България изпреварва по „Ease of Doing Business Rank” страни като Гърция ( 2,5 пъти ), Италия (1,5 пъти), Чешката република (1,5 пъти) и дори Люксембург. Technorati Tags: икономика Share on Facebook

Жанр: романтична комедия / драма

Официален сайт: http://www.sexandthecitymovie.org/

Трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=XKQ5yRFkBnE

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1261945/

Световна премиера: 27 май 2010 г.

Режисьор:

Μайкъл Патрик Кинг

Участват:

Сара Джесика Паркър, Ким Катрал, Кристин Дейвис, Синтия Никсън, Крис Нот, Евън Хендлер, Джон Карбет, Дейвид Егенберг, Пенелопе Круз, Лайза Минели и др.

Гледат:

Биляна Събева, Петър Събев и др.

Оценка:

Разнородна (четете по-надолу)

Биляна:

Очаквах продължението на филма с голямо нетърпение, но периодът на неговата премиера в България съвпадна с ремонтите и обзавеждането  на новото ни жилище (който скоро е правил ремонт и то спазвайки срок, знае за какво говоря). Казах си: „Е, какво пък, ще го гледам след седмица-две с приятелки…“. Докато днес, прибирайки се с Петър от поредния строителен хипермаркет той изненадващо ми предложи: „Хайде да отидем тази вечер на „Сексът и градът 2″. Бях шокирана точно мъжът ми да го изрече. Знам, че не е фен на сериала, затова искам тук да му благодаря за хубавото преживяване. Ти си вълшебник, знаеш защо!

И така, ето какво се случва „след като кажеш „ДА“ на любимия“…

Веднага след като излязохме от салона започнахме да обсъждаме темите, които присъстваха в сюжета. Решихме тук да изложим своята (женска и мъжка) гледна точка по водещите акценти от филма. Искам първо да посъветвам тези от вас, които не са гледали филма, а имат желание да го направят, да не четат по-надолу. Повярвайте ми, по-добре да не знаете какво се случва във втората част.

Кои са някои от най-важните моменти във филма:

• сексът (разбира се);
• сексът и брачният живот;
• работата;
• щурите купони;
• старостта/младостта;
• красотата;
• ревността;
• споделянето на проблем с приятел/ки;
• гей-обществото;
• женската независимост;
• децата и семейството;
• възпитанието и грижите за децата;
• срещата със старата любов;
• искреността и доверието между партньорите;
• умората от ежедневието и страхът от скука в брака;
• сблъсъкът на култури, бит, ценностна система;
• толерантността
• и т.н.

Според мен сериалът и филмовите версии след това успяха по достъпен и искрено забавен начин да освежат ежедневието на милиони жени и мъже по света (сигурна съм, че мъжете фенове не са никак малко, днес в киносалона това си пролича). Свободното обсъждане на теми, които допреди няколко години са били “трудни“ за говорене, но които вълнуват всяка жена се оказа печалившата комбинация за продуцентите на продукта. Как най-добре би избягала от монотонните си дни една жена? Как би релаксирала? Начините са много, но един от най-успешните, за които аз се сещам са: пътешествия, истинска романтика с любимия, сладки приказки с приятелка, избор на шеметни тоалети, обувки и аксесоари… пък било то и само като наслада за окото! Всичко това присъства във филма и най-хубавото е, че всяка жена може да намери себе си в образа на една от героините. Не по-маловажен е и фактът за избора на актьорски състав. Ето защо вече очаквам с нетърпение и третата част!

Петър:

Преди време ходих на първата част на „Сексът и градът“, фирмено… Колежките се хилеха и се побутваха, а колегите (всъщност, аз и още едно момче) отчаяно се опитвахме да вникнем в сюжета на филма… и не успяхме! Затова силно се зачудих дали пък втората част няма да е по-добра от първата – при условие, че Виктория Бекъм и Кейти Холмс също са искали да получат роля, но не им се е отворил парашутът… Надявах се тайно и че този път ще напрегна женската си интуиция и сензитивност докрай и ще успея да „прихвана“ нещо от филма… И предложих на Биляна да отидем и да го изгледаме.

Няма да ви казвам много за филма, но по-голямата част от действието се развива в Абу Даби (но е заснета в Мароко)… Ще ви кажа няколко важни факта за Абу Даби.

Първо, изговаря се „Áбу Дáби“, „ъбудъби“ ще казвате на кучето си…

Второ, Абу Даби е столицата на Обединените Арабски Емирства, а Дубай щеше да е провинция, ако не се намираше на крайбрежието, щото както варненци и Ърнест Хемингуей казват „всичко, което е далеч от морето, е провинция“…

Трето няма да има, щото се отплеснах, но ако ви се чете за ОАЕ, четете в блога на Микинцето, която свързвам пък с ето тази уникална история за „Сексът и града“… пак се отплеснах!

Истината е, че за филма нямам кой знае какво да кажа – отново нищо не схванах… Не, че филмът е тъп, по-скоро аз съм тъп, но откровено се възхищавам как са направили филм, който толкова да се харесва на единия пол, а да остане толкова неразбран за другия… Под „разбирам“ нямам предвид дали съм схванал сюжета, а онзи неистов пламък в очите на жените, когато видят апартамента на Кари, луксозния хотел в ОАЕ, някоя прекалено „откровена“ (не се сещам за по-точна дума) реплика или поредния изкелиферчен тоалет…. Предполагам, че и така трябва да е – иначе според филма попадам в категория „гей“.

Все пак, мили мъже, във филма има готини плажове (арабски), готини мадами (ирландски), готини коли (немски)… Мислете си за ирландски плажове, немски мадами и коли на арабски производители и ще видите, че и по-зле може да бъде.

Разбрах и още нещо – на Микинцето никак не й е лесно в ОАЕ; аз не съм сигурен, че бих преодолял огромната пропаст между културите (ако бях жена, де)…

В заключение – който е харесал първата част (или сериала), предполагам, че ще е във възторг и от „Сексът и градът 2″. Останалите ще са само в „…торг“.

Подобни публикации

• 06.01.2010 — Шерлок Холмс (7)
• 11.11.2007 — "Сексът и градът" (10)
• 01.03.2009 — Да обичаш шоколад! (4)
• 13.04.2007 — Затвориха и кино "Роял" (2)
• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)
• 15.05.2009 — Frédéric Lagrange (2)
• 24.03.2009 — Лятно настроение (3)
• 23.01.2009 — 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (65)
• 06.05.2007 — Три филмчета за пътуване във времето (3)

Share and Enjoy:

Внимавах да отида навреме, защото първи бяха обявени WhoМadeWho, които държах да чуя от край до край. Но пак се повтори историята от първия ден – старт с голямо закъснение, и пак някакви диджеи за загрявка (Floating point?, т.е. плаваща запетая). Извинявайте, че нищо не вдявам от сетове.
Гонзалес


Появи се Гонзалес (Gonzales). Меко казано, се държа неадекватно. Първо, публиката искаше да се раздвижи след приспивните йоники и беше настроена на високо напрежение и викаше. Гонзалес започна с някакви бурни импровизации. Беше яко, затова публиката го възнагради с любимото си –



„Йеееее!“

Гонзалес, обаче, държеше на смисления диалог с публиката.


„Кажете сега какво да ви изсвиря. Всичко мога да свиря“
„Йееее!“
„Техно ли искате да ви свиря? А?“
„Йееее!“
„Техно може да прави всеки, не е необходимо да е музикант, за да прави техно.“
„Йееее!“
„Това, което мога да правя съм го постигнал с тежък труд. Много труд.“
„Йееее!“
„Дръм енд бейс ли искате? Знаете ли че дръм енд бейс не е нещо ново?“
„Йееее!“
„Мога да ви свиря рап. Знаете ли, че рапът е единственият музикален стил, който се е появил след вашето раждане? Той е нещо наистина ново.“
„Йееее!“

Значи не знам точно на коя реплика, но Гонзалес започна пак да свири, тоя път тихи и лирични неща. Всички обаче жужаха и чакаха купонът най-сетне да започне.

Гонзалес спря.

„Защо говорите, докато свиря?“
„Йееее!“
„На Запад хората ме слушат, докато свиря, а вие говорите“
„Йееее!"
„Искам да пазите тишина, докато свиря.“
„Йееее!“
„Това ли искате, да си тръгна?“
„Йееее!“

Пак тук някъде Гонзалес става прав на пианото и започва да свири Police с крака и да се лигави, докато пее. Много впечатляващо.

„Йееее!“, му се кефи публиката.



„Ще си тръгна, да знаете! Знаете ли че баща ми е българин! Баща ми е българин, който се бореше за вашата свобода и умря за свободата на България!“
„Йееее!“ и лек смях.
„F*ck you Bulgaria, тръгвам си, тръгвам си!“
“Йееее!"



И Гонзалес си тръгна. На негово място, не бих се мъчил да установявам смислен контакт с българската публика на английски. А и ако е наистина голяма звезда, да го докаже с няколко парчета.


До мен и Х, с когото се засякохме в тълпата, се появи един от организаторите.

„Какво става?“, пита Х
„Платили сме му за 70 минути концерт. Не знам какво ще го правим сега“

На сцената се появява Гонзалес, заедно с един от организаторите. Организаторът нещо мрънка на микрофона, нищо не се чува, микрофонът е изключен. Включват го тъкмо за да се чуе последната фраза –

„F*ck you!“, заявява организаторът и двамата с Гонзалес си тръгват.

Този, който е при нас, разяснява:

„Абе Гонзалес е изпушил сигурно едно кило трева откакто е кацнал.“

Склонен съм да мисля, че може да има връзка.

Вкусът в устата ми го оправят WhoMadeWho, желязна банда от Дания. Мноу яки!




Забиват няколко свежарски парчета, междувременно аз се намерих със сплотения и привлекателен, да не забравям интелигентен и блестящ с вътрешна красота, екип на MediaBasket и поскачахме заедно. WhoMadeWho определено ще ги слушам.


После започват пак някакви диджеи, а ние се проветряваме навън, потънали в разговори за важните неща в живота. Доволен съм от вечерта!

Джанго Зе и Уикеда.



Концертът на Джанго Зе и на Уикеда беше на следващия ден в The Box. Вече бях отметнал две събития - пикник и сбирка с блогъри в парка, когато се появих с М. в това клубче, ама да ви кажа, голяма дупка е. Малко ремонт няма да му се отрази зле.

Имаше съвсем малко хора, може би бяхме максимум 30 души публика.

Започнаха Джанго Зе. Миро е невероятен музикант, който би постигнал чудеса, ако беше по-сериозен. Най ме накефи парчето „Три комара“

А накрая ни скри шапката с тия изпълнения на китарата. Може ли да има такъв талант, а така да се похабява. Сега живеел в Лондон.



Уикеда не ги бях гледал на концерт досега. Някой ми беше разказвал, че са много зле на концерт, и не ги бях гледал на живо, но това което видях, беше супер. Имат собствен почерк – карат парче след парче почти без паузи, но вкарват много хъс и падат големи танци. Като изключим факта, че май нямаха млади парчета, концертчето беше един път.



Минах се, че отидох на последната вечер на фестивала, не бях чел програмата и се надявах да няма неприятни изненади. За пръв път да ми хареса диджей – Stefan Goldman, страхотен е. Наистина, много енергия, интересна фраза, в музиката му има истинска емоция. Малко ми досадя накрая, предпочитам по-малки дози. Чаках да свърши, за да видя какво ще е следващото. Като видях, че пак диджеи, си тръгнах.



Уинстън

На фестивала имаше промоция на цигари Winston и 7-8 промотърки обикаляха наред и питаха „Пушите ли?“. Първата вечер никоя не ме доближи, но втората вечер (незадоволителен търговски резултат на първата вечер?) обикаляха като разритан кошер из аудиторията. За да се забавлявам, експериментирах с различни отговори.

Първо беше едно чернооко миньонче, с много хубава гривна на ръката (червена с бели точки).

„Пушите ли?“
„Не.“

Отдалечава се.
Хм, това не беше интересно.

Двойка руса и черна промотърка. Не мога да разбера от пръв поглед коя е по-старша. Черната изглежда, защото русата и се крие зад гърба.

„Пушите ли?“ - черната;
„Хммм.“
„Цигари?“ - русата, видимо по-запозната с навиците на аудиторията в залата;
„Не.“

Гледат ме разочаровано.

„Иска ми се да пуша.“, ги лъжа благородно.


Русолява промотърка изниква някъде откъм лявото ми рамо.

„Пушите ли?“
„А вие?“
„Да.“
„Аз не.“

Трябваше да измисля по-добър финал.

Приближава се брюнетка, оттегчена до смърт:

„Пушите ли?“
„А виееее?“
„Даааааа.“
„Каквоооо?“
„Уинстъъън.“

Хехе, това беше добре. Поне някаква полза от глупостите на Бойко и депутатите.

Третата вечер ми стана жал за последната, с която говорих:

„Пушите ли?“
„Не пуша, ама кажете ми какви са подаръците.“
„Ако купите кутия цигари, печелите колан, чаша или запалка. Може да купите кутията за подарък. Ще получите и сувенира.", и стиска в ръце талончетата. „3,40 струва кутията“

Мисля. Три и четирсет са ми твърде много за жест към един случаен човек. Мразя да ми димят.

„Не, благодаря.“

Културен живот, ей!

По случай Денят на детето ще споделия малко снимки от детството си. Много радостни моменти държа на семейството си. Благодаря ви!   Казват, че съм бил спокойно и кротко бебе. Е, сигурно съм ревял, но и съм се усмихвал! За усмивката вече споменах … На 3 години и половина, пак се усмихвам! И дълга коса, почти като на момиче… Появило [...]

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Знаете за чантите ни.  Правим ги вече година и половина, доставя ни огромно удоволствие, подкрепяме дейността си с тях и нагледно показваме какво значи над-рециклиране (да направиш от боклук нов продукт с повишена стойност ).

Тази година имаме възможност да се включим в Sofia Design Week (за което много се радваме и благодарим, щото всичко по организацията изглежда супер, и вестника и имената, и откриването…)

1. Ще участваме в Design Shop - магазинче за книги и авторски продуктов дизайн; сред нещата ще има лампа от стари велосипедни части, ваза-сак, часовник с LED стрелки, захарница от захар и други такива супер любопитно звучащи неща.  Ние сме подготвили два нови модела, специално за 2рото издание на design week.  Магазинчето работи от 17.00 до 22.00 в двора на Академията.

2. Ще направим уоркшоп “Да скроиш чанта от билборд” пак в двора на Академията от 10.30 до 13.30,  събота, 5ти юни, защото много готини хора се свързват с нас, че чантите им харесват и търсят определени цветове, шарки и дизайн.

така се случва кроенето

за всички, които знаят как искат да изглежда тяхната чанта даваме възможност ‘направи си сам’ - винилите от нас (имаме много готини и разнообразни винили: на кока кола, от кампанията за биоразнообразие,винили от sofia architecture week, хонда и тн),

шаблоните също от нас ( за 3 различни модела),

креативността, кроенето и рязането от вас (ще имаме 2ма арт помощници, които са учили и се занимават с дизайн, ако някой има нужда от идеи и помощ).

Чантите ще са на цени  само за този уоркшоп и Sofia Design Week:

37 лв за лап топ,

30 лв за дамска чанта и

15 лева новия ни пазарски модел

Поемаме обещанието чантата ви да е готова до седмица след като ги накроим в двора на Академията.

Там сме

Ето още един съвет към еврейските ни приятели. Когато правят медийното обезпечаване на съмнителни операции с много човешки жертви както при днешната атака на „Флотилията на Свободата”, преди да снимат първо да махат белезниците на тежко ранените. И въобще, що за глупост е това да закопчаваш тежко ранени хора с белезници и след това да [...]

София / ANNO 2010-05

Настроението е минорно и ти идва да натискаш само един клавиш от пианото. С часове.

Все пак трябва да се радваш, че не си седнал на бодливата тел или пък, че не те е изшила някоя светкавица.

От снимката е видно, че дори и облаците не искат да го приближат.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

София / ANNO 2010-05

Този блок винаги ме е кефел и то без да имам някаква определена история с него. Просто е един голям-грозен-мадафака, който се рее над Младост 3 като една малка звезда на смъртта.

От снимката е видно, че дори и облаците не искат да го приближат.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Бургас / ANNO 2010-05

Има два вида градове – такива, в които преобладават уличните котки и такива, в които преобладават уличните кучета. Забелязал съм, че по-чистите и приятни за живеене са тези, в които управляват котките.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Бургас / ANNO 2010-05

Има два вида градове – такива, в които преобладават уличните котки и такива, в които преобладават уличните кучета. Забелязал съм, че по-чистите и приятни за живеене са тези, в които управляват котките.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

По принцип свързвам ечемика с едно особено неприятно очно заболяване, но понякога е и растение.

Много е хубаво да спреш с колата до поле с ечемик, който по това време на годината има разкошни златисти цветове, и да се разходиш.

***
Апропо, обективът (Tamron 17-50mm f/2.8″, с който е направена снимката се продава за смешната цена от 550 лева. Ако някой се интересува да остави коментар.

Машината се завъртя. Няма нито желание, нито възможност да бъде намерено оправдание за убийството на двайсетина невъоръжени хора( до сега са загинали 19 души ) тръгнали на хуманитарна мисия. Специалните сили на Израел са ги убили. Дори и да са били провокирани това не променя нищо. Да не говорим за това колко глупава и непремерена [...]

“ЯМ създава нова религия”. Примерно такова заглавие би могло, напълно справедливо, да бъде поставено на поредното разкритие от “геройствата” на тази организирана банда. Няма шега, няма лъжа, няма и измама. Как ста...

След като обиколих няколко добре заредени книжарници  в центъра на София, набързо се отказах от идеята да правим тези кукли със специални флумастри за плат:) Направихме ги с обикновени, които знам, че след време ще се размажат, но няма значение. Бяха ни останали  малко пастели за текстил, но и с маслени пастели за хартия би трябвало да  се получи, особено ако не се натиска много.

Предварително изрязах няколко парчета съвсем обикновен плат – “хасе” и с хартиено тиксо ги залепих на по-твърда подложка. После показах на дъщеря ми какво точно ще правим  и тя много се въодушеви. Нарисува котка, татко си, пеперуди и принцеси….аз само удебелих контурите, за да се получат по-ясни очертанията на куклите. Докато не ги изрязах, заших и напълних с памук не ме остави на мира:)

Прочетох препечатката на писмото на Атанас Чобанов до Борисов в Дневник. Прочетох и целия текст на Чобанов в блога му.

Направи ми впечатление редакцията в Дневник, в която бяха изпуснати следните въпроси на Атанас:

Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.

Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на "Пещаците", да казва, че журналистите трябва да бъдат "удряни по ръцете, краката и устата"? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от "Пещаците" за ГЕРБ ли?

По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашия лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях "Осанна".

С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.

Оставам на вас отговора защо точно тези параграфи са изхвърлени...

Препечатвам два отговора. Без Изменение. На журналистите Галина Вълчева и Атанас Чобанов:

Днес Румяна Бъчварова им изпрати ето това писмо:
"Обръщам се към Вас като представители на българските печатни и електронни медии, като ръководители на обществените медии и БТА. Повод е публичното изявление на президента Георги Първанов от вчера – 29 май, че е свидетел на осъществявана от правителството „Последователна кампания за натиск върху медиите”, която, според него, цели „Да бъдат уплашени определени медии”. 
Такава констатация е крайна и тревожна. Затова, в интерес на всички български граждани, независимите медии, в интерес на авторитета ни на демократична държава - член на ЕС, е да има пълна яснота по основанията и истинността на твърдението на държавния глава. 
В тази връзка апелирам да изразите позицията си дали твърдението на президента Първанов съответства на обективните факти за политиката на правителството към независимите български медии и дали:
1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате;
2. Сте срещали действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани;
3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството
Очаквам Вашите честни и публично заявени отговори на тези въпроси. Те ще покажат дали президентът Георги Първанов има основания за своите критики или в името на прикривани политически цели манипулира общественото мнение, за да подрони доверието в политиката и реформите, които провежда българското правителство в момента.
Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината за независимостта на българските медии."
За мен Румяна Бъчварова винаги е била един много смислен и нормален човек.
Познавам я като социолог и шеф на социологическата агенция Маркет линкс. Прогнозите й винаги са били премерени и всичко, което е казвала е било много близко до реалистичните резултати и действителност.

Честно казано, изненадана съм от това писмо.
Не ми се вярва тя да е авторът на идеята обаче. Но дори и така да е, със сигурност отговорите, които ще получи си заслужават вниманието и последващите анализи и коментари.

Само че, аз като човек от "бранша" бързам да изразя своята скептичност за резултата и ефекта от този премиерски ход.

Ще напиша моите кратки отговори, без никакви претенции за меродавност и социологическа правдоподобност.

По т.1 - Има ли случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате?

Отговор: Руми, аз не вярвам, при така зададен въпрос, че очакваш да получиш отговор "ДА", нали?  Първо, защото в България за Главен редактор - самоубиец не съм чувала !?!
Та нали най-малкото ще бъде линчуван от колегите си журналисти - веднага и на момента, ако направи такова признание?! А ако просто повярва на искреността на вашето питане - много скоро ще му се наложи да освободи поста, защото няма собственик, който да държи лимонка с дръпнат взривател?!
Наистина, не доумявам как очаквате честен отговор при така зададения въпрос?!

По т.2 - Дали сте срещали действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани?

Отговор: Хахахаха! Тук вече избухвам в смях! То и руското правителство не би си позволило да издаде такова решение?!  Тези решения, Руми, ти много добре знаеш не се издават в писмен вид! Не мога да повярвам, че може да очаквате отговор различен от НЕ!

По т.3 - Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството?

Отговор: Тук, моят отговор е - ДА! Знам го опит през всичките тези години на съществуването на НСРТ,СЕМ и КРС.
Особено като имам предвид новото съдържание на тези "органи". В състава им се предлагат политически обвързани хора, без консултации с журналистическата гилдия и организации!
Начело на КРС продължава да стои човек, срещу когото се води съдебно дело.
На мен лично ми е интересен и фактът, че новият БНР-шеф се избира с един брой членове на регулаторния орган, а БНТ-шефът ще се избере с друг брой и състав, например?!

Но това, за момента може би не е толкова важно.

По-скоро си мисля, като сте тръгнали да питате медиите, защо не го направихте по друг начин?
Ясно е, че отговорите, които ще получите от Главните редактори са точно тези, които очаквате.
Интересно ще бъде, ако попитате хората, подчинени на тези Главни редактори, дали мнението  им ще съвпадне с висшестоящото?

Виж, Руми, дори и да няма никакъв натиск от правителството върху медиите в България, журналистите в тази страна работят,най-малко, под невероятна автоцензура, защото са достатъчно разумни и много бързо усещат платноходката, в която се возят, подир кой вятър се обръщат!

А тя, платноходката, се обръща, защото последните 20 години ясно показаха, че в България не може да има частни медии без политически чадър или закрила при очевидни икономически интереси. Но понеже икономическите интереси в тази страна са в пряка зависимост от политическото управление, на всеки четири години, в най-добрия случай, медийните платноходки променяха курса си.

Аз съм в професията от 93-та година и съм видяла, чула и преживяла,лично, твърде интересни моменти в творческата си биография и за това си позволявам да изразя скептицизма си за ефекта от това, което сте предприели.

Както виждаш, пиша това мнение в своя скромен блог, защото едва ли бих имала възможност да го изразя някъде публично.
Имам предвид, то, да бъде отразено в свободните и независими медии.

И още нещо се сещам.
Имаш ли информация какво точно се случва във Военния канал, който е на подчинение на Министерството на отбраната? Чувам, че някакви промени се "случват" там? Провери! Интересен би бил отговорът на поставените от теб въпроси от шефа на този ТВ канал!

Та така.
Продължавайки да се изненадвам от зададените въпроси и посочените "адреси", от които очаквате отговорите, препечатвам едно писмо-отговор на журналиста Атанас Чобанов. Струва си да се прочете:

"Натиск има, името му е безнаказаност

писмо-отговор до Бойко Борисов

Уважаеми г-н министър-председател,

Позволявам си да отговоря на въпроса Ви до главните редактори на медии дали е оказван натиск върху тях. Аз не съм редактор на медия, а съм независим журналист, списващ един скромен блог. Там аз съм си най-главен, да. От този блог в Европа разбраха, че Вашата фаворитка Румяна Желева е съдружник във фирма създадена от Държавна Сигурност. Какво последва знаете, така че преценете сам дали в нашия век медиите са това, което са били преди 100 години, и дали медийното влияние и медийната свобода се мерят от креслата на главните редактори.

Моят отговор на Вашия въпрос е: да, има натиск над медиите. Има натиск най-вече над хората, които правят тяхното съдържание, а това са българските журналисти. Много малко са независимите и смели журналисти в България и те са обект на икономически, физически и най-вече морален натиск. Последното е най-страшно. Това е усещането, че нямаш защита от страна на властта. Това е увереността, че ако пробват да те убият с чукове или с нож убийците никога няма да бъдат хванати, че ако мутрите влязат в редакцията и те заплашат с киселина властта няма да ги търси и да ги намери, защото носят вестник с печата на... Народното Събрание.

Тези случаи са подробно описани в докладите на международните правозащитни организации. Сериозни хора го казват, с други думи. Обърнете им внимание, понеже Вие, нали, в тях се вслушвате. Да, случаите са от предишното управление, но сега на Вас ви се пада да разкриете извършителите и да извадите страната от дъното на класацията за медийната свобода в Европейския съюз.

Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.

Защо мълчит когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на "Пещаците", да казва, че журналистите трябва да бъдат "удряни по ръцете, краката и устата"? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от "Пещаците" за ГЕРБ ли?

Така че Вашето питане е лицемерно и безпредметно. Няма да чуете от главните редактори, че сте притискали медии, не. Но няма да намерите достойни журналисти, които да Ви провъзгласят за гарант на медийната свобода в България.

По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашия лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях "Осанна".

С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.

Сполай Ви, че ме прочетохте, ако това изобщо е стигнало до Вас.

Атанас Чобанов"

Продукти:
600г кайма
100г ориз
1 морков
1 глава лук
щипка сол
щипка сух босилек
щипка червен пипер
250мл  доматен сок
щипка кафява захар
1 дафинов лист
2- 3 зърна бахар
100г брашно
1- 2с.л. олио

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Каймата се слага в пластмасова купа. Добавят се лукът, обелен, измит и настърган на ренде.Поръсват се равномерно зрънцата изкиснат ориз. Овкусява се със щипка сол, червен пипер и щипка сух босилек. Каймата се омесва много добре. От нея се оформят топки малко по- големи от орех. Овалват се в брашно. В дълбока тенджера се налива 500мл вода. Пуска се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се пуската една по една внимателно месните топки. Добавя се 250мл доматен сок, дафинов лист и 2- 3 зърна бахар. Поръсва се щипка червен пипер и щипка кафява захар. Добавя се 1- 2с.л. олио. Ястието се готви на тих огън 50 минути.

http://asenov2007.wordpress.com/    

• Пиано-бар означава, че нормалният човек отива да си довърши вечерта в уютен бар с тихо пиано, а попада в добре познатия шумен и разблуден бар, само че концентриран върху пианото  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Когато правите секс, мълчете си, защото разговорите в леглото, или където там изобщо го правите, разсейват – мъдро ни посъветва тези дни порнозвездата Кармела Бинг.

Обичам да се доверявам на професионалисти. На професионалистки също. Но как да научим българските политици да спазват Принципа на Бинг, след като оралният, пардон, словесният способ е единственият, който повечето от тях знаят и ползват за задоволяване на  електората си. Както е казал народът – от приказка го докарват. Но поне да го докарваха както трябва, а те и това не могат.

Излиза например онзи ден президентът Георги Първанов пред телевизионните камери и заявява: “В България стават странни неща”. И електоратът веднага си представя, че най-после в многострадалната ни държавица се е случило някое истинско и значимо религиозно чудо, защото вижда, че президентът в момента открива божия храм “Вси светии” в село Витановци, Пернишко. Отделен е въпросът какво общо има Господ с Първанов, та тоя му открива храм, но това си е между тях двамата.

Нищо религиозно обаче в цялата работа. Оказва се, че президентът Първанов, вместо да се черкува съсредоточено и горещо да моли опрощение на греховете си, през цялото време в храма се е чудел как да яхне вълната на империалистическата пропаганда срещу България, подхваната от списание “Икономист”. Така де, когато ВВС направи истински разкрития за апетитите на Батето или за състоянието, в което сме изоставили тежко болните си деца, по стандартите на президента това беше империалистическа пропаганда и той възрази. Защо сега фалшиво цитираното писание на “Икономист”, че България се превръща в полицейска държава, не го възмущава, а го вдъхновява за нова атака срещу правителството? Защото е друго, не неговото правителство? Защото “Икономист” е по-меродавен източник от ВВС?

Първанов няма как да не знае, че “Икономист” изобщо не твърди такова нещо, а изразът за превръщането в полицейската държава е раздувка на българските медии. Точният текст в списанието гласи: “Но някои се опасяват, че цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък – все още слабо върховенство на закона или дори завой към нещо като полицейска държава”.

Да, истина е. Някои се опасяват – мутрите например. Или Станишев, чиито министри и самият той се разследват за различни незаконосъобразни действия по време на тяхното управление. Те не крият, че се опасяват и списанието обективно отчита, че в обществото съществуват и такива опасения. Толкоз.

Но разликата от хлъзгавото “съществуват опасения за възможно превръщане в нещо като полицейска държава” до категоричното “превръщаме се в полицейска държава” е като да отидеш на пиано-бар. Нормалният човек смята, че отива да си довърши вечерта в уютен бар с тихо пиано, а попада в добре познатия шумен и разблуден бар, само че концентриран върху пианото.

И ако се върнем на президента – той казва, че част от действията на полицията в България напоследък целят точно да се внуши страх в обществото и проблемът е толкова сериозен, че той лично ще го коментира…..в близките седмици или месеци.

Все мислех, че ако даден президент открие сериозен проблем в държавата си, той пристъпва към коментар веднага, на момента, а не когато на самия него му стане политически изгодно.

Например преди време, когато премиерът Борисов даде да се разбере, че на практика спецслужбите кадруват висшите постове в страната, аз лично, макар да не съм президент, възразих веднага. Това е реален проблем, който наистина може да породи опасения за превръщането на държавата в полицейска. Но тогава не чух от страна на президента и зъб да се обели. Предполагам, че не се обели, защото на него пък му е изгодно собствените му приятелчета от службите да казват кой става за министър и кой не става.

Но изглежда съм се заблуждавал по отношение на сроковете за възразяване от президентска страна. Пък може и да няма достатъчно доказателства за версията си човекът, та затова да изчаква. При всички случаи обаче ми се вижда справедлив въпросът, зададен от вътрешния министър Цветанов по този повод – “Първанов да не иска да запазим мутрите?”

Истината обаче е, че с това си изявление президентът Първанов всъщност само вдигна пушилка. Той използва плашещия цитат, приписван на “Икономист”, като интродукция за удар в друга посока, там, където наистина го стиска чепикът – да възрази срещу промените в закона за СЕМ и възможността като с магическа пръчка да загуби своите хора в медийния регулатор, разбирай, инструментите си за контрол и въздействие върху медиите.

Това е голяма болка за президент като Първанов, вервайте ми. И болка е, тъй като добрите политически идеи от обща полза при него са кът. А ако не държи медиите в ръцете си, те ще се възползват от своята независимост и няма да лансират лошите му политически идеи от обща вреда. Така има опасност Първанов да се превърне в поредния политик, станал жертва на мълчаливата си, но напълно безответна любов към народа. Последен пример – Сакскобургготски, който, щом падна от власт, се превърна в напълно бивш отвсякъде.

Но президентът Първанов далеч не е единственият български политик, който не почита Принципа на Бинг за мълчанието по време на публични прояви. Онзи ден Волен Сидеров също се изяви подобаващо, като в Парламента тръгна шумно да настоява за повече държавна намеса в икономиката, уж с цел по-бързо да излезем от кризата.

Като цяло идеята на Волен се свежда до възможността в страната да се въведе принципа “Купуваш каквото искаш, плащаш колкото решиш”. Верно, една американска компания за хлебни изделия вече е въвела този принцип и засега нейните дела вървят успешно, хората пускат в касичката добри пари и сметката излиза. Само че това се прави като експеримент и зад гърба на фирмата стои фондация, която ще покрие евентуалните загуби. Освен това магазинът се намира в квартал на богати хора, които не се скъпят за долар повече или по-малко. В България нито едно от тези условия не е налице – нито има кой да финансира загубите от подобни социални експерименти, нито хората са богати, та да разчитаме на тяхната готовност да си платят реалната сметка, вместо на желанието им да се натъпчат без пари.  

От една страна съм доволен, защото с предложението на Сидеров вече и слепите видяха правотата на отдавна поддържаната от мен теза – че “Атака” не е дясна, а лява формация. И че, колкото и странно да звучи за редица западни наблюдатели, национализмът, шовинизмът и антисемитизмът в България са политически инструменти, присъщи и ползвани от левицата, не от десницата.

От друга страна обаче имам опасения дали ГЕРБ, тъй като са партия без ясна политическа физиономия и без ясна управленска визия, няма да залитне по лесната, но пагубна пътека, която им предлага техният политически приятел Сидеров. Както много добре знае онзи, който бяга на зиг-заг, защото отзад го стрелят, фатално е, ако направиш зиг вместо заг. Та и с България така.

В това време на криза за нас не са пригодни рецептите на Рузвелт от времето на Голямата депресия, нито дори начинът, по които големи европейски икономики се опитват сега да се справят. При тях кризата може и да е породена от прекален либерализъм и засилената държавна намеса да е своеобразно лекарство в момента, но България е страна, в която нещата, както обикновено, стоят обратно. Тук кризата се задълбочи именно поради прекалена държавна регулация и лекарството за нас е точно обратното – икономическият либерализъм.

Ако не вярвате на мен, повярвайте поне на умно момче като Иван Кръстев, който онзи ден каза, че досега администрацията в България не правеше нищо, без да има корупционна полза, а сега, със затягането на бурмите в държавата, просто не прави нищо. Ако Кръстев е прав – а според мен той е прав – това означава, че тази администрация е излишна, дори вредна, така че трябва да бъде сведена до минимум, поне за да не пречи, ако не може да помага.

Вместо това Волен, в един глас със станишевите хора, предлага да създаваме още и още държавни органи, които да измислят още и още подтискащи бизнеса правила, докато кризата уж си тръгне. Ама всъщност по този начин ще си тръгне не кризата, а бизнесът. Чуждият – в чужбина, българският – в забрава.

Най-голяма веселба от последните орални подвизи на политиците обаче сред мен предизвика изказването на Станишев, че правителството в момента играе ролята на оркестъра на “Титаник”, който свири докрай, за да се удавят спокойно хората от трета класа, докато хората от първа класа се спасяват с лодките. Смешно е, защото се знае, че оня, дето е хакнал “Титаник” в айсберга, бил истински джентълмен и се спуснал да спасява когото може с цената на лична саможертва. Пък тоя претендира да е джентълмен, ама дори не знае да си държи устата затворена не само по време на катастрофалния си секс с електората, ами и след това, когато въпросният електорат иска да изпуши поне една цигара на спокойствие.

Вдъхновен от земеделския министър Найденов, който ще кани певицата Джесика Симпсън в България, аз пък предлагам Веждито по културна линия да покани порноактрисата Кармела Бинг да изнесе една лекция за цената на мълчанието пред нашенските политици. Ако не стане доброволно по културна линия, Цветанов да задейства службите да я докарат. Но крайно време е да се чуят нейните съвети, защото работата вече изглежда много напращяла.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com