Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Миналата година едвам издържах „Цвете за Гошо“, защото отидох в деня, в който само метъли мъчеха китарите и уредбата. Добре поне, че времето беше хубаво.

Тая година обаче беше добре, забавлявах се. Докато отивах към събитието (доста късно) слушах Маричков с песента от „Вчера“. Като стигнахме беше „Атлас“, после „Монолит“ и завърши Милена.

Племенницата ми Дарина (5), която прекара част от концерта на раменете ми, докато от сцената забиваха „Монолит“ сега иска от мама и тати да я запишат на рокендрол танци ;-)

Още очевидно не прави разлика между видовете рокендрол, но посоката е правилна.

Саудитска Арабия прилага шариата. Ислямът никак не толерира хомосексуалните. Там те рискуват бой с камшици и дълги години затвор. Посолството на СА в Манила е изпратило на своите агенти набиращи работна ръка във Филипините писмо, в което се нарежда лицата от „третия секс” да бъдат изключвани от подбора. Technorati Tags: ислям,хомосексуални,саудитска арабия Share on Facebook

Попаднах - случайно донякъде - на профила на България в сайта на БиБиСи. И се хванах за главата. Кратък, основните факти истинни, но силно изкривен, манипулиран, да не кажа лъжовен. Значи според Би Би Си:

Въпреки, че краят на 90-те е по-стабилен в сравнение с първите му години, напредъкът към икономическа реформа е слабо осезаем. При бившия български цар Симеон II, който е министър-председател между 2001-2005 г., страната е тласната напред в пазарните реформи с цел да отговори на икономическите критерии на Евросъюза.

Тъй, а?

За този, който наистина започна реформите и ги направи необратими в края на 90-те - Иван Костов, ни дума. Дума няма изобщо за СДС. За комунистите има, за Горския има, за Бойко Борисов и ГЕРБ има. Но СДС и днешната Синя коалиция (също както ДПС - баси утехата) не съществуват.

Ноу комент - написах, и го изтрих. Защото имам зъл комент:

Що ли се лъжа понякога, че само родните медии са гнусни, в най-добрия случай тъпи? Що, бе, Вени?!

Update 11.06.10 Тъй като коментарите станаха смешни вече и явно до никъде няма да се стигне, аз ги спирам по тази публикация, а плюенете да продължи на друго място.

Днес израелските части се качиха на борда на последния кораб от „Флотилията на свободата“, „Рейчъл Кори“. В медиите се казва, че екипажът не се е съпротивлявал. Няма как да знаем дали е така, тъй като директна връзка с кораба нямаше поради заглушаването на сигнала. Активистът и авторът Craig Murray пусна нещо, което посмути агенциите.

Публикувано на личния сайт на Craig Murray.

The Rachel Corrie has now been illegally boarded by the Israeli military in international waters.

As usual the BBC’s immediate reaction is simply to retail Israeli propaganda. The Rachel Corrie has been boarded „with the full compliance of the crew“, BBC News tells us. That is almost certainly not true, unless you count without violent resistance as „full compliance“.

If that were true, you might wonder why Israel had jammed – again contrary to maritime law – all the Rachel Corrie’s communications with the outside world, and why they are still jammed. The BBC did not mention that.

The organisers have just posted this:

„For the second time in less then a week, Israeli naval commandos stormed an unarmed aid ship, brutally taking its passengers hostage and towing the ship toward Ashdod port in Southern Israel.“

http://www.freegaza.org/

Пътят на кръста за християните в Турция продължава. Ватиканът изрази “тревога” от убийството на монсеньор Луиджи Падовезе(на снимката), викарий на Анатолия и президент на Турската епископска конференция. На 03.06.2010 година, италианският католически свещеник на възраст 63, е бил убит с нож от човек в градината на своята вила в Карагач, морски курорт в покрайнините [...]

Хуманитарната помощ не е достатъчна. Това заяви Исмаил Хания, дни след атаките над корабите от „Флотилията на свободата“. И ако друг път съм критикувал лидера на Хамас, то сега ще се съглася с него. Журналистът Bradley Burston заявява, че Газа е израелският Виетнам, защитавайки една анахронична блокада. Ari Sharit(Haaretz) пък нарича атаката над флотилията „израелско фиаско в морето“.   Резултатите от аутопсията на убитите турски граждани показва, че по тях е било стреляно над 30 пъти! Защо един човек отива да се бори за чужда кауза и да загине по подобен начин?

Фактите са красноречиви и показват, че в Ивицата Газа се случва нещо възмутително и, ако Хамлет бе съвременник на нашето време, вероятно щеше да възкликне: Има нещо гнило в Газа! От 1967 г. до 1994 г. израелската войска контролира ивицата, след Шестдневната война, когато окупира редица територии от арабските държави -Египет, Йордания и Сирия. В наши дни войската се е оттеглила извън Ивицата Газа, а заселническите селища са сведени до минимум. Границите на Газа се контролират от израелската войска, а от три години е наложена пълна блокада. Контролът над хуманитарната помощ е силно затегнат, като не е позволено внасянето дори на тоалетна хартия, смятана за лукс в Ивицата Газа.

По въпроса за Палестина, ООН ратифицира 223 резолюции. По въпроса за контролът на Газа, международното право е абсолютно – окупацията е незаконна, както и блокадата над Ивицата. Единствените, които държат на блокадата са Израел и САЩ. Срещу коментарите на ООН, че Израел спира хуманитарните помощи, съветникът на Ариел Шарон, Дов Вайсглас, заявява: „Те (Газа) сега са на диета“. В края на 2007 г. са спрени доставките на обувки, учебни пособия и чай.

През 1994-96 г. Израел изгражда ограничителна стена около Газа. Тя е и една от причината да избухне Втората интифада (въстание) на палестинците през 2000 г. През 2004 г. е изградена такава стена и откъм границата с Египет, при град Рафа. Според правителството в Тел Авив, това предпазва територията на Израел от ракетни атаки. В същото време журналисти от Haaretz пишат, че мафията в южния град Ашкелон продава оръжия на Хамас и палестинците в Газа. Това хвърля голяма сянка над казваното от кабинета. От 2007 г. действат законите на военното право, с което се налага блокадата. Идва дни след избирането на Хамас в Газа. САЩ и Израел са несъгласни с резултатите от изборите, проведени в Ивицата, под погледа на международни наблюдатели. Наложена е блокадата, която трае до днес, називисимо от протестите. Според организацията Gisha, която наблюдава процеси най-вече в Газа, 1,5 млн. души са пред прага на хуманитарна катастрофа, ако блокадата не бъде вдигната. MJ Rosenberg пише в блога си кои стоки са забранени в Газа:

Реално блокадата не спира нищо друго, освен хуманитарната помощ. От няколко години се пращат кораби, някои от които стигат до пристанището на Газа, а други имат съдбата на тазгодишната „Флотилия на свободата“. Целите са няколко-привличане на внимание, доставка на храна, медикаменти и неща от първа необходимост и пробиване на блокадата.

Онова, което привлече вниманието бе атаката на командосите, извършена в международни води. Т.е. Израел можеше преспокойно да изчака до навлизането на корабите във водното пространство на Газа и тогава да действа. Определено шумът щеше да е значително по-малък, а най-вероятно нямаше да има и убити. Това, което сме свикнали да гледаме от израелската армия, професионализъм, сега липсваше в ужасяващи количества.

Териториалните води на Газа са спорна точка и предмет на дискусия в Обединените нации. Израел настоява, че Газа няма свои води, защото е под юрисдикцията на Израел. Но пък ООН обявява блокадата и окупацията за незаконни. Дали не говорим по-скоро за един политически инат от всички страни? На картата ясно се вида колко далеч от Газа е станалата атаката.

Израел може би най-добре от всички знае как се вкарва кораб в блокирана територия. Съответно знае и как да бъде спрян (споделено от мой приятел евреин). През 1947 г. еврейски заселници, идващи към Палестина на борда на Exodus 1947, са буквално удавени от британските сили. Ситуация много приличаща на тази днес, заявява журналистът Andrew Wander в публикацията си Echoes of the past in Israeli ship raid.

Идва ли политическа криза в Израел? Вече не става дума за Хамас, блокадата и палестинците. Обстоятелствата покрай атаката на командосите говорят, че правителството в Тел Авив е било разделено по отношение на тези действия. Ден след атаката, в Кнесета се чуват призиви за оставка на правителството, отстраняване на военния министър и т.н. В тази битка Израел ще се бори срещу Израел.

Новини от последните дни ме върнаха преди повече от 20 години, когато Израел беше врагът, а Арафат – приятелят на цялото прогресивно човечество.

Мина се време и разбрахме, че сме били част от най-ретроградното човечество, огледалото се обърна и се сприятелихме с Израел.

„Флотилията на свободата“ е пиар мероприятие, проведено от Турция, в негласен съюз с Хамас – организацията, която „управлява“ Газа след извършен негласен преврат и чийто reason d'etre (причина за съществуване) е борбата с „ционисткия окупатор“. Ако този „окупатор“ провежда скучни митнически проверки, той не изглежда толкова страшен и определено не го докарва до причина за съществуване на организация от типа на Хамас, затуй трябва да бъде разръчкан.

Тоест, единственият изход е следният - трябва да се предизвика скандал с Израел, колкото е възможно по-грандиозен. Сега, какъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт? Че Израел желае смъртта на жителите на Газа и няма да ги пропусне? Презумпцията, че израелците са шейтани по природа, чиято главна цел в живота е убийство на децата в Палестина (теза, която, между другото се тиражира и от турски сериали), не е сериозна за хора, които са информирани и цивилизовани.

Значи?

Значи, целта е била да се наруши граничният режим и да се предизвика възможно най-острата реакция на Израел. Целта очевидно е постигната.

Колко е виновен Израел? Да се обърнем към аналогии от цивилния живот – каква е разликата, например, ако ученик удари плесница на учител или ако учител удари плесница на ученик? Очевидно, по силата на авторитета, възрастта и служебното си положение, плесницата ударена от учителя е с много по-голяма тежест и обществена опасност и може да доведе до много сериозни наказания, включително и до лишаване от учителски права. Най-тежкото наказание, грозящо ученика, е изключване от училище. По същия начин, заради непремерената реакция на няколко командоси, и абордажа в неутрални води, Израел става жертва на демократичното си устройство и принадлежността си към западния свят и ще трябва да си плати прескъпо. Наказанията, които могат да го постигнат, са многократно по-тежки от тези, които понасят активистите на Хамас за обстрелването на мирно население с ракети, и взимане на собственото си население за заложници (криейки се като мишки в жилищни сгради и болници, докато обстрелват).

Въпреки всички приказки за някакво могъщо еврейско лоби, което управлява едва ли не целия свят и световните медии, истината е банална и е точно обратната. Във всички демократични и цивилизовани държави мюсюлманско-арабските избиратели са в десетки, ако не в стотици пъти по-многобройни от евреите. Затова всеки демократично избран политик има едно наум, когато говори по този деликатен въпрос и затова принципните позиции са толкова рядко срещани.

Така че, тая работа с корабите ще продължава, защото Хамас и управляващите в Турция само печелят от нея, както и да се развият нещата – или израелците ще излязат виновни в някакъв нов инцидент, или пък ще излезе, че са показали слабост и не могат да противостоят, което ще стовари цялата мощ на „доброжелателите“ им върху тях. Лично аз очаквам флотилия след флотилия „на свободата“ „на борците за свобода“ и т.н. да пътуват в посока Газа. Да не говорим за третия, невидим съюзник, който присъства неявно в съюза Ердоган-Хамас. Който също е банално известен, но трябва да се погледне с непредубедени очи към потоците на капитали в Газа, за да се плесне човек по челото.

Още в по-деликатно положение се намира САЩ. Предишната администрация допусна да се разпростре извън възможностите си (не само финансово), без да се съобразява много-много с мнението на съюзниците си, и сега рискува да загуби дори традиционни позиции и съюзници в Близкия изток и света.

Турция в момента вече предпочита да бъде лидерът на Близкия Изток, а не най-добрият съюзник на САЩ. Това, между другото, и в България ще се усети много сериозно.

САЩ ще трябва да избират между Израел и Турция – между малък, но верен съюзник и между огромен, колебаещ се в момента съюзник. Самият избор е много губещ ход и не знам как ще излязат от положението.

Междувременно, беше загубена Украйна (надявам се, временно), положението в Грузия засега е стабилно, но какво ли ще бъде след 2 години? Тайван почти е паднал като зряла круша на Китай, базите в Япония също се клатят. Евросъюзът е в тежка системна криза, не само финансова. Докога ще може да се удържа положението? Да не забравяме и тежкото финансово-икономическо положение.

Готови ли са САЩ да водят още една война, за да не се сринат и те в пропастта? Помнете точката на пречупване.

Нали знаете че при загубени войни се отстъпват гранични територии?

Продължавам с представянето на блоговете, които чета. Днес ще Ви срещна с Анди Неделчев. С него се запознах преди повече от 10 години. Впечатли ме като един от най-интелигентните и начетени хора, които съм познавал. Тогава бях „бледен юноша“, но Анди отделяше време да си говорим. Винаги е бил приятелски настроен, посрещащ събеседника си с [...]