Днес реших да хапна за обяд два хот-дога от павильончето на HEINZ при Ректората. Изгладнял се запътих през снега по наклона на „Раковска” към заветния обяд, когато ми направи впечатление необичайно големият брой ромска маса, щъкаща из центъра на София по това време. Тъкмо се запитах „Абе какво прави тая… ромска маса в центъра на София?” и почти се препънах в купчина плакати в градинката пред Св. София. Загледах се в странната находка. На плакатите бе изписано с големи букви „ГЕЙ ПАРАД”, а физиономиите на Станишев, Азис и Яне Янев грееха в усмивка на гланцираната хартия. Хм, казах си, материалът е скъп, държавна субсидия има тука, това ще да е работа на „Атака”. И в същия миг дочух Словото, долитащо от цяла грамада огромни тонколони, каширани пред Александър Невски. Митинг! Егати! Ето защо гъмжи и от полицаи, застанали на групички по всеки ъгъл и по един през двайсетина метра. За огромно мое съжаление пътят към HEINZ преминаваше точно през „скупщината” покрай храма и волю-неволю трябваше да заскачам натам, облъчван от Словото. А то какво било… РЗС правели митинг-шествие.
WTF?! Аз си мислех, че митингите на политически партии са явление, което би трябвало да си е отишло с края на 90-те години. Само Волен и комунистите и до ден днешен продължават да събират паплач по разни митинги и събори и да им изнасят високопарни речи. Ето ти сега и лудото Яне.
Каква гледка се разкри пред очите ми… На сцената в мразовития мартенски ден се беше възкачил въпросния индивид Яне Янев, а пред него се вееха знамена и мучаха около 500 души, предимно ромска маса. По-голямата част разбираемо беше се наредила пред инсталираните отстрани химически тоалетни, а други на групички обикаляха в района, разглеждайки софийските забележителности. Най-високо платените все пак вееха знамена в студа и слушаха напълно неразбираемото за тях Слово на Янев, който за случая врещеше още по-протяжно и високо от обикновено. Полицаите бяха по-многобройни от тълпата и това за пръв път ме зарадва. Помислих си, в присъствието на подобна сган е някак успокояващо да виждаш наоколо униформени, които също като теб си мислят нецензурни неща по адрес на организаторите на мероприятието. Взех си два хот-дога от HEINZ, изядох ги набързо и тръгнах да прекосявам за втори път митинга. Посрещнаха ме многобройни физиономии на зъбати „митингуващи” с ръце в джобовете, а от трибуната Яне с характерен жест на ръката (все едно поп ръси малки дечица със светена вода) и с мазен гласец благодареше и „падаше на колене” пред хората, дошли на митинга, защото те в момента пишели „собственоръчно” историята на новата българска държава. Мда, помислих си, повечето в момента си държат гениталиите през джоба на панталона, та да не замръзнат, но то и така се пише история.


Стъпките ми вече заглъхваха по паветата в посока „Раковска”, когато фалцетът проточи: „Аз имам една мечта...и ще ви я кажа, преди да забравя…”. Не изчаках Мартин Лутър да се доизкаже и се отдалечих от площада, но въпреки това ушите ми доловиха, че човечецът мечтаел, видиш ли, „България да възвърне славата си”. След хот-дога имах нужда от ободряваща напитка, та побързах напред и пропуснах да си взема плакат за „Гей парада”, пък и не исках отново да се видя във вестника, сниман до нещо, каквото и да е то, което да напомня Яне Янев…Но в главата ми се зародиха много въпроси и те продължават да ме вълнуват и сега: Що за палячовци могат да спретнат подобно идиотско мероприятие насред центъра на София посред работен ден? Откъде се финансира целият този митинг, защото организацията изглеждаше доста стабилна (работници разпъваха скъпа озвучителна техника още от ранни зори на площада)? Що за „симпатизанти” може да е тази сбирщина мангали, нямащи си грам представа какво е това конституция и очевидно дошли да мръзнат в студа срещу съответната сума?
После реших, че е обидно спрямо хот-дога да си развалям обяда с подобни мисли и се върнах на работа.