ОКОЛО 60 МИЛИАРДА НЕУТРИНО

http://asenov2007.wordpress.com/ 

• Дали добрите и лошите идеи в управлението идват от едно и също място? 

Пламен Асенов, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Преди време си мислех, че съм малко нещо хахо, защото ми се струваше, че всички идеи, добри или лоши, ми падат някак от Космоса, забиват се в главата ми, където ръчкат, ръчкат и ме принуждават да ги реализирам под някаква форма.

Успокоих се поне наполовина за душевното си здраве, когато прочетох в книгите на Тери Пратчет от поредицата “Светът на Диска” същото твърдение – че добрите идеи на моменти направо валят от Космоса. Вероятно с лошите се случва същото, просто колегата Тери е пропуснал да го спомене – помислих си тогава и почувствах гореспоменатото си здраве възстановено.

Не напълно обаче, защото в България нали трябва да си малко луд, за да им оцелееш – не само да работиш при тях!

Но едно научно откритие, чието цифрово изражение разбрах едва напоследък, постави под сериозно съмнение дори малкото ми лудост, запазена в резерв. Оказа се, че всяка секунда, да, всяка секунда, през нашето скромно тяло, а това означава, че и през вашето скромно тяло, читателю, преминават около 60 милиарда неутрино.

Неутриното е квантова частица, чиято маса е толкова малка, та на практика не съществува. Енергията му обаче е огромна, затова може да премине откъдето си иска – заключените врати и човешките мозъци за него изобщо не са проблем. Ако специалните служби и банковите обирджии имаха някое и друго неутрино под ръка…..Но нямат. Учените също от години се опитват да уловят някое, дори най-скромното неутрино, но не могат, защото то минава между ситните частици в атома, без да ги докосва. Ако докосне която и да било, ще настане сблъсък и танци сред учените, но не докосва, пущината.

Всъщност вероятно си докосва. Подозирам, че точно от това докосване у нас, хората, се раждат новите идеи. Само че става толкова случайно, та учените никога  не са на подходящото място в подходящия момент. Малко ги съжалявам, горките.

За разлика от учените, президентът Георги Първанов тези дни видимо го перна  неутрино и, пълен с идеи, които не оценявам като добри или лоши, без да ги разгледам подробно, веднага излезе на малкия екран да ги представи.

Струва ми се, че неговото противопоставяне на идеята на военния министър Аню Ангелов за сливане на военното и цивилното разузнаване страда от липсата на аргументи. Ето какво каза по този повод Първанов: “Мисля, че не би трябвало да се експериментира в момент, в който и “Военна информация” и НРС са в кондиция, вършат си добре работата. Тук едно механично обединение би могло да създаде допълнително напрежение и да демотивира част от служителите”.

Да започнем отзад напред. Президентът говори за “допълнително напрежение”, което означава, че в тези служби вече има някакво напрежение. И тук вероятно е прав. Няма как сред доблестните български разузнавачи, независимо дали цивилни или военни, да не възникне вътрешно напрежение поради факта, че цели 20 години след промените те съществуват и работят ако не изцяло, то поне с единия крак отвъд закона. Всъщност закон като такъв, закон, който да регламентира дейността на тези служби, да въведе правила за обществен контрол върху тях и някаква форма на отчетност за похарчените обществени пари, няма. Проектозакони дал Бог, но закон – не! И това е напрягащо, напълно ги разбирам хората. По-напрягащо е дори от твърденията на мнозина хлевоусти журналисти, че те всъщност са крайно доволни от това положение и даже ползват механизмите си на влияние, за да протакат и отлагат приемането на такъв закон.

С идеята за сливането им се отваря възможност най-после той да бъде приет и подозирам, че оттук също идва допълнително напрежение. Ама, граждани, да ги оставим разузнавачите да правят каквото си искат, или поне каквото могат, за да не вземат да се стреснат – това всъщност ни казва президентът и смятам, че не е прав.

Но в първато изречение от цитата, Първанов се опитва също да ни внуши, че НРС и “Военна информация” си вършат добре работата – нещо, което няма как ние с вас, ако не пряко, то поне чрез избрани наши представители, да проверим. В случая сме призвани да се доверим на авторитета на президента.

А какво да правят онези, които отдавна вече не се доверяваме на този авторитет, обратно, смятаме, че когато Първанов спомене хубавото време, трябва да стягаме чадърите? При това такивата в държавата сме болшинство  - ако ползваме неговия език. Лично аз повече се доверявам например на впечатлението си, че въпросът за изграждането на руска военна база в Сърбия, току до българската граница, беше неглижиран още щом възникна, не получи широкия обществен отглас, който заслужаваше. Което значи, че някой се потруди да стане така. И кой е този някой, освен онзи, който има достатъчно информация по темата, но също достатъчно интерес и подръчни механизми да я потули? И после да вика, че момчетата си вършели добре работата, та да не ги пипаме дори с кадифената ръкавица на закона.

Второто нещо, на което се доверявам, е твърдението на самия военен министър Ангелов, че нищожно малка е възможността за локален конфликт, че България е заобиколена от съюзнически страни и е крайно време това да бъде отчетено от нашанта военна и цивилна експертиза. Той каза това по друг повод, когато говореше, че страната ще поиска да бъде включена в американската ПРО още на 20 май, при очакваното посещение на шефа на НАТО Расмунсен в София.

Ето, заради такива позиции все повече го харесвам този наш военен министър и мисля, че идеите му не идват пряко от Космоса. Поне не и тези, за които говори публично досега. За разлика от онези на президента.

Другото, срещу което президентът се изтъпани в същото си изявление, бяха идеите на Георги Лозанов за намаляване чрез промяна в закона на числения състав на СЕМ и сливане под обща шапка на обществените медии БНТ и БНР. На всички е ясно, че някои от идеите и папийонките на Гого изглеждат екстравагантни, но тези специално не само не изглеждат, но и не са.

СЕМ е нужен по принцип, но лош в този си вид орган и има нужда от сериозен ремонт. За БНТ и БНР съм леко раздвоен, защото е доказано практически, че досега каквото и да се прави с тях, то винаги е за по-лошо. Но пък напъните не трябва да спират. Надежда, че сливането поне има шанс да промени нещо, ми дава личният опит на човек, работил за британската ВВС и работещ за австралийската SBS. Това са две корпорации, които по мащаб са далеч по-огромни, но по статут са същите като нашите обществени медии и в тях телевизията и радиото са под една шапка. Там системата работи перфектно, защо не и тук?

Така де, но президентът се противопоставя. За първото го разбирам. Ако се промени съставът на СЕМ, могат да отпаднат точно назначените от неговата квота хора, чрез които той досега осъществява влиянието си в българското медийно пространство. Разбирам го, но не му съчувствам, защото българското медийно пространство се нуждае от свобода, а не от зависимости.

Не разбирам обаче защо се противопоставя на сливането между БНТ и БНР. Пък и той не казва ясно. Мнението му, че това би могло да създаде “проблеми във функционирането на обществените медии” е голословно. Защото може и да не създаде. Или пък означава, че те сега нямат нито една треска за дялане, та се плашим от бъдещите им проблеми. Просто не е сериозно.

Президентът се противопостави също на идеята на правителството общинските бюджети да бъдат орязани с 20 процента. Според него административна реформа трябва да има, но тя “не трябва да става на калпак, а на базата на внимателен анализ на капацитета на всяко едно от звената и да се орязват и съкращават структури, които са дублиращи се”.

С това президентът отново демонстрира етатичната си лява природа, защото от изказването му излиза, че правителството трябва да се хване да направи въпросния анализ и да предприеме съкращения в общините. Е, ако правителството тръгне да го прави, той ще е първият, който ще се застъпи за самостоятелността на общините, но това е друга тема.

В случая се вижда, че правителството постъпва по правилния начин. То казва на кметовете – даваме ви 20 процента по-малко пари, оправяйте се вие с анализа, орязването и съкращаването, но това в никакъв случай не трябва да става за сметка на гражданите. Така де, дано да е казано и това, последното, защото иначе нали се сещате как ще се орежат 20 процента от възможността да получим общинска услуга, а бройката на чиновниците ще се запази. Може даже да се увиличи малко, като се отърве кметството от “излишни” функции.

Ето защо смятам, че като цяло последният сблъсък на неутриното с президента не се оказа успешен за празидента. Той просто е попаднал в потока на лошите  идеи. Не че това е новина, де, но все пак да го кажа като заключение.

Що се отнася до парите на общините и изобщо до липсващите пари в държавата, нека и аз се пробвам с една идея. Тя ми щракна по аналогия, заради факта, че тази година БВП на България също е около 60 милиарда лева, колкото е бройката на неутриното, преминаващо всяка секунда през нас. И както масово успяваме, въпреки трудностите, да уловим по някое левче от тази обща сума, предлагам масово ние, българите, да се заемем по-серозно и с ловенето на неутрино. Ако хванем поне едно, световната научна общност ще ни позлати, вервайте ми.

Както казах, тая работа е доста трудна, защото е изчислено, че дори да поставиш оловна плоча с дебелина една светлинна година, неутриното пак минава през нея като топъл нож в масло. Но пък ние нали сме си гинии, все нещо може да измислим с помощта на тел, лепенки и други подръчни материали. А може и с чука и майката, ако по друг начин не става. Важното е да стане, та и президентът да е доволен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: