10 немного добре пазени тайни

В лексикончета не съм писал от 25-26 години, тъй че ми стана забавно след като получих поканата на Васи.

Проблемът при мен е, че напоследък старателно се мъча да имам възможно най-малко тайни като част от стратегия по личностно развитие (ама това друг път ще ви го обяснявам), тъй че единствения изход от ситуацията е да поровичкам в миналото, откъдето да изскочат неща, които и аз почти съм забравил.

Готови ли сте?

1. До казармата не бях сигурен от кой град съм, защото в София бях живял доста по-малко, отколкото на други места. Да, реално бях със софийска адресна регистрация, но не познавах добре София, не се чувствах комфортно, и чак към 9-ти – 10-ти клас започнах да се ориентирам добре в града. На сакралния въпрос в казармата "Ти утдйе си?" не знаех какво да отговоря. После, за по-лесно, обяснявах че съм от София.

2. Като малък обичах да си съставям тайни азбуки, и стигнах до прилично ниво - създадох нещо, в което се запомня, пише се и се чете лесно, и едновременно с това със добра защита, която никой познат не успя да разбие. (това и под влияние на безумните соц. шпионски романчета, които поглъщах)

3. Не можех да дишам бюрокрацията (то и днес ми личи). Няколко години стоях без комсомолска книжка, защото трябваше да ида до някакъв комитет, за да ми ударят печат в нея. Стигах до съответната сграда, усещах спазми като за повръщане и се връщах няколко пъти. Накрая я обявих за загубена, за да не влизам по канцелариите. В осми клас обещах да окабеля кабинета по физика, за да се осигури захранване на компютрите, но не го направих, защото трябваше да се вземе фактура от магазина. В 11-ти клас не отидох на безплатни шофьорски курсове, защото не издържах да влизам по разни сгради, да чукам на вратите на кабинетите и да разпитвам недружелюбни лелки.


4. Не пиех алкохол до казармата и съответно умирах от скука като ходех със съученици по заведенията.  Спомням си как веднъж си взех с куверта 5 коли и едни бадеми, като си обградих бадемчетата с колите. Още някои хора ми припомнят случката ;-)

5. Много ми вървят езиците. На прилично ниво владея чешки, руски, английски и италиански и доста добре се оправям с френски, немски, холандски, словашки. И знаете, че доста навътре навлязох в превода на македонски текстове. Езиците на бивша Югославия и славянските в екс- СССР не знам в коя група да ги сложа, но нямам проблеми с четенето им. В момента ми трябва около месец да науча чужд европейски език, но имам проблем да намеря време и мотивация.

6. Ужасно досадно ми е да гледам спорт по телевизията. Правя изключения за националния отбор по футбол, но не много често.

7. Свирил съм 5 години на тромпет като ученик. Тромпетът е страхотен инструмент, бих свирил още, но проблемът с шумните репетиции нямам идея как може да се разреши.

8. Участвах в квартална банда преди гимназията. Обирахме пункта за вторични суровини, чупехме прозорците в училище, крадяхме от градини, дворове и складове. Аз влязох в гимназията, а другарчетата ги хвана полицията и ги показваха по телевизията.

9. От подготвителен клас съм супер запален по фотографията – но не художествената, а документално-папарашката. По онова време имах легенчета, химикали, апаратура, лампи, преси и всичко каквото си трябва за заниманията, но бях посредствен фотограф. По мои сметки съм направил няколко хиляди снимки преди 1989г., а сега с цифровата техника правя по около 10 000 годишно. За огромно съжаление филмите от студентските ми години бяха безвъзвратно унищожени.

10. До 1999г. си сменях работното място средно на всеки 10 месеца – куфарна търговия с Турция, износ на книги за Германия (много печелившо!), търговия с картини, кредитен инспектор във влогово-кредитна кооперация, рекламен агент на „Сигнал плюс“, брокер на недвижими имоти.

11. (бонус) Безнадеждно романтичен и чувствителен бях до края на следването, после се оправих.

На ред са да докладват Илия, Стойчето, Ан Фам и Марфуций

Прочети цялата новина

Свързани новини: