Дни на свободното слово и Миролюба Бенатова под обстрел

05/20/10 22:14
(http://komitata.blogspot.com)

Дни на свободното слово и Миролюба Бенатова под обстрел

От събитието. Снимка с телефон.

Месец май по правило е наситен до дупка със събития, но имаше едно, на което държах да присъствам – Дните на свободното слово в Софийския университет. Миналата година бях лектор и останах със страхотни впечатления от събитието и тази година просто нямаше как да пропусна.

Успях да се вредя последния ден, когато гост на събитието беше Миролюба Бенатова от телевизия „ь" (bTV).

Курдисах се на първия ред, който студентите по стар навик оставят свободен (за читанки като мен, благодаря ви) и зачаках представянето.

Странно, познатите лица от миналата година бяха много малко ;-)

Трябваше да гледаме журналистическото разследване на Миролюба за отвличането на Киро Киров, но както обикновено (трета година поред!) проблеми с техниката пречат да изгледаме един филм от край до край. Как не се научиха организаторите да тестват преди прожекция...

Проблемите със звука бяха невъзможни за разрешаване и Миролюба предложи да започнем направо с въпросите. Аз имах два специално приготвени. Ето как протече разговорът с нея, след като захапах микрофона:

Аз: "Аз имам два въпроса, много конкретни. Значи, първият въпрос, интересува ме следното – във Битиви специално. В смисъл, общите приказки са много хубави, но аз искам да се обърнем към по-конкретни примери."

Миролюба: "Това критика ли е?"

"Ами това са въпроси, които вие ще решите дали са критика. Да. Значи, първия въпрос е, в Битиви специално ме интересува дали има забрана срещу критикуването на президента Георги Първанов..."

Миролюба (прекъсва ме): „Не.“

"... и по-специално ме интересува, защото не съм виждал още хубав разследващ филм или репортаж, да речем по повод на това, което той прави по време на пожара във влака или този случай с убития там елен или козел...“

"Няма как да отидеме там, където се твърди че той убива елена. Само ще ви припомня, че това беше една държава, една от бившите съветски републики, иначе да, звучи..."

"Узбекистан"

"...Това много добре звучи като идея за разследване, но за съжаление не можем да идем на място..."

"Добре, добре, приемаме..."

"...да проверим това ловно поле, което е под специален режим, да питаме местните от УБО дали нашият президент е ловувал при тях... "

"В дисидентски издания в Русия излязоха подробности за този лов, включително и в някакво издание, което се занимава с бракониерството по принцип, но в случая, нека задам и втория въпрос, той е свързан с подписаното наскоро споразумение, между министър Цветанов и една госпожа, която се .. заместник председател на международната федерация на звукозаписната индустрия, нещо такова беше заглавието, Франсиз Мур се казва, която вие лично се занимавахте с репортажа, стана дума за сключване на едно споразумение с два анекса, на вашия въпрос, мисля че, господин Цветанов се зачуди, къде ли са тия два анекса, нали, за които го питате, и също така, някакъв служител на МВР ви е дал да погледнете с едното око, нали крайчето на неговия..."

"Не, аз го прочетох целия документ, не ми е дал да погледна само крайчето..."

"Добре, интересува ме, в този конкретен случай. Тази новина ще има ли продължение, защо спряхте, защо спира репортажът на най-интересното място?"

"Въобще фактът, че заговорихме за този меморандум с два анекса, всъщност породи последвалата дискусия, продължила седмици наред, около това какво ще се случва всъщност, дали ще бъдат спирани Арена, Замунда и т.н., всъщност, тази голяма дискусия, която най-вероятно ще доведе до това, да не се случат лоши неща с българското интернет пространство е плод на повдигнатия въпрос, за този меморандум, по този начин, по който въпросът беше повдигнат. Факт е, още не сме взели анексите, доколкото аз разбрах, в тях още нищо не пише по същество, те трябва тепърва да бъдат написани допълнително, и според мен дискусията, която се случи след това, имаше своя положителен ефект за всички нас, и да, може би аз в моя репортаж съм казала каквото съм казала, и на вас ви се е сторило, че спираме на най-интересното, но, все пак, нека гледаме нещата в някаква система, и наистина последва огромна дискусия, с невероятен отпор, от организациите, от които все пак нещо зависи и гласът им се чува, нищо че са неправителствени... И имаше значение. Другия вариант беше, изобщо да не се чуе за този меморандум, каквато беше по-голямата възможност."

"Но тук има и други скандали, да речем, криенето на информация от правителството, в смисъл съществуването въобще на документ, който се дава за малко на журналистите и след това се скрива, самия факт на такова отношение към пресата е... скандално."

"Има такова отношение, защото сме го разказали, иначе нямаше как да го знаете..."

"Да, да.. мисълта ми е, самото отношение към журналистите по този начин, разбирате ли ме за какво говоря?"

"Аз ви разбирам, отношението към журналистите е такова, каквото е, моето отношение като журналист към този проблем е, е да поискам този документ, да разкажа, че той не е раздаден, и да разкажа това, до което съм успяла да стигна, въпреки че не са искали да ми го дадат, това е моята роля като журналист. С която аз показвам, че това не ми харесва да не ми дават документи, за които се говори, и не, не ми харесва да пише за някакви анекси, ако не ги виждам, и правя достояние на публиката тези свои забележки към, в случая, вътрешния министър, за да си говорим сега със вас за това значи,... иначе не твърдя, че с... Да, факт е, няма разследване за президента – нито за неговия лов в Узбекистан, нито за неговите евентуални апартаменти. Факт – няма. Дали президентът има апартаменти или не – аз не знам, не съм проверявала. Не знам дали е ловувал. Факт е, не съм се занимавала с елена на президента."

"Да. Липсва любопитство в медията, аз затова се учудвам."

"Не, не. Не мисля. Понякога нещата са много по-прости. Узбекистан е далече."

Размяната на реплики може би изглежда доста остра, но всъщност разговорът, особено към края, беше приятелски. (Аз не се заяждам, само удоволетворявам любопитството си)

По нататък зададох още един въпрос - за човешките и журналистическите уроци, които е научила в Либия. Тя отговори:

„О, те са неизброими. Това са осем години, в които човек толкова неща може да научи за себе си и за света и за.. Аз да ви кажа, тези чести пътувания до Либия и на моменти нищо неслучване там, ме научиха на търпение, ако това изобщо може да се научи... там наистина се научих да чакам. Да, на търпение, търпението е нещо много важно, звучи като даденост, но не е така...“

"А общуването с либийските власти сигурно е имало интересни неща?"

"Ние с либийските власти не сме общували кой знае колко, в интерес на истината. Ние отидохме там да отразяваме един съдебен процес и не сме имали достъп свободен до всички институции да правим някакви неща извън сценария на това за което сме изпратени там и което ни е позволено да вършим там. Но, тези осем години в Либия ме научиха и на друго, че ... либийското правосъдие не се различава много от българското, нито по начина, по който се събират доказателства, нито по начина по който тези доказателства се опитват да се докажат, че са доказателства, нито по начина по който се представят в съда, нито по срокове на правораздаване, нито по срокове... и аз даже тогава бях писала една статия за вестник Сега... направих един паралел между либийския процес и делото за убийството на Андрей Луканов. Вярвайте ми, има наистина много фактически съвпадения в подходи. Това също беше, беше полезно за мен да видя и тази гледна точка. Да видя Либия такава, като България."

Другите въпроси също бяха интересни – за отношението на премиера Бойко Борисов към журналистите и навика му да им говори на „ти“, за дефицита на критика в българските медии, за отношението между доброто и злото (въпросът го зададе философ), за присъствието на добри новини в медиите, за присъствието на скрити интереси в медиите (например за агентите на ДС като главни редактори и собственици), за това, трябва ли ти диплома, за да бъдеш добър журналист, за опитите да се влияе върху журналисти, и тя отговаряше храбро, но нямам сили да ви разказвам всичко а и искам да ви подтикна догодина да дойдете лично да чуете отговорите и освен това звуковият файл ми е с отвратително качество.

Винаги се получава така – най-съвестните сърбат попарата на най-безотговорните и МБ трябваше да отговаря за всичко – за „дипломатичното“ лавиране на „ь“ измежду политическите шамари и за откровеното слагачество на вестничета като „Стандарт“. Но тя се държа мъжки, гледаше да не изпуска нито за момент аудиторията да и се качи на главата, беше коректна към колегите си, а и успя да си каже мнението.

След официалната част имаше почерпка (последен ден, закриване ;-)) и тогава можах да и задам няколко въпроса лично. Е, извиних се първо, разбира се, за това че бях твърде остър.

За уроците от Либия Миролюба ми препоръча да прочета книгата, която е написала заедно с Кристияна Вълчева (извинявам се, ако нещо не съм доразбрал за авторството.). Купил съм си я преди две години и половина, но още не мога да намеря време да я прочета.

Аз пък си припомних първия път, когато ми направи впечатление – в една статия в блаженопочившия „Егоист“, в която беше представена като надъханата млада надежда на българската журналистика, а аз си бях помислил, че тази ако те срещне, ще те изяде с парцалите и щом помня материала до ден днешен, считайте.

Идвайте бе, хора, на такива събития. Супер интересно е.