Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?

SAN DIEGO (May 6, 2010) The aircraft carriers USS Ronald Reagan (CVN 76), USS Nimitz (CVN 68) and USS Carl Vinson (CVN 70) are pierside at Naval Air Station North Island. (U.S. Navy photo by Mass Communication Specialist 1st Class David Mercil) Technorati Tags: самолетоносач Share on Facebook

Как да не се качи човек с радост на тази машина, произведена само преди 40 години?!?! Постепенно такава става действителността на пътуващите в крайградските линии около София и Пловдив. От известно време една по една се спират от движение „новите“ електрически мотриси „Дезиро“ на Сименс. Обяснението е, че Сименс си иска парите дотук за тези [...]

Пипи, тръгнах да оставям коментар на твоето „Раждане с любов и мъдрост“, но понеже нещо се отплеснах, коментара е във вид на пост много хубаво си го написала и напълно съм съгласна с теб. не съм съгласна с това, че раждането е нещо, което се забравя. е, мога да говоря от собствен опит, разбира се, [...]

Държавно определяни лихви по кредитите. Повече държава, много държава в икономиката. Можете да гледате и цялото изказване на Волен Сидеров в парламента. Може би е време да спрете да наричате по инерция “Атака” крайнодясна партия. “Атака” изобщо не е крайнодясна партия. Не оспорвам думата “крайно” обаче. “Атака” просто е една крайнолява партия. Това може и да не ви се струва важно, но е много важно да има някаква яснота и думите да означават наистина това, което означават.

Сподели във Facebook

Така и не успя Кралят на продажбите да ми продаде билет за своя седем-часов семинар в НДК, макар че полага усилия да го направи от два месеца – усилия, вследствие от които аз така и не успях да запомня как се казва Кралят. Всъщност Кралят на продажбите е някой си Джефри Гитомър – знам, защото днес, на връщане от разходка с кучето, специално издирих рекламата му на една тараба на Витошка и Патриарха и до вкъщи, тоест до Петте кьошета, си повтарях името му, за да успея да го запомня. Не успя Кралят на продажбите да ми продаде билет, макар че аз много лесно купувам всякакви боклуци – домът ми е пълен с всевъзможни глупости, които съм купил преди години, но още даже не съм разопаковал. В интерес на истината и за да не се комплексира съвсем Кралят, ще призная, че билет за Зала 1 на НДК не успя да ми продаде и някакъв гуру, който наскоро събираше там хора, за да ги увери (срещу заплащане, разбира се), че е достатъчно само да пожелаят нещо и то ще се сбъдне. Умът им ще конструира нещо като матрица, която ще се проектира в познатата ни действителност. Примерно: лягаш си вечерта и много силно започваш да желаеш Ламборгини. На сутринта отваряш очи, ключовете са на нощното ти шкафче, а ламборгинито те чака долу.

А пък за да не се комплексират Кралят и Гуруто заедно и поотделно, ще призная, че както те не успяха да ми продадат билети за масовите си семинари (макар че що за семинар е сборище в Зала 1 – по дефиниция „Семинарът е форма на обучение, обикновено провеждана в университет. Участниците (студентите) са на малки групи. От тях се иска да участват активно в учебния процес. Те често трябва да пишат кратки теми и да ги представят в класа. Участниците не би следвало да са начинаещи.”), та както те не успяха да ми продадат билети, така и не успяха да ме привлекат за Божията църква мисионерите пред НДК (запознат съм толкова добре със случващото се пред НДК, защото по два пъти дневно разхождам кучето си там, а не защото страдам от някаква рядка перверзия), които пеят песни там и спират хората да ги питат знаят ли какво е това християнска църква. Опитвали са да ме спрат много пъти, но са успели само дваж. Първия път някакъв мазен и зле говорещ български американски пъпчивец ме попита дали знам какво е това „църква на Христос”, а аз го попитах дали е наясно че въпросната църква в България е почти три пъти по-стара от държавата, от която ми се е довлякъл. Втория път дори не обсъждахме Божиите неща, а само ги предупредих, че ще им извикам полиция, така че да се махат бързо. И наистина им извиках. На връщане, когато отново минах покрай засадата им, тях вече ги нямаше. Браво на полицията!

Но за да не се комплексират и мисионерите наред с Гуруто и Краля на продажбите, редно е да призная, че не купувам и доста други неща. Например не купувам тайни. Тайната как да стана приказно богат за една седмица, споделена специално за мен в десетина различни заглавия на пл. „Славейков”. Не купувам и тайната как да отслабна и да стана културист посредством пояс който ме затопля и тресе шкембето ми по електрически път. Освен тайни, не купувам и доказани достижения на цивилизацията като надуваем дюшек-кресло-диван-легло, космо диск, наколенки, пароструйка, с която клисарките чистят с лекота восъка от църковните свещи, преносима фурна и т.н.

Кралят на продажбите не успя да ми продаде билет за семинара си, но ме накара да се запитам: защо, щом е крал на продажбите, не продава, а изнася семинари? Да не би зле да съм разбрал и всъщност да става дума за Краля на семинарите? Аз например, ако бях човекът, който може да продаде всичко на всекиго, щях от сутрин до вечер да се занимавам само с това и нямаше за нищо на света да светкам другите как да ме конкурират. Кралят на рок-енд-рола Елвис Пресли дали е давал уроци по китара? Съмнявам се. .. Но всъщност греша. Човекът прави точно това, което казва, че прави най-добре: продава. Продава билети за седем-часов семинар в Зала 1 на НДК. Ако успееш да продадеш на някого билет за нещо, в което той ще повярва, че ще му издадеш тайната си за това как правиш пари, наистина си Кралят на продажбите! Браво Джефри, браво Гитомър!

Mellow Music Festival не е от събитията, на които обикновено ходя. Но първо, много познати ми го изрекламираха като единствения фестивал на който ИМАЛО СМИСЪЛ да се ходи, и второ – това, което чух от музиката предварително в интернета, ми хареса.


Разбира се, организаторите нямат никаква вина за състоянието, в което се намира Борисовата градина. Но нещата са почти същите, каквито бяха преди 25 години – независимо от събитието, тъмносиви сенки бродят във виолетовия мрак в посока на гъгнив звук. Позакъснях, защото търсех нещо за ядене, а съм капризен и както и преди 25 години, за ядене има само неподходящи неща ;-)

Откритата сцена е при езерото с лилиите. За да се намалят кражбите, на фестивала е въведена система с купончета. Купуваш си купончета по 2 кинта, а после с тях си взимаш каквото ти се пие или яде. Персоналът на откритата сцена не беше особено добре обучен, не знаеше цените и затова се налагаше някои хора да отскачат по 2-3 пъти между гишетата да нагласят поръчката. Аз с моята минерална вода от 2 кинта съм лесен.

Quiet Village ни омаломощиха с глупостите си – откъси от стари филми с пафкане на хашиш, много цици и вампири и докато ръчкаха по синтезаторите, внимавайки да не произведат мелодия. Накрая публиката насяда по пода и окуражително ръкопляскаше да си тръгват, защото беше към 1,30 и програмата закъсняваше с час и половина.

Аз дойдох заради тия хора – The Phenomenal Handclap Band. Понеже съм си седемдесетарче по душа ми допадат как смесват 70-те с по-модерни звуци. И не се излъгах – направиха як купон и публиката беснееше. На мен ли ми се струва, обаче, че озвучаването беше под всякаква критика. Като във физкултурен салон.

Jahcoozi не са от вида музика, който бих си търсил по нетя, но са доста харизматични и правят омагьосващи неща. Мацката има много интересен глас, освен това свири на тромпет. Предполагам, че ако си помогнеш с нещо психотропно можеш да ги слушаш няколко дни поред.

Kode9 не го дочаках, въпреки препоръката на Еленко. Твърде късно стана (3,30) и си тръгнах. Блеейки се качих на най-фалшивото такси в София, което нямаше и да ми върне от 10 кинта. Буах!

Ще ходя и следващите два дни с дребни пари в джоба.

Ето, чуйте едно свежо парче:

Здравей, Като човек, който го е грижа за младите хора, за новото поколение на България бих искал да те поканя на една среща. Това ще бъде безплатен семинар, насочен към младежки и тийнейджърски ръководители или хора, които се занимават с подрастващи. Събитието ще бъде и официална промоция на нова книга, която се казва „Иди си с мир за [...]

Преди време написах есе на тема: „Да постигнем изобилието с даване”, след което получих тонове писма от читатели, коментиращи практически житейски ситуации, в които изложените от мен принципи или работят на 100%, или изобщо не действат.

Благодаря за чудесните писма! Помогнахте ми да разбера, че темата се нуждае от продължение.

Да си припомним правилата:

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

Даването води до получаване, a получаването – до даване.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал;

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Оказва се, обаче, че не е толкова просто.

Има капани.

Твърде лесно е да попаднеш в тях, защото отвсякъде дебне селски тарикат, който цял живот чака да срещне точно човек като теб, който обича да дава. И е готов да ти се качи на главата, ако му позволиш.

Що да не те завлече човекът? Нали и това е даване!

А какво става с третия принцип, че даването трябва да ти носи удоволствие?

Щом не ти носи удоволствие да гледаш как ограбват магазина, къщата, майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, кариерата, собствените ти мечти и всичко, което обичаш,  значи трябва да му отрежеш топките на селския тарикат.

Близко е до ума.

Да разгледаме и друга ситуация. Сигурен съм, че има бедняци, които всеки ден дават пари на просяци. Как звучи само, а? Пускат стотинки в пластмасови чаши и не постигат изобилие.

Пускат СТОТИНКИ.

Ами, пробвайте поне веднъж да преборите стиснатия задник в себе си и пуснете два лева. А защо не 20?

Защото покрай вас хвърчат Ауди-та и БеЕмВе-та с черни стъкла, които никога нищо не дават, нали? Гледат само да вземат. И пак са по-богати от вас!

Да, ама отново забравяме третия принцип:

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Тези хора сигурно дават много за жени, кока и лукс. Сигурно купуват скъпи дизайнерски апартаметни на любовниците си. Сигурно носят удобни, шити по поръчка дрехи. Най-вероятно залагат десет брутни годишни заплати в казиното. Или ги дават за бакшиш на певицата. Но пак са по-богати от вас!

Сещате ли се защо?

Защото дават там, където ги кефи.

Защото даването трябва да ти носи удоволствие!

Просяците едва ли ви носят кой знае какво удоволствие. Най-малкото: вонят. Освен това се съмнявате, че парите ви отиват за мафията, за наркотици или за алкохол. По-добре сами си изпийте стотинките, тогава! Пък и давайки стотинки, вие ще получавате само стотинки. Повече, но стотинки.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Сигурен съм, че хората от БеЕмВе-тата не разчитат нито на дилърите, нито на курвите и сутеньорите да им върнат парите. Да не говорим за едрогърдите певици.

Но те знаят втория принцип:

Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш.

И пак са по-богати от вас!

Защото най-вероятно вие плащате сметката. С данъците или с ниските си заплати. С глупостта да вярвате в „кризата”. Да позная ли, че половината ви колеги са съкратени, работата ви е удвоена, а заплатата – намалена? Защото е „криза”. Защото вие наистина сте щедър човек! Вие давате, при това – много. Ама не там, където ви кефи.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Аз знам 5-6 езика. Всичките ги научих по един и същ начин: записвах новите думички сто пъти на лист хартия и после ги запомнях за цял живот.

Казват, че една лъжа, повторена сто пъти, ставала истина.

Същото важи и за утвържденията.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Мога да продължа много по темата, но ще завърша с това, че изобилието не го преследваме от алтруизъм. Напротив, преследваме го от чист егоизъм.

Отпуснете се и бъдете егоисти!

Така или иначе, полученото няма как да го задържите за себе си. Изобилието е като буйна река. Има хора, които стоят „на сухо” край брега и умират от жажда. Има други, които се къпят в реката на изобилието с кеф. Тя е обща за всички, но нито едните, нито другите могат да отнесат реката с шепи у дома. Не могат и с кофи. Дори с язовири не могат. Даже да построиш язовир и да сложиш къщата си в него, пак ти ще живееш в реката, а не реката – у вас.

Защото всички сме наематели на този свят. Не сме оттук и сме за малко.

Ако парите представляват чак толкова голяма ценност за вашия „аватар”, припомнете си основното правило:

Даването води до получаване.

Давайте пари.

И помнете първия принцип:

Винаги получаваш повече, отколкото си дал.

Но невинаги оттам, където даваш.

Давайте много.

Давайте с кеф.

Не забравяйте, че межу даването и получаването стои интервал от време.

Трябва да започнете първи. Трябва да сте ларж. Схемата „ще започна да давам, когато забогатея“ не важи. Съдбата обича смелите. И щедрите.

А е толкова лесно да замениш „пари”, „красота”, „слава” и „лукс” с ЛЮБОВ.

Да речем.

Изобилието познава всички форми. Постигнете го с даване.

Мислете по-мащабно и бъдете щастливи!

Други подобни статии:

За високия стандарт

Предизвикателствата по Пътя

Ползите от кризата

Тихомир Димитров

Миро не се бил класирал на финала на Евровизия. Така пишат хората в Twitter и Facebook. Даже и някакви активности развиват. Едни ме канят да се присъединя в групата Да запазим достойнството си, нека България не участва повече на Евровизия. Други са се записали в Миро е истинският победител в Евровизия. Положението вероятно е много драматично, но все още не знам какво точно е станало, унижено ли е било нечие достойнство, защо има истински и неистински победител в това съзтезание… Много въпроси.

Но най-важният въпрос си мисля, че е следният: колко ни струва на нас данъкоплатците цялата тази олелия? През последните месеци, когато и да пусна БНТ, попадах на репортажи за представяне на Миро в различни точки на Европа. Дори и без да се вълнувам по темата, се оказах донякъде информиран. Което означава, че кампанията е била сериозна. Това струва пари, това са нашите пари.

П.П. нали ви казвах преди време, че единственият начин България да спечели Евровизия е да участва с Бойко Борисов, който да изпълни “Батальона се строява”.

снимка: eurovision.miro.bg

Сподели във Facebook

Днес в парламента чут толкова много опасни и популистки тези, че започвам да се притеснявам. На кратко: ниските данъци доведоха кризата – тежка глупост. Основна причина за растежа в България през последните години е ниското данъчно облагане. България трябва да има най-ниските данъци в ЕС. държавата трябва да настъпи обратно в икономиката. Последствията от сегашната криза не [...]

Вкаменелостите под земята се образуват в продължение на милиони години. Вие можете да си направите сами модел на вкаменелост вкъщи. Не е трудно!

Ще ви бъдат необходими: пластилин, малко гипс, вода и пластмасова чашка и лъжица. И най-важното – няколко миди, които сте си донесли от морето. Може да използвате празни черупки от охлювите в парка, а още по-добре малки играчки на динозаври.

Намачкайте добре пластилина, за да омекне и притиснете мидата, така че да се получи отпечатък. Извадете мидата внимателно.

Сложете 6 лъжици гипс в чашката. Добавяйте постепенно  около 4 лъжици вода. Гипсът е готов, когато започне да капе от лъжицата. Излейте така забъркания гипс  в отпечатъка от  мидата. Почакайте 10 минути  да се втвърди.
Внимателно отделете пластилина. Ще получите вкаменен отпечатък на мида. С боички оцветете, като се опитате да използвате по-натурални цветове.

Речник: Фосилите (от латински fossilis, fodio „копая“; на български се наричат още вкаменелости) са всички органични останки, следи или отпечатъци на растение или животно, които са били запазени в земната кора от отминали праисторически времена.

Продукти за 4 порции:
400г обезкостено пилешко месо
300г пресни гъби
2 глави зрял лук
4 домата
1 морков
2 тиквички
1ч.л. сол
щипка кориандър
250мл вода
50мл олио
400г хлебни крутони

Приготвяне:
Пилешкото месо се реже на кубчета. Главите лук се белят и накисват в купичка с вода. Доматите се измиват и стържат заедно с моркова на ренде. Гъбите се почистват задължително на течаща вода. Запазват се цели. Тиквичките се почистват в двата края и се режат на кубчета. Главите лук се отцеждат добре от водата. Режат се на дребно. В дълбок тиган с широко дъно се налва 50мл олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на загрят котлон. Добавя се надребнения лук, тиквичките и месото. Запържва се за 5- 10 минути. После се слагат целите гъбки. Налива се 250мл вода. Оставя се така да се готви 10 минути. После се добавят настърганите домати и морков. Ястието се готви още 15 минути. Поръсва се с кориандър. Хлебните крутони се разпределят в пилешката гозба.

http://asenov2007.wordpress.com/   

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

• То че може и по друг начин, може, ама ние можем ли? 

Забелязал съм, че подкъсяването на крачолите не е най-ефикасната мярка срещу сериозно наводнение. Тя може донякъде да помогне, ако ти текне пералнята в къщи, но при наводнение от държавен мащаб не действа. Също както запрятане на ръкавите и плюене на ръцете не действа при необходимостта да се свърши даден умствен труд.

Честно си признавам, че не знам дали предвижданото от правителството деблокиране на част от фискалния резерв ще свърши истинска работа в сегашната кризисна ситуация в държавата. Чета различни мнения по въпроса, но не мога добре да се ориентирам.

От една страна има определена логика в това, което казва финансовият министър Дянков – че фискалният резерв не е свещена крава, а просто куп пари, които са събирани в хазната точно с цел да послужат в момент като сегашния, момент, когато и хората, и бизнеса, и самата държава изнемогват. И ако резервът, както в нашия случай, е 6.6 милиарда лева, а за запазване на разните баланси на макроикономическо ниво е необходимо той да бъде около 4 милиарда – ОК, да отблокираме част от горницата и да я използваме по предназначение.

От БСП веднага възразиха срещу това намерение на правителството, но покрай казаното от Сергей Станишев стана ясно само, че фискалният резерв не бива да се намалява, защото не бива да се намалява.

Червеният лидер не обясни как по друг начин хазната да се справи с изоставените от неговото правителство неразплатени задължения. Не каза как да се увеличат приходите от мита и акцизи при наличието на схеми, които неговата партия, начело със спецслужбите на неговата партия, заложи през годините. Не обели и дума за начините да се привлекат чужди инвеститори, разочаровани от една страна от тежките административни процедури и бавното, неефективно правосъдие, а от друга омерзени от рекета на чиновници по министерства и агенции. И накрая, той не спомена как да се динамизира усвояването на средства от европейските фондове, полу или направо спряни пак при неговото управление заради корупция и кражби.

Така че според Станишев фискалният резерв всъщност е свещена крава, която не бива да се пипа и с пръст. Едва ли може да се очаква друго виждане от лидер на лява партия, който няма как да не прояви етатичната си природа. Това означава, че левите, свикнали да живеят все на чужд гръб, възприемат държавната хазна като своя, защото тя е възможно най-широкият чужд гръб. И роптаят срещу всеки харч от хазната, дори когато друг е на власт, защото си представят, че когато дойдат те, в нея няма да е останало нищо, което да цицат.

От другата страна, от дясно, Мартин Димитров също възрази срещу възможността да се освободи част от фискалния резерв, само че от различна позиция. Той каза, че това ще изправи страната пред увеличен повече от предвиденото бюджетен дефицит, което може да има лоши последици. Освен това Димитров постави под съмнение начина, по който ще се харчат отблокираните средства. “Опасявам се, че така по време на криза ще харчим повече, вместо да харчим по-малко” – заяви синият икономист. И на мен донякъде ми изглежда прав.

Например правителството предвижда около 50 милиона лева от парите да отидат за железопътна инфраструктура. Откак се помня, в тази железопътна инфраструктура постоянно се наливат грешни пари и тя постоянно е в нужда. БДЖ е черна дупка, като “Кремиковци” – вместо да печели и да носи приходи в хазната, както е нормално за големите индустриални структури, то само тегли пари неясно за какво.

Ами като не са ефективни железниците, да се закрият изцяло. Или да останат три-четири основни трасета, които се броят божем стратегически, а другото да се закрие. Не живеем във времето на комунизма, когато железницата изпълняваше някакви социални функции, защото компенсираше липсата на частни автомобили и пътнически и товарни превози в страната. Сега в България има повече от един автомобил на глава от населението, а частните превозвачи вършат логистична услуга за хора и стоки по-качествено и в срок.

По подобен начин стоят нещата и със Здравната каса. Е, не може човек веднъж да плаща от собствения си джоб здравна вноска, втори път да плаща на ръка, когато отиде на лекар, трети път да плаща през бюджета, `щото бюджета откъде ги взима тези пари, нали, и накрая касата да вика, че не и стигат 220 милиона ли бяха, та да и ги платим за четвърти път, сега от фискалния резерв.

То отдавна е ясно, че системата в този си вид е неефективна, затова е крайно време да се даде възможност да заработят частните здравни фондове и всеки да си поеме отговорностите. И да получи толкова, за колкото е платил.

Приказките за социална солидарност в случая служат само за заблуда. И за прикриване на мераците да се краде от общ кюп, откъдето се краде по-лесно. Първо, защото по сега действащия механизъм в здравеопазването никаква социална солидарност не се реализира, а само някаква социалистическа уравниловка на хората в обща мизерия. Второ, защото частните здравни фондове са гъвкави и ще намерят начини, поне донякъде, да предложат пакети за обслужване и на социално слаби хора. И трето, защото за нас, работещите и плащащи данъци българи, пак ще остане ангажиментът косвено, чрез държавната хазна, да реализираме принципа на социална солидарност като подпомагаме здравеопазването на най-нуждаещите се.

Така че в тази посока на разсъждения Мартин Димитров изглежда прав.

Аз лично бих отишъл обаче и по-далеч. Ако си дадем сметка, че само от едно 20-процентно съкращение в апарата, при това нереализирано напълно, се очаква да бъдат спестени около 900 милиона лева, питам се колко ли биха били спестени, ако отпаднат изобщо излишните министерства и подобни структури.

Трудно ми е да направя преглед на нашенските ненужни държавни служби, но по принцип не е невъзможно, както е направил немският икономист Юстус Хаукап в Германия. Той установил например, че там продължава да си съществува и да получава бюджетно финансиране Управлението за държавния монопол върху производството на спирт. Във въпросното управление с годишен бюджет 126 милиона евро и досега получават заплата цели 200 души, въпреки че държавният монопол за производството на спирт в страната е отменен преди цели 34 години, през 1976-та. И още много такива примери е описал Хаукап.

От своя страна се чудя защо в България си имаме Държавна агенция за младежта и спорта. Въпросите на младежта, които тя решава, заедно с базата, която младежта ползва, могат спокойно да бъдат прехвърлени към образователното министерство и общините. А въпросите на спорта да си останат в ръцете на различни частни инициативи или граждански сдружения, както е в нормалния свят. Постиженията на високото спортно майсторство не са приоритет на държавата, тя трябва не да плаща пари на големите майстори, а да получава пари от тях. Или греша?

Може би на мнозина културни дейци, които от социализма насам са свикнали да чакат на държавната ясла, ще им прозвучи съвсем еретично, но съществуването на Министерство на културата на мен пък, още от социалистическите времена, ми звучи съвсем излишно. Функциите му тогава се свеждаха до провеждане на правилната партийна линия, а сега се свеждат до счетоводното прехвърляне на едни пари от бюджета към театрите и читалищата, които са на държавна издръжка. Иначе виждаме, че чалга-културата си цъфти и без нарочна министерска субсидия.

Тази работа спокойно може да се върши от отдел в едно по-едро министерство, което, освен образованието и науката, както е сега, да включи и културата. Една секретарка за кафетата и малките водки на Веждито може да се запази, но оттам нататък следва неголям екип да се ориентира основно към възможностите за привличане на външни средства за развитие на българската култура и за  подпомагане на българските творци да продават творбите си навън.

Всичко останало е от лукаваго. Докато се пъчи в тесните си провинциални измерения, българската култура вечно ще изглежда облечена в потник заради постоянното бабаитско навиване на ръкави със заканата да сътвори нещо. А може и нещо друго да лъсне – между крачолите и – заради безкрайното им подкъсяване от страх да стъпи в океана на световната култура.

По същата логика министърът без портфейл за българите в чужбина трябва да получи малко бюрце като отдел във Външно, където му е мястото.

И не са само големите преструктурирания. Ами да помислим за имотите на военното министерство. Всеки ден от терасата гледам територията на бившия Свързочен полк в Пловдив. Тя е хиляди декари в центъра на града. Повече от десет години те стоят празни и не само не носят полза, а и загрозяват пейзажа. Там могат да бъдат построени поне десет мола с цялата им инфраструктура, ако някой изобщо има нужда от 10 мола на куп. Но май някой не може да се разбере с някого за комисионите, та собствеността си пустее. Или никой не може да се разбере с никого – като си представим колко такива собствености има в цялата страна?

Та ето до какви размисли ме водят неяснотите покрай отблокирането на фискалния резерв. И в края на краищата си давам сметка, че всичко опира до сакралния въпрос – то че може и по друг начин, може, ама ние можем ли?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com