Аз съм (гръмотевичка) ти си

Концертът вчера беше умопомрачаващ!

Почти винаги се кефя на концертите, на които ходя, но този беше дори по-як . Честно казано, не знам, какво точно да напиша. Не лесно да опишеш подобно усещане. Всъщност, винаги ми е било трудно да опиша усещането от концерт или от, Ооо ДА, виждането на формула на живо (там поне можех да си викам ВИИУУУУ (за AC/DC може би става THUNDER)). Това не е емоция, която може да се изрази с прости, класически думи. Всъщност, май няма емоция, която да може да се изрази с думи. По-скоро има емоции, които са по-често изпитвани и като ги споменеш, човекът отсреща те разбира, базирайки се на собствените си подобни емоции. Бля, Бля!

Та, който знае, какво е, ще ме разбере и само с тези две кратки думи: ЯКО КЕФ! Ама много ЯКО КЕФ, копеле! THUNDER!!!

Както обикновено се получава с хубавите и най-вече с ЯКИТЕ работи, свърши . И то свърши сякаш бързо. Винаги ти се иска още поне малко! Нали?

Може би всички концерти трябва да са като рекорда на Manowar в Каварна. Толкова продължителни, че да ти писнат по някое време. Иначе винаги си оставаш недозадоволен. Винаги искаш поне още малко, копеле! А, да! THUNDER!!! Но свърши! Остава само споменът, който винаги е някак леко мъглив (поне при мен). Дали е от изпития алкохол? По-скоро не. По-скоро от емоционалното опиянение. От адреналиновия шок? Нямам идея, но пък е приятно. Лошото с емоциите е, че и споменът е някак неясен. Спомняш си, че е било ЯКО, че е бил КЕФ, абе ЯКО КЕФ. Спомняш си и че си бил като ударен с THUNDER!!!, но си спомняш само. Е, пак ти подскача кръвното. Пак ти се повдига адреналина, но е спомен! Бегло копие на оригинала.

Който беше там, знае какво беше! Който не беше, да беше!

А пък днес се чувствам леко леко, но и леко Heavy . Със сигурност главата ми е празна .

И дето се вика THUNDER!!!

Поздрави
Ему

Прочети цялата новина

Свързани новини: