Любимци в новините: постоянни и променливи величини

1-во място в света по: - Психични заболявания; - Броят на самоубийствата сред възрастните хора; - Броят на самоубийствата сред децата и подрастващите; - Броят на децата, изоставени от родителите си; - Броят на абортите и майчината смъртност; - Броят на разводите и раждания извън брака; - Консумацията на алкохол и алкохолни продукти; - Продажбите на спиртни напитки; - Броят на смъртните случаи [...]

Крещенето и бибиткането по улиците ме подсети, че притежавам архивни исторически кадри от абитуриентска вечер през 1988-ма година ;-). Който ми е приятел във Фейсбука, ги е виждал.

В първите две издания на Училище Горичка участваха над 10 компании, организации и университети.  Имахме ученици от маркетинг отдели, HR, IT, ПР и реклама, финанси и журналисти.

Този петък и събота, 28 и 29 май, е последното училище за лятото в София (следващото ще е във Варна на 2 и 3 юли).

Разгледайте програмата и лектори.

Във форума на TopBlogLog преди няколко дни направих извадка за бг хостинг компаниите и някои от най-известните блогове, които са хостнали. Ако имате желание да похвалите хостинг компанията си, споделете опит.

Търсят се положителни, а не отрицателни мнения.

Пламен Асенов, специално за frognews 

• В природата има пориви, които и най-силните аргументи не могат да удържат мирно, та всички малко или много се изпускаме – независимо дали сме вулкани или хора. Ама все си мисля, че като си министър, не бива чак толкова публично 

Отминалите празнични дни започнаха да понамирисват малко откъм управленски  думи и действия.

Крак повлече министърът без портфейл, но за сметка на това с много българи в чужбина, Божидар Димитров. Самият той изчислява поданиците си на около 4 милиона, като включва и новата, и старата емиграция. Отделен въпрос е колко от тези милиони искат да имат каквото и да било общо с държавата България като такава /което е различно от родината им България/ и лично с ресорния си министър, но не за това е думата тук.

Насред посещението на официалната правителствена делегация в Рим за 24 май, въпросният Димитров ни в клин, ни в ръкав изтърси идеята, че правителството на ГЕРБ и опозицията трябва да сключат пакт за мир, докато не свърши икономическата криза в страната.

Не знам Бойко какви е принуден да ги изслушва по време на заседание на МС, но аз лично по-тъпо предложение от устата на министър не бях чувал да излиза от този кабинет. В предишния имаше – един Петър Димитров например беше достоен знаменосец в това отношение. Наистина, Божидар Димитров се опита още с встъпването си в длъжност да му отнеме флагчето, но като сгафи един-два пъти, премиерът явно му скръцна със зъби и той се покри за известно време.

Знае се обаче, че в природата има пориви, които и най-силните аргументи не могат да задържат мирно, та всички малко или много се изпускаме – независимо дали сме вулкани или хора. Ама все си мисля, че като си министър, не бива чак толкова публично.

Всъщност по този начин Божидар Димитров не каза нищо ново. Той просто се върна към царсимеоновата идея за пълното щастие като резултат от единодушието на поданиците, клекнали да цъкат с език край великите идеи на величеството. И също към малко позабравените напоследък подхвърляния на президента Първанов, че само обединени /с него/ можем да вървим напред.

В политиката обаче е известно, че управляващи и опозиция не са като братята Кирил и Методий, та да се прегърнат и заедно да съставят азбуката на бъдещето. Обратно, в политиката те са избрани от хората именно с цел да се генерират и да се чуват публично различни идеи и виждания за развитието на страната, с цел да не се самозабравят управляващите, с цел да се заявят ясно и устояват последователно интересите на различни обществени групи и слоеве.

Подобни пактове, каквито предлага Димитров, могат да доведат само до поредната обществена трагедия с нечовешко лице, нещо като социализъм, поприкрит с привидностите на демокрация.

Изглежда обаче нещо в атмосферата на Ватикана е подействало на професора-историк стимулиращо, та той не остана само при тази си скромна идея за необходимото братство между опозиция и управляващи, а отиде и по-далеч, нахлу направо в международни води. По повод отслужения през тази година молебен в църквата “Сан Клементе”, в който за първи път освен български, участваха също руски и украински свещеници, Димитров с чувство на гордост заяви пред телевизионните камери – “Поставихме едно хубаво начало”.

Аз лично добих впечатлението, че той лично се е потрудил за това хубаво начало и затова използва случая лично да се похвали пред народа. “По този начин руснаци и украинци признават, че българите сме наследници на светите братя Кирил и Методий” – изтъкна професорът.

Може да сме забравили, а може и никога да не сме научавали факта, но под натиска и чрез авторитета на академик Дмитрий Лихачов това беше признато от руснаците още през 80-те години, когато даже в Москва и Санкт Петербург се проведоха, макар и скромни, официални чествания. За тези, които не знаят, сега Димитров премълчава този факт и може да им се привиди като същински херой, преборил с факела на истината и духовността змея на руското имперско високомерие.

Но не ми се вярва чак пък всички като един да сме забравили. А освен другото, нашият просветителски порив спрямо руснаците едва ли е повод за особена гордост. Защото, както казва един приятел, българската цивилизационна мисия в Русия не излезе никак успешна – научихме ги да четат, но не и да разбират прочетеното. Та затова във вековете оттогава вместо да се приобщят, руснаците постоянно се опитват да рушат цивилизацията.

Вдъхновението на Божидар Димитров обаче изглежда е било доста заразително, та  репортерката по една от телевизиите, която отразяваше събитието, заяви безцеремонно, че всички славянски народи се били събрали на въпросния общ молебен, само македонците ги нямало. Горкото дете, то явно не е чувало, че славянски народи са и чехи, поляци, сърби и разни други, а ние, българите, даже не сме съвсем славянски народ, та да се пъчим толкова. Пък и да бяхме, пак нямаше да има защо да се пъчим.

Но може пък нейният порив към светата истина да е бил стимулиран от гафа, който направи телевизията на Ватикана, като при папската аудиенция представи българската делегация за македонска.

Такива грешки стават постоянно в медиите и те наистина трябва да се подминават с мълчание или с чувство за хумор. През 80-те в кърджалийския в. “Нов живот”  погрешка написахме в подзаглавие, че другарят Тодор Живков е предател, вместо председател на Държавния съвет, но работата дори тогава се размина без сътресения.

И сега се размина, ама на косъм. Наистина, премиерът Борисов и по този повод зяпна да прояви спонтанното си чувство за хумор – или да изригне като някакъв български Везувий – но се усети и се спря навреме. “Може би са решили, че…..”  Тук някъде той направи такава страховита пауза, та веднага започнах да си представям какво може да последва – че вече сме превзели Скопие, че си топим ботушите на Охридското езеро…..”Че сме се разгърнали още” – загадъчно довърши премиерът. И прогресивната общественост си отдъхна, макар така и да не стана ясно кога и докъде последно сме се разгръщали, та сега – “още”. Отдъхна си, защото се размина заплахата от горещ балкански конфликт.

За сметка на това ми се струва, че един друга тема би трябвало да подпали общественото мнение в България докато е време, защото после ще е късно. А може би вече е късно. По повод изтеклата информация за матурата и разкрития  чиновник, министър Цветанов пак от Рим каза, че полицията е разпитала учениците, които разпространиха в Нет-а темата. Ето как изведнъж се оказахме в най-лошите кошмари, свързани с протестите на цялата будна общественост срещу приемането на закона за електронните съобщения.

Този закон дава право на полицията да следи трафичните данни – кой на кого се е обадил, кога, колко време е продължил разговора, това има право да получи полицията като информация. И то когато разследва тежки престъпления, за които се предвижда над пет години затвор, ако не греша.

Всъщност обаче в случая с матурите ясно се видя, защото министърът, слава Богу, не го скри, че полицията следи не само трафика, но и съдържанието на разменените съобщения. Че даже и по телевизора ги показаха. Не знам колко години затвор грозят човек, издал темата за матура, не вярвам изобщо да го има предвидено в НПК. Но аз лично смятам, че полицейското разследване, при което се бърка в съдържанието на съобщенията представлява по-голяма обществена опасност от факта, че няколко хайлази са научили темата предварително.

Така че като цяло не е прав премиерът Борисов да твърди, че посещението във Ватикана за честавето на 24 май се е разминало без гафове. Напротив – виждаме гаф до гафа. Но, както казах, сигурно ще да е нещо от странния ватикански въздух, друго обяснение няма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Темата от миналата седмица се оказа с продължение. Помните основното: оказа се, че съдии от Висшия административен съд са замесени в далавери с имоти по морето. Което обяснява, защо българската съдийско-прокурорска сган прави това, което прави – действа като дясна ръка на мутрите.

Поне едно решение беше нормално – обявяването на Златна перла, до Варвара, за незаконен обект. Да, ама не. Оня ден пак ВАС (тия пичове с хотелчетата по морето) излиза с решение, неподлежащо на оспорване, а именно: Златна перла е незаконен строеж, но никой държавен орган няма задължението да го събори, ако собствениците не го сторят сами.

Винаги е било ясно, от самата зора на демокрацията, че българските юристи са проклятието на прехода. Ако не са крадливи – са напълно некомпетентни, а аргументацията им е винаги сюрреалистическа. За какъв дявол, помислете, има държава, ако тя няма задължението да спазва закона? По-добре да бъде разпусната и направена нова на нейно място.

Управлението на еротиката е тема, която напоследък тревожи моя буден ум и чувствителна душа. Дали еротиката подлежи на управление, аз не знам. Вероятно да, защото някой очевидно успява да накара моделите да се обезкосмяват. Но това не ме интересува. Не ме интересува дали някой управлява еротиката, а ме интересуват еротичните измерения на настоящото управление на държавата. През последните 50-60 години имаше най-различни държавни управления. Първо, за един досадно продължителен период имаше Управление на народа. Тогава в София имаше десет кръчми и два вида сирене в магазина. Децата бяха пионерчета, а вицовете бяха много смешни, защото бяха забранени. Сега вече не са такива. После имаше Управление на „Сполуката”, когато хората „сполучваха” да си купят хляб, ако станeха много рано сутринта. Това управление накара доларът да струва над 1700 лева и помня как търчахме със сакове пари от чейндж на чейндж, за да гоним договорени от предния ден обменни курсове. От тази работа ни оправи Управлението на валутния борд. После имаше Управление на приватизацията. След това дойде Управлението на вярата и мълчанието, а след него и Управлението на тройната коалиция, където при вярата и мълчанието се върна и сполуката. Сега е Управлението на еротиката.

Дали едно държавно управление е еротично не можем да познаем, само ако дружно си кажем: „е, сега вече ни се е.а мамата!”. Не, това не е достатъчно, защото си го казваме при почти всички управления. Това само определя управлението като „сексуално по наш адрес”, но не и като еротично. Еротичното управление започва по друг начин. Например, вие сте управител на голяма и богата частна фирма, която винаги е разчитала на обществени поръчки. Един ден, съвсем скоро след встъпването на новото правителство, при вас идва човек, който иска да ви прави рекламата, и казва, че го изпраща един много добър приятел на брата на една, дето Бойко Борисов я е таковал. Рекламите ще се пускат по една телевизия, където работи една журналистка, която Бате Бойко също я е…, нали се сещате. А парите от рекламния бюджет ще се превеждат по сметка в една банка, чиято шефка ББ също я е, но този път съвсем официално. Това е то еротиката в държавното управление – обикновени сексуални актове, които обаче не виждаме, а научаваме за тях по слухове. Слухове, които разпалват въображението ни, а на Управлението придават допълнителна еротична стойност.

За да разберем защо сегашното Управление на държавата е еротично, трябва да си отговорим на въпроса каква е разликата между еротиката и порнографията. Иначе, ако не схванем тази разлика, можем да се излъжем и да кажем, че това Управление си е чиста порнография, като го лишим от иманентния му ореол на Управление на еротиката. Разликата между порнография и еротика е в наличието или отсъствието на еякулация. При еротиката имаме къде по-нежно, къде по-интензивно дразнение, но никога не стигаме докрай, докато при порнографията можем да свършим, преди да сме започнали. Тоест при порнографията целта е всичко, а при еротиката всичко е движението към целта, докато самата цел не е чак толкова важна. Иначе казано, еротиката е да се дървиш, без да се празниш. Така я разбира и българското правителство и това личи особено отчетливо при усвояването на еврофондовете. Цял един народ им се дърви, но досега не са огрели никого. С майсторството на хетера и загадъчната вещина на гейша правителството разголва различни части от оперативните програми, отправя намеци и обещания, но когато посегнеш да ги пипнеш, рязко спуска краищата на полите си и се фръцва със закачлив смях. А ти си оставаш надървен и трескаво се оглеждаш за нови европроекти, откъдето ще рукнат заветните пари на благополучието. Не бива да се сърдим на правителството. Когато то, още преди да стане правителство, обеща, че ще усвоява фондовете, явно се е изказало в еротичен, а не в порнографски смисъл. Виновни сме ние, ако зле сме го разбрали.

Еротиката на сегашното Управление е всестранна. Тя не възбужда само управляваните. Управлението също се отдава на нежната й власт. Не само ние, щастливите поданици, се възбуждаме, без да стигаме до край. Прави го и правителството. Особено по отношение на предишното правителство. ГЕРБ дойде на власт, могъщо надървен по отношение на тройната коалиция. Признавам, че на мен даже ми стана жал за предишните управляващи, като слушах как грозно им се канят новите. Нещата за тях отиваха не към порнография, а направо към откровено садо-мазо. Щяха да лежат оковани в затвори, щяха да им вземат всичко и да им дирят сметка с бич, белезници и кожен корсет за всички корупционни практики, на които сладострастно се бяха отдавали през последните четири години. Но после не стана така. Правителството се ограничи само до еротиката. По отношение на ДПС дори се затвори в личните си сексуални фантазии и мокри сънища и не ги сподели с никого. Ерекцията на ГЕРБ към ДПС, дори да не е спихнала, се обви в срамежливо мълчание ни никой нищо повече не чу за нея. При БСП нещата са малко по-активни. Там има нещо като любовна игра. Но тя не е обещаният преди изборите мъжествен акт на проникване в дълбочина, а само закачливо похапване на ушенцето и от време на време – палави езичета по гръбнака. Ще обвинят някоя бивша министърка, някой бивш министър дори ще арестуват за кратко, но това продължава да не е истински секс, а само еротика. Дървене без празнене. Що се отнася до третия член на тройната коалиция – НДСВ, то там дори и еротика няма. Причината може би е в здравите морални устои на сегашното управление, което знае, че дори и еротиката с НДСВ за него би имала значение на кръвосмешение, на секс между близки роднини. Че нали премиерът произлиза именно оттам! Не е прилично някак…

Всичко казано дотук обаче има значение, единствено ако мислим за Управлението като за мъж. Но кой е казал, че непременно е мъж? Може да е жена. Да си представяме Управлението на държавата като жена, носи пикантно очарование. То е истинска блондинка – тъпа и наивна, същевременно алчна и разглезена. Не разбира какво й говориш, а и не я интересува. Колкото си по-умен, толкова по-скучен и досаден си за нея. Тя иска само да й купуваш разни неща и да й даваш все повече пари под формата на данъци, такси, глоби, ДДС, социални осигуровки, здравни осигуровки (за здравеопазването напоследък отговаря един нов секс-символ от женски пол). Иска и да й се възхищаваш. Ако може, денонощно. Да и казваш как е най-красивата, най-великата, как целият народ е влюбен до полуда в нея и единственото му желание не е да има дом и храна за децата си, а, ако може, всяка година да се организират парламентарни избори, за да може той да гласува 100% за блондинката.

Такива са еротичните измерения на правителството и то е съдбовно обусловено от тях. Независимо обаче дали Управлението на еротиката е мъж или жена, за него е важно едно: да внимава да не свърши преждевременно, защото много от еротичните закачки водят именно до това. Хоп-хоп-хоп… и айде-е-е-е-е… Имам предвид преждевременна еякулация, а не предсрочни избори, нали всички разбраха това?

С двудневно закъснение по неуважителни причини обявявам, че излезе Slackware 13.1. Както винаги с последни стабилни версии и добавени благини.

Можете да си го свалите от mirrors.unixsol.org, като ползвате http, ftp или rsync. Има и официални ISO файлове за 32 битовата версия и за 64 битовата версия. В същите директории има и неофициални ISO-та направени от мен. Те вероятно не ви трябват.

След стандартното обновление upgradepkg --install-new slackware/*/*.txz вероятно ConsoleKit ще ви мрънка, че му липсват файлове, просто отидете в /etc/dbus-1/ и преместете .new файлове върху съответните без .new

Разбира се не забравяйте да хвърлите един поглед на Slackware 13.1 Changes and hints.

Ооо и да не забравя, поради новото ядро и ползването на libata дисковете, които преди се казваха hdX вече ще бъдат sdX, което вероятно ще ви обърка малко сметките. Няма страшно пипнете /etc/fstab и /etc/lilo.conf и всичко ще е наред.

Happy Slackin'.

Почти без желание участвах в дискусията при Майк за последния концерт на Любэ. Мислех си, че говоря очевидни неща, но май не така мислеха другите дискутиращи.

Руската група Любэ съществува от приблизително 20 години. Специализира в поп-рок, тематиката на песните е военно-патриотична. Говори се, че били любимата група на Путин. Това, честно казано, не ме интересува, освен че може би любопитният факт, че едно тъпо ченге може да има зачатъци на добър вкус.

В България Любе (ще ползвам българския правопис) са познати главно с участията си в предизборните прояви на БСП. Може би ще повдигнете вежди, но и това много не ме интересува, нямам намерение да стъпвам на такива прояви, освен от чисто научен интерес. Това поставя под съмнение морала в БСП (за тези, които сега кацат от Марс).

Аз лично ги слушам и имам поне два албума, макар че не ги събирам съзнателно. Не ходя на техни концерти и не бих отишъл на платен такъв.

След дългото въведение да обясня защо никога, по никакъв начин не бих дал пари за техен концерт или за техен диск (Колев, можеш да ме заловиш).

Фронтменът на групата Николай Расторгуев отскоро е депутат и член на парламентарната фракция на „Единна Русия“, партията на Путин, управляващата партия в Русия. В Русия парламентът не функционира, политическият дебат се води далеч извън стените му, а в пленарната зала заседават фигуранти. Премиерът Путин раздава депутатските места като херцогски или графски титли на свои приближени и любимци. За да има все пак някакъв авторитет, парламентът се пълни с певци, спортисти, актьори и писатели, но от този вид, които обичат да си затварят очите, ушите и устата в подходящия момент. За което им се плаща със статус, връзки и нелоши заплати.

Това не е поведение, достойно за човек на изкуството. Нещо повече, човек на изкуството, който приеме този вид компромис, престава да бъде човек на изкуството. Той става съучастник на режима, човек, който с авторитета си прикрива престъпленията му, а в Русия те никак не са малко – там има политически затворници, почти няма свобода на словото, няма свободни избори, откъсват се територии от съседни държави и някои региони са раздадени като феодални владения на местни сатрапи, като Чечня например. А благата усмивка на народния човек в парламента прикрива всичко това.

Отказвам да се съглася, че той е дебил и не разбира какво прави, за мен валидно е единственото обяснение че той е направил проста сделка - съвестта си и доверието на публиката срещу малко повече спокойствие, пари и връзки.

Какво мога да направя аз, като един обикновен слушател? Първо, мога да ви разкажа за това. Второ, мога да не дам нито един лев за него. Трето, мога да не го забравям. Твърде малко време мина, откакто ние бяхме в положението на нещастните хора на Русия, и очаквахме помощта и съчувствието на Запада като подразбиращи се (чак до приемането ни в ЕС). Защото това е хуманният начин да се постъпи. И сега е наш ред да бъдем хуманни.

Ето и едно тяхно парче, да послушате и да помислите по въпроса: