Алиса в страната на Ph.d UK

02/17/10 07:35
(http://eneya.wordpress.com/)

Алиса в страната на Ph.d UK – 7

Един от любимите ми комикси е Ph.d, разглеждащ живота на няколко ph.d студенти, техните проблеми, ентусиазми и случайните им сблъсъците с образованието (както може да се очаква от името. )

Макар да не съм (все още) достигнала до този момент от специализацията си, последните няколко месеца идеално се събират в броевете, които съм публикувала по-долу. Сюрреализмът им е като по поръчка.

1. Кладенецът на бездънните библиографии
Всеки, който някога е писал курсова, есе, анализ или каквото и да е, знае колко солидна част от времето трябва да се отдели на допълнителната литература, която ще цитира. Хем трябва да са включени задължителните книги, хем трябва и достатъчно самостоятелно избрани, за да не изглеждаш като абсолютния мързел и неинициативност, която е пристъпвала прага на ВУЗ. Което превръща сесиите в паническо вадене на бележки от всички книги, които са четени по темата през семестъра (бележките са детайлни и подробни, след първата сесия, в която не са били и изкарахте няколко безсънни нощи да си разчитате съкращенията и да преглеждате страничните полета на всички книги, дали не са подробни…).

2. Мустачки, лапи, закъснения и срещи
Ако ви трябва спешна среща с преподавател, дори и да е в неговия /нейния публичен час (т.е. задължително да е в сградата и кабинета си, за такива като вас), реалният шанс това наистина да е така не е много висок. За това пък през всичкото останало време винаги ще е на линия и ще бъбри любезно с вас (или поне ще ви поздравява), ако ви види наоколо.

3. Чеширският професор.
Имате ли по-комплексен въпрос, независимо дали е свързан с есе, курсова работа или нещо друго, една евентуална дискусия с преподавател само ще обърка и усложни нещата. Всъщност това не е правило, затова все пак си уредете среща, може този път да не се получи объркващо, напротив, да се разберете идеално и да ви се изчистят идеите в съзнанието.
Или не… зависи. В сравнение с някои от съветите или отговорите, които съм получавала на съвсем прости въпроси, Чеширският котарак държи първенството по конкретност и яснота.

Като цяло обаче преживяването е страхотно, заслужава си и не бих се отказала за нищо на света. Само се плаша ако сега е така, какво ме очава когато все пак стана Ph.D.
Може би е по-добре да не знам.