След като видях някакви снимки на корици на новия ежедневник Капитал Daily си казах – не може да бъде. Не е възможно дизайнерите на Економедия да мразят толкова „Капитал“.

Първо обезобразиха онлайн седмичника, а сега същия зловещ садизъм прилагат и на ежедневника.

С тежко предчувствие се упътих към будката на нашата спирка, за да си купя екземпляр от новия страж на свободното слово.

Отивам и оглеждам внимателно вестниците на будката. Не го забелязвам. Може би е свършил, и за всеки случай питам лелката:

„Имате ли Капитал Дейли?“
„Имаме“ – казва тя.
Оглеждам пак.
„Къде е?“
„Там“ - посочва тя място в редичката.
„Къде?“
„Ето“ –  вади тя.


Търсих го упорито, под носа ми е, а не го забелязвам!

Давам си левчето и петдесетте стотинки и прелиствам броя.

Първата страница на вестника (както сте се досетили от разговора по-горе) е трагична до плач.

– Човек не може да разбере името на вестника;
– Заглавието не се различава на фона на останалите вестници в редичката. Не просто не се различава, а изглежда като празно място! Лелята беше добронамерена и беше подгънала горната част, за да се види логото/заглавието. Но колкото и да е добър маркетингът, продуктът ако не струва, нищо не помага;
– Най-ценната част на вестника няма фокус и няма много полезна информация. Не прилича на корица на сериозен вестник, а на претенциозно списание, което не си изкарва парите с продажби.
– Логото е трагично („Историята на О?“) и лилавото е трагично (криворазбрана цивилизация по време на чума).
– Смесеното българско-английско име е трагично. От години с един приятел се забавляваме да броим заглавията на българо-английски в „Капитал“ и да попържаме редакторите заради тях, но не сме си представяли, че модата ще стигне и до името.

Аз мислех, че никой не може да създаде по-лош бранд от my.gbg.bg, но можело! В България винаги може и по-зле!

Знаете ли какво е стандарт? Представете си, че няколко конкуриращи се дизайнера правят някакъв продукт, но един от тях го прави толкова добре, че неговият дизайн става всепризнат модел, който се приема за СТАНДАРТ и от там нататък експериментите спират. Така например всички коли имат кормило, спирачки, мотор и четири (в много редки случаи 3) колела. Предните стъкла винаги имат чистачки. Отстрани на колата има мигачи. Отклоненията от това правило са, в най-добрия случай, силно ексцентрични.

Вестникарският бизнес също си има такива стандарти – за името, подреждането на първа страница, пространството над сгъвката, логото и т.н.

Когато го отвориш отвътре, са си добрите стари „Пари“ с добавено едно леко закачливо лилаво, но по  разностилието си личи, че е кърпено и още ще се ръчка по него.

В съдържението има две-три прилични статии, финансова секция, новини. Засега се чете нормално.

Изводите, които си направих, са много тревожни –

Очевидно, в Икономедия някъде по най-най-високите нива цари хаос, нерешителност и неразбиране за това, каква е ролята на бизнес-изданията в екосистемата на медиите и най-вече какво очаква публиката с левчетата от тях. (Или ще хвърляме пак вината върху цензурата?)

Карамболът с онлайн „Дневник “, офлайн „Капитал“-„Пари“-„Дейли“ и пълната, тотална, безпросветна дупка с корпоративния имидж на КД и онлайн „Капитал“ означават тежка криза на системно ниво.

Аз разбирам, че КД е стожер на демокрацията, ама това не го освобождава от задължението да изглежда добре, иначе става като с десните партии. Кофти е, ама гласуваш, щото няма за кой друг. До първия удобен случай.

Припомням, че качествената публика би платила за качество, за което друга аудитория няма да плати, защото няма да го забележи. И че в момента го купува, скърцайки със зъби, защото в постния медиен пазар друга мръвка почти няма.

Защо непрекъснато здравият разум губи почва у нас, и само се люшкаме между чалгата и интелектуалната претенциозност?