Колко компромис е достатъчно?

Почти без желание участвах в дискусията при Майк за последния концерт на Любэ. Мислех си, че говоря очевидни неща, но май не така мислеха другите дискутиращи.

Руската група Любэ съществува от приблизително 20 години. Специализира в поп-рок, тематиката на песните е военно-патриотична. Говори се, че били любимата група на Путин. Това, честно казано, не ме интересува, освен че може би любопитният факт, че едно тъпо ченге може да има зачатъци на добър вкус.

В България Любе (ще ползвам българския правопис) са познати главно с участията си в предизборните прояви на БСП. Може би ще повдигнете вежди, но и това много не ме интересува, нямам намерение да стъпвам на такива прояви, освен от чисто научен интерес. Това поставя под съмнение морала в БСП (за тези, които сега кацат от Марс).

Аз лично ги слушам и имам поне два албума, макар че не ги събирам съзнателно. Не ходя на техни концерти и не бих отишъл на платен такъв.

След дългото въведение да обясня защо никога, по никакъв начин не бих дал пари за техен концерт или за техен диск (Колев, можеш да ме заловиш).

Фронтменът на групата Николай Расторгуев отскоро е депутат и член на парламентарната фракция на „Единна Русия“, партията на Путин, управляващата партия в Русия. В Русия парламентът не функционира, политическият дебат се води далеч извън стените му, а в пленарната зала заседават фигуранти. Премиерът Путин раздава депутатските места като херцогски или графски титли на свои приближени и любимци. За да има все пак някакъв авторитет, парламентът се пълни с певци, спортисти, актьори и писатели, но от този вид, които обичат да си затварят очите, ушите и устата в подходящия момент. За което им се плаща със статус, връзки и нелоши заплати.

Това не е поведение, достойно за човек на изкуството. Нещо повече, човек на изкуството, който приеме този вид компромис, престава да бъде човек на изкуството. Той става съучастник на режима, човек, който с авторитета си прикрива престъпленията му, а в Русия те никак не са малко – там има политически затворници, почти няма свобода на словото, няма свободни избори, откъсват се територии от съседни държави и някои региони са раздадени като феодални владения на местни сатрапи, като Чечня например. А благата усмивка на народния човек в парламента прикрива всичко това.

Отказвам да се съглася, че той е дебил и не разбира какво прави, за мен валидно е единственото обяснение че той е направил проста сделка - съвестта си и доверието на публиката срещу малко повече спокойствие, пари и връзки.

Какво мога да направя аз, като един обикновен слушател? Първо, мога да ви разкажа за това. Второ, мога да не дам нито един лев за него. Трето, мога да не го забравям. Твърде малко време мина, откакто ние бяхме в положението на нещастните хора на Русия, и очаквахме помощта и съчувствието на Запада като подразбиращи се (чак до приемането ни в ЕС). Защото това е хуманният начин да се постъпи. И сега е наш ред да бъдем хуманни.

Ето и едно тяхно парче, да послушате и да помислите по въпроса:

Прочети цялата новина

Свързани новини: