Точката на пречупване е Израел

Новини от последните дни ме върнаха преди повече от 20 години, когато Израел беше врагът, а Арафат – приятелят на цялото прогресивно човечество.

Мина се време и разбрахме, че сме били част от най-ретроградното човечество, огледалото се обърна и се сприятелихме с Израел.

„Флотилията на свободата“ е пиар мероприятие, проведено от Турция, в негласен съюз с Хамас – организацията, която „управлява“ Газа след извършен негласен преврат и чийто reason d'etre (причина за съществуване) е борбата с „ционисткия окупатор“. Ако този „окупатор“ провежда скучни митнически проверки, той не изглежда толкова страшен и определено не го докарва до причина за съществуване на организация от типа на Хамас, затуй трябва да бъде разръчкан.

Тоест, единственият изход е следният - трябва да се предизвика скандал с Израел, колкото е възможно по-грандиозен. Сега, какъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт? Че Израел желае смъртта на жителите на Газа и няма да ги пропусне? Презумпцията, че израелците са шейтани по природа, чиято главна цел в живота е убийство на децата в Палестина (теза, която, между другото се тиражира и от турски сериали), не е сериозна за хора, които са информирани и цивилизовани.

Значи?

Значи, целта е била да се наруши граничният режим и да се предизвика възможно най-острата реакция на Израел. Целта очевидно е постигната.

Колко е виновен Израел? Да се обърнем към аналогии от цивилния живот – каква е разликата, например, ако ученик удари плесница на учител или ако учител удари плесница на ученик? Очевидно, по силата на авторитета, възрастта и служебното си положение, плесницата ударена от учителя е с много по-голяма тежест и обществена опасност и може да доведе до много сериозни наказания, включително и до лишаване от учителски права. Най-тежкото наказание, грозящо ученика, е изключване от училище. По същия начин, заради непремерената реакция на няколко командоси, и абордажа в неутрални води, Израел става жертва на демократичното си устройство и принадлежността си към западния свят и ще трябва да си плати прескъпо. Наказанията, които могат да го постигнат, са многократно по-тежки от тези, които понасят активистите на Хамас за обстрелването на мирно население с ракети, и взимане на собственото си население за заложници (криейки се като мишки в жилищни сгради и болници, докато обстрелват).

Въпреки всички приказки за някакво могъщо еврейско лоби, което управлява едва ли не целия свят и световните медии, истината е банална и е точно обратната. Във всички демократични и цивилизовани държави мюсюлманско-арабските избиратели са в десетки, ако не в стотици пъти по-многобройни от евреите. Затова всеки демократично избран политик има едно наум, когато говори по този деликатен въпрос и затова принципните позиции са толкова рядко срещани.

Така че, тая работа с корабите ще продължава, защото Хамас и управляващите в Турция само печелят от нея, както и да се развият нещата – или израелците ще излязат виновни в някакъв нов инцидент, или пък ще излезе, че са показали слабост и не могат да противостоят, което ще стовари цялата мощ на „доброжелателите“ им върху тях. Лично аз очаквам флотилия след флотилия „на свободата“ „на борците за свобода“ и т.н. да пътуват в посока Газа. Да не говорим за третия, невидим съюзник, който присъства неявно в съюза Ердоган-Хамас. Който също е банално известен, но трябва да се погледне с непредубедени очи към потоците на капитали в Газа, за да се плесне човек по челото.

Още в по-деликатно положение се намира САЩ. Предишната администрация допусна да се разпростре извън възможностите си (не само финансово), без да се съобразява много-много с мнението на съюзниците си, и сега рискува да загуби дори традиционни позиции и съюзници в Близкия изток и света.

Турция в момента вече предпочита да бъде лидерът на Близкия Изток, а не най-добрият съюзник на САЩ. Това, между другото, и в България ще се усети много сериозно.

САЩ ще трябва да избират между Израел и Турция – между малък, но верен съюзник и между огромен, колебаещ се в момента съюзник. Самият избор е много губещ ход и не знам как ще излязат от положението.

Междувременно, беше загубена Украйна (надявам се, временно), положението в Грузия засега е стабилно, но какво ли ще бъде след 2 години? Тайван почти е паднал като зряла круша на Китай, базите в Япония също се клатят. Евросъюзът е в тежка системна криза, не само финансова. Докога ще може да се удържа положението? Да не забравяме и тежкото финансово-икономическо положение.

Готови ли са САЩ да водят още една война, за да не се сринат и те в пропастта? Помнете точката на пречупване.

Нали знаете че при загубени войни се отстъпват гранични територии?

Прочети цялата новина

Свързани новини: