Още преди да започна да пиша тази статия знаех каква ще е основната ѝ теза – Еригон Кабарне совиньон 2004 на "Нов живот" – Брестовица е българската риоха. Да, ясно ми е, че това звучи помпозно и (пази Боже) непрофесионално, но е точно така.

Да започнем оттам, че масовото вино на пазара ни в момента е от реколтите между 2007 и 2009г. Нормално е, след като типичното вино в България не отлежава повече от няколко месеца в бъчвата си и още колкото там на рафта в магазина докато бъде купено (разбира се тук изключваме всички т.нар. 'отлежали' вина). Това е общо взето европейската и световната практика.

Не така стоят нещата в Испания обаче. Тъй като в това хубаво слънчево кралство обичат да си изпипват нещата (особено когато 'нещата' се отнасят до папкане и пийване), в категоризацията им за вино освен т.нар. контролирани и/или гарантирани наименования (Denominaciónes) има и категоризация според степента на отлежалост (в бъчви!) на виното – като съответно то се дели на Crianza (2 години), Reserva (3 години) и Gran Reserva (5 години и нагоре).

В случая с Еригон имаме вино, което е направено от грозде от реколта 2004. Нито етикетът, нито информацията която успях да открия в интернет показват виното да е отлежавало преди бутилиране. Въпреки това, вкусът му е много балансиран и хармоничен, което може да е плод и само на отлежаването в бутилката – с което много напомня на едно добро вино Crianza.

Самите ароматни и вкусови свойства на виното също доста ми напомнят на вината от Риоха (запомнете – това е 'тероар' [или регион], а не сорт грозде!) – аромат на червени горски плодове и силен баланс между ароматите на дъб и ванилия в 'носа' и на вкус (това се получава от отлежаването в дъбови бъчви).

Ценово виното също е приятна изненада – настоящата му цена е около 10лв. за бутилка, което е съвсем прилично по принцип и много добро, погледнато през призмата на съотношението цена/качество.

Оценка: 5

От "Бакхус" не са чак толкова благосклонни като мен.