Българските правителства говорят за АЕЦ „Белене” като за срамна тайна-винаги заобиколно и неясно. Както титанът Петър Димитров (БСП) беше казал по повод тайните договори с "Газпром", "ще падне булото и ще открием, че булката е с мустаци”.

Строежът на една ядрена централа би могъл да разпалва ожесточени политически, икономически и чисто професионални спорове между енергетиците. Би могъл да предизвика протестите на еколозите и подкрепата на синдикатите. Но може ли да се превърне в Гордиев възел от страсти, демагогия и идеологеми за повече от 20 години и да стане една от разделителните линии на целия така наречен български преход?

Оказа се, че АЕЦ „Белене” е точно това. Няма правителство на прехода, което да не се е занимавало със съдбата на проекта и което да я е решило веднъж завинаги. И няма правителство, което да е подложило проекта на обществено обсъждане по същество - според реалните икономически нужди и ползи, но не тези отпреди 30, а на тези след 30 години. „Белене” стана символ на разделението между сини и червени, десни и леви, млади и стари, между еколози и енергетици, русофоби и русофили.

В търсене на истината за проекта „Белене”, euinside се върна 30 години назад: