на Гърция, и че веднъж щом бъде премахната жестоката несправедливост, всичко ще се върне към нормалното състояние отпреди кризата.

СИРИЗА предлага всъщност на гърците да се върнат по пътя на галопиращия и неустойчив дефицит, придружен от преструктуриране на външния дълг и, разбира се, отказ от финансовата дисциплина.

Нещо, което предполага в действителност Гърция да започне отново да яде повече, отколкото произвежда, тоест по румънския модел - да яде от чуждите пари, най-вече на тези, които са й дали назаем.

Обещавайки на Гърция, че ще я отърве от желязната финансова дисциплина, наложена й от МВФ и ЕС, Алексис Ципрас всъщност обещава единствено, че ще я тласне по същия път, който я доведе до фалит. И все пак, повече от една трета от електората не иска да разбере това. Не иска да разбере, че му се предлага да започне отначало пътя на страданието, но този път много по-къс и по-сигурен, защото без “враговете” кредитори не виждам как Гърция ще успее да оцелее, дори в кратскорочен план.

В крайна сметка всеки народ има право да прави каквото иска със съдбата си. Но проблемът е, че Гърция е част от един европейски механизъм, което предизвиква изтичане навън на нейните решения. И нямам предвид само ефектите, които ще се усетят на финансовите пазари.

Имам предвид на първо място тласъка, който получават по този начин ектремистките движения в останалата част на Европа, които и без това са в опасен подем.

Точно по модела на СИРИЗА имаме движението “Подемос” в Испания. Възможно е да се появят и други. Засега в Румъния още не е надигнало глава подобно движение, но има време.

И това ще продължи да бъде така, докато не разберем, че мерките за икономии бяха необходими, за да се избегне фалита, но това, което липсваше, беше продължаването им чрез интелигентна политика за стимулиране на икономиката.

Този недостатък, превърнал се в хроничен, е всъщност проблемът, но е много по-лесно да хвърлиш вината върху икономиите и дисциплината. Този начин на говорене е лесен и печеливш, но и изключително опасен, както виждаме.

Кошмарни задължения от 11 млрд. евро чакат новото гръцко правителство

С. Никас, в. Катимерини

Новото гръцко правителство ще бъде изправено пред две главоболия още с идването си на власт, за да гарантира, че страната ще отговори на своите задължения.

Компетентни представители казват, че дните до края на март ще бъдат критични и че в момента никак не е сигурно дали няма да възникне “прецедент” по отношение на погасяването на дълговете на страната в размер на 4 млрд. евро, чийто срок изтича през февруари-март 2015 г., както и по отношение рефинансирането на лихвените ценни книжа в размер на 7 млрд. евро със същия матуритет до следващите два месеца.

Гръцките банки са престанали да подкрепят сами емитирането на лихвени ценни книжа, тъй като на настоящия етап чуждите инвеститори са обърнали гръб на Гърция заради политическата нестабилност в страната. От тази гледна точка, новото гръцко правителство ще бъде изправено пред два проблема: Първият се отнася до това, че гръцките банки трябва да бъдат ангажирани отново в търговете за емитиране на лихвени ценни книжа, извършвани от финансовото министерство. В последния търг не участва една от четирите водещи гръцки банки.

В същото време за периода февруари-март 2015 г. гръцката държава ще трябва да пусне лихвени ценни книжа на стойност 7 млрд. евро, като тази сума следва да бъде пласирана от гръцките банки. Подобно нещо e много трудно да стане без ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и това е една от причините, за да бъде задействан преди седмица механизмът за спешна ликвидна помощ (ELA).

Вторият момент е свързан с обстоятелството, че за да бъде покрита сумата от 7 млрд. евро, е необходимо да бъде пусната нова извънредна емисия ценни книжа, с цел да бъдат обслужени и останалите задължения на Гърция в следващите два месеца, които възлизат на 4 млрд. евро.

Дълговете от 4 млрд. евро се отнасят до погасяване на част от заемите на МВФ /в размер на 2,1 млрд. евро/, изплащане на лихви на стойност 1,7 млрд. евро, както и на други по-малки задължения, които Гърция е длъжна безпроблемно да обслужва.

През април пък задълженията на гръцката държава възлизат на 615 млн. евро, през май - 1 млрд. евро и през юни - 2,6 млрд. евро. Компетентни източници смятат, че тези суми са управляеми, но при условие, че приходите от данъци са в рамките на разчетите.

Междувременно обаче тройката предупреди Гърция за финансовата дупка през 2015 г. Представители на кредиторите бяха установили срив на данъчните приходи и бяха алармирали гръцкото финансово министерство, че ако тази ситуация продължи, финансовите нужди на Гърция ще нараснат и заедно с тях ще се увеличи и дупката в бюджета.

С други думи това са капиталите, които Гърция ще трябва да вземе назаем /било по линия на някаква нова спасителна програма или по някакъв друг начин/, за да покрие тези свои нужди и да може да получи достъп до пазарите, тъй като в противен случай всичко това би породило отново съмнения за способността на страната да изпълнява своите ангажименти.

БТА

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител