Покрай приближаващия край на учебната година, изпитите и нуждата да преговоря, не ми остана почти никакво време да пиша където и да е. Тъй като обаче три от изпитите минаха и остана само един, реших, че е крайно време да продължа рубриката относно живот и образование в Англия.

Една от причините да се откажа от висшето образование в България беше липсата на ентусиазъм, база, интерес на колегите и преподавателите, и общото усещане за „ние ви лъжем, че учим, вие ни лъжете, че това, което учим изобщо има някакъв смисъл“. Безкрайната отдалеченост на академичното образование от реалността и абсурдността да има някаква реална полза в някакъв бъдещ момент (поне във ФЖМК) ме разочарова много. Затова излязох навън (което се оказа по-лесно отколкото очаквах) и там се сблъсках с леко шокиращо наблюдение. Не е чак толкова по-различно.

Да, има база, има интерес в преподавателите, има опции и връзката образование/реализация е много по-тясна, осъзнаваш как това, което учиш всъщност се напасва, докато се сглобява голяма картина. Но смешното е, че като предмети и чисто теоретичен подход, ФЖМК превъзхожда английската програма. Изучаването на икономика, политика, международни отношения, история на журналистикта и история на българската журналистика, наред с практикумите и изучаването на радио/преса/телевизия, ако бяха изучавани адекватно, с подходящите преподаватели, редовно осъвременявана литература, лектори и освен всичико, ако съществуваше стандарт, който да дърпа желаещите напред и да показва, че има смисъл от изучаването на предмета, би превърнал специалността в безкрайно добра, подготвяйки най-добрите журналисти в ЕС. В Англия не се изучават всичките изброени предмети от кандидат журналистите, но пък каквото се изучава, се прави в пъти по-качествено, а изискванията са налице. Можеш да си съгласен или несъгласен с тях, но ги има и прескачането им не е чак толкова лесно.

Но не би… войната на всяка крачка между студенти и преподаватели, наред с тъмната действителност, прави изучаването на висше по журналистика в България безсмислено и доста разочароващо, ограбващо вярата, че талантът, трудът и желанието са водещи и имащи смисъл, изморява. Макар да имам своите разочарования относно образованието тук, все пак стандартите са съвсем различни, ако и доста по-ниски от това, което очаквах. Трудно е да се намери място, където да се изучава по адекватен начин хуманитарна наука, факт. Или просто журналистика и културология, не знам.

И така, стигнахме до изпитите. Имах чувството, че отивам на рок-концерт. Провеждат се в едно голямо, пусто хале, което е разделено на зони чрез временни стени (на колелца). Беше пълно с млади хора, с големи раници, по джапанки, сандали, пийващи и хапващи, бръмчащи, жужащи и говорещи, които по-скоро бяха излезли на разходка, отколкото на годишни изпити. Убедена съм, че видях и две девойки със спални чували, но хайде, това е някак вода под моста. Самият изпит беше само два часа. Което при положение, че отрябваше да се разпишат два умерено трудни въпроса, просто доказваше, че няма как да се анализират в дълбочина, дори просто защото нямаш физическото време, за да задълбаеш. Всичките ми нерви, които хвърлих докато се подготвях, излязоха някак… леко излишни. Но не съжалявам. Защото предметите са интересни, а самите темите, важни, особено ако причините защо и как журналистиката (пък и обществото покрай нея) изглеждат по този, а не по различен начин.

И така, остава само един изпит и още две години. Да видим какво ще стане.

Оказа се, че повече от година не съм запрятал ръкави за да сготвя ястие. На шегите от страна на Илияна (съпругата ми), отговарях само с неясни обещания. Затова, след като прегледах книгата с рецепти, реших да приготвя ризото със скариди. Лятото наближава, а пък морските ястия определено са ми по вкуса. Запътих се към пазара със списък [...]

В лексикончета не съм писал от 25-26 години, тъй че ми стана забавно след като получих поканата на Васи.

Проблемът при мен е, че напоследък старателно се мъча да имам възможно най-малко тайни като част от стратегия по личностно развитие (ама това друг път ще ви го обяснявам), тъй че единствения изход от ситуацията е да поровичкам в миналото, откъдето да изскочат неща, които и аз почти съм забравил.

Готови ли сте?

1. До казармата не бях сигурен от кой град съм, защото в София бях живял доста по-малко, отколкото на други места. Да, реално бях със софийска адресна регистрация, но не познавах добре София, не се чувствах комфортно, и чак към 9-ти – 10-ти клас започнах да се ориентирам добре в града. На сакралния въпрос в казармата "Ти утдйе си?" не знаех какво да отговоря. После, за по-лесно, обяснявах че съм от София.

2. Като малък обичах да си съставям тайни азбуки, и стигнах до прилично ниво - създадох нещо, в което се запомня, пише се и се чете лесно, и едновременно с това със добра защита, която никой познат не успя да разбие. (това и под влияние на безумните соц. шпионски романчета, които поглъщах)

3. Не можех да дишам бюрокрацията (то и днес ми личи). Няколко години стоях без комсомолска книжка, защото трябваше да ида до някакъв комитет, за да ми ударят печат в нея. Стигах до съответната сграда, усещах спазми като за повръщане и се връщах няколко пъти. Накрая я обявих за загубена, за да не влизам по канцелариите. В осми клас обещах да окабеля кабинета по физика, за да се осигури захранване на компютрите, но не го направих, защото трябваше да се вземе фактура от магазина. В 11-ти клас не отидох на безплатни шофьорски курсове, защото не издържах да влизам по разни сгради, да чукам на вратите на кабинетите и да разпитвам недружелюбни лелки.


4. Не пиех алкохол до казармата и съответно умирах от скука като ходех със съученици по заведенията.  Спомням си как веднъж си взех с куверта 5 коли и едни бадеми, като си обградих бадемчетата с колите. Още някои хора ми припомнят случката ;-)

5. Много ми вървят езиците. На прилично ниво владея чешки, руски, английски и италиански и доста добре се оправям с френски, немски, холандски, словашки. И знаете, че доста навътре навлязох в превода на македонски текстове. Езиците на бивша Югославия и славянските в екс- СССР не знам в коя група да ги сложа, но нямам проблеми с четенето им. В момента ми трябва около месец да науча чужд европейски език, но имам проблем да намеря време и мотивация.

6. Ужасно досадно ми е да гледам спорт по телевизията. Правя изключения за националния отбор по футбол, но не много често.

7. Свирил съм 5 години на тромпет като ученик. Тромпетът е страхотен инструмент, бих свирил още, но проблемът с шумните репетиции нямам идея как може да се разреши.

8. Участвах в квартална банда преди гимназията. Обирахме пункта за вторични суровини, чупехме прозорците в училище, крадяхме от градини, дворове и складове. Аз влязох в гимназията, а другарчетата ги хвана полицията и ги показваха по телевизията.

9. От подготвителен клас съм супер запален по фотографията – но не художествената, а документално-папарашката. По онова време имах легенчета, химикали, апаратура, лампи, преси и всичко каквото си трябва за заниманията, но бях посредствен фотограф. По мои сметки съм направил няколко хиляди снимки преди 1989г., а сега с цифровата техника правя по около 10 000 годишно. За огромно съжаление филмите от студентските ми години бяха безвъзвратно унищожени.

10. До 1999г. си сменях работното място средно на всеки 10 месеца – куфарна търговия с Турция, износ на книги за Германия (много печелившо!), търговия с картини, кредитен инспектор във влогово-кредитна кооперация, рекламен агент на „Сигнал плюс“, брокер на недвижими имоти.

11. (бонус) Безнадеждно романтичен и чувствителен бях до края на следването, после се оправих.

На ред са да докладват Илия, Стойчето, Ан Фам и Марфуций

Помните ли Самара от Предизвестена смърт? Тя беше най-страховития детски образ до скоро. За 1 епизод от The Ring свитна някъде към 4-5 души и десетина коня, с което държеше лидерството почти десетилетие. Холивудското кино успя да създаде по-лош детски герой и това е, в дясно на вашите екрани, Минди – Hit girl.

Ако не сте гледали Kick Ass – гледайте и ще разберете за какво иде реч.

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!