ВУВУЗЕЛИТЕ НА ВЕЛЗЕВУЛ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Вместо да се дразня от звука на вувузелите, примам го като звук, с който хората в ЮАР протестират срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости по света 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не знам дали световното по футбол в Южна Африка ще има някакъв друг ефект, но според мен вече можем да отчетем, че отпаднаха поне два въпроса, които през вековете са дали повед за много спекулации от страна на историци, археолози,  библейски изследователи и обикновени лаици. Първият въпрос е как са звучали тръбите, с които армията на Исус Навин е сринала стените на Йерихон. Вторият – как ще звучат тръбите, описани от Св. Йоан Богослов в неговото “Откровение”, тръбите, които възвестяват онази последна битка между Божиите армии и армиите на Сатана и които накрая призовават гражданите на Страшния съд.

Като вувузели са звучали, като вувузели ще звучат – ето как!

В специфично музиковедски план се оказа, че вувузелата е възможно най-простият духов инструмент за вдигане на възможно най-много шум. Демонски равният му звук украси световния телевизор и накара футболните коментатори по три пъти на ден да си прехапват езика, за да го надвикат, а етнографите заобясняваха – и ние съответно добре запомнихме – че вувузелата е традиционен национален инструмент в Южна Африка. Защитниците на разни неща пък – от правото на жените да си го връщат тъпкано на мъжете до правото на вирусите свободно да разболяват хората от смъртоносна инфлуенца – застанаха като един на амбразурата и решително се обявиха срещу евентуалната забрана да се използват вувузели по стадионите на Южна Африка.

Според мен никой никога не е смятал да ги забранява. Те са дотолкова досадни, че ако в един момент изчезнат като фон на футболното забавление, от забавлението ще остане по-малко от половината. Тази досада обаче навява и аналогии, свъзрани не само с ритането на топка, а и с обикновения живот около нас.

Например научавам се, че според “финансови експерти, цитирани от БТА”, вдигането на цената на долара, наблюдавано напоследък, неизбежно ще доведе и до вдигане цените на потребителските стоки в България. Чиста загуба на време си е да учиш толкова години за финансов експерт, само и само да стигнеш до такава безценна прогноза. Безценна, защото нищо не струва.

Макар да не съм специалист във финансовата сфера, веднага отговорно ще прогнозирам нещо, което и без това вече се е случвало десетки пъти – дори когато доларът започне да пада, цените на потребителските стоки в България пак ще се вдигат. Същото се отнася до всевъзможните движения на еврото, британския паунд, южноафриканският ранд, камбоджанския риел или каквото се сетите още. Винаги, когато някоя от тези валути изчезне в бездната или се възвиси в Космоса, в България цените растат. И специалистите винаги прогнозират тоя растеж навреме и съвсем точно, защото няма как да сбъркат. Е, как ще сбъркат, то движението на цените нагоре тук си е нещо толкова досадно неизменно, също като равния, силен и неизбежен звуков фон, налаган от вувузелите. Само че по-малко приятно.

По същия начин и по същата причина, както и със същия успех, можех и аз, пък можеше и всеки от вас, читателите, да прогнозира освобождаването на братята Маргини от независимия български съд. Както и освобождаването на който и да било друг, случило се през последните години. Не се подвеждайте по аналогии с политиците и журналистите в България, за които обикновено се казва, че са независими само доколкото от тях нищо не зависи. В случая със съда работата е съвсем друга и доста неща зависят от него.

Например общественото спокойствие зависи, зависи налагането сред гражданското общество на мнение обратно на царящото сега – че истинска справедливост няма и затова спазването на законите не е необходимо чак толкова, зависи също оценката от страна на европейските ни партньори за напредъка на страната. Зависи ако щете и икономическото ни състояние, доколкото всичко, посочено дотук, е важно не само за нас като граждани, а и за чуждите инвеститори като хора, които искат да вкарат в страната едни пари, но се интересуват в каква точно страна ги вкарват.

Вервайте ми, ако имах достатъчно пари да съм чужд инвеститор, отдалеч щях да чуя звукът на вувузели, който се разнася навред из от задната долна половина на българската съдебна система и щях да си трая с инвестициите. Но тъй като нямам достатъчно пари, а за сметка на това, като всеки обикновен българин съм голям фен на парадоксите, в които живеем, аз всъщност харесвам системата и това, което тя произвежда.

Например класическият въпрос колко Велзевула са необходими, за да се надуе една вувузела, тук се трансформира в не по-малко класическия въпрос колко доказателства са необходими, за да се осъди някой известен престъпник, например Ал Капоне. Ами очевидно толкова много, че ако Капоне беше българин, нямаше да му изгният ръкавите в затвора.

Вувузели надуха силно тия дни и откъм БСП. Горките Велзевули там, имам чувството, че те интензивно започнаха да хълцат от изненада, когато бат` Бойко каза, че пускаме кепенците за руските енергийни проекти и обръщаме взор към европейските. И не само го каза, ами го и повтори, та и потрети – дотам, че хълцавицата на комунистите не спира вече дни наред. Това наистина е досадно и ако продължи още малко, ще трябва да бъдат ударени с тояга през гърба, та да си поемат правилно дъх и да спрат с хълцането. Ама и последвалата тяхна реакция си беше стандартна до пълна досада. Те веднага рекоха, че позицията на премиера е “вредна и неизгодна за страната”. Сякаш някога са обяснили членоразделно пред хората защо пък собствената им позиция в полза на руските енергийни проекти тук да е полезна и изгодна.

Нещо повече, самият Сергей Станишев тайнствено заговори за някакво си свое впечатление, според което “позицията на правителството се формира извън страната”. Той не назова директно къде “извън” има предвид, но даде да се разбере, че то не е Брюксел. Остава Вашингтон или Москва. Ако беше Москва обаче  Станишев нямаше да тръгне да възразява. Затова е ясно за къде говори, но остава леко неясно защо се уплаши да назове столицата на Щатите – може би за да вземат да се уплашат от тази му тайнственост и онези българи, които напоследък май свикнаха да забравят, че Вашингтон все още е столицата на мръсния световен  империализъм. Не е ясно също защо според Станишев да се решава българската съдба в Москва е по-добре, отколкото във Вашингтон – дали в Москва решенията се взимат по-демократично, дали лично Путин е по-голям приятел на България от Обама лично, дали има някакви други загадъчни причини…..

Е, премиерът добре отговори както на сп. “Форбс”, така и на нашенските социалистически Велзевули, които, наистина, от различни позиции, но взеха да питат все пак едно и също нещо – дали случайно с отказа си от руските проекти България не прави завой от пътеката, която я свързва с Кремъл вече векове наред. “Не правим никакъв завой, а се опитваме най-после да влезем в правия път” – каза Борисов и с това си заслужи голяма студена бира от мен. Ще му трябва не само заради адската жега навън, но и заради адската жега, която ще настане сред самия него малко по-късно, щом в дискусията по въпроса се включат Първанов и разни други вътрешни и външни специалисти по темата.

Правият път за отношенията с Русия, който означава да се проявява много, ама наистина много предпазливост, когато примаме руските дарове, е значително по-добър от пътя, постлан с добри намерения, който досега ни свързваше здраво. Той и другарят Ким Ир Сен мислеше, че през пътя с добрите намерения е по-добре, но виждаме това докъде доведе народа му. Е, докъде, ще кажат някои безпаметни и неинформирани запалянковци – дотам, че симпатягите от Северна Корея едва не завършиха наравно с Бразилия, което си е истински футболен подвиг.

Наистина, подвиг си е. Представям си какво са си представяли тези корейски момчета, че може да им се случи после, като се върнат в КНДР, ако във всеки мач не извършат по един подвиг. Освен това въпросните запалянковци може би не са чули, че гражданите на КНДР имат отбор на световното в ЮАР, на който плащат с пари, добити от собствените им кръв и пот, за да върши там подвизи – но самите граждани нямат право да им се насладят по телевизията. Тоест, не – по всички нормални човешки логики, както и по всички международни закони, харти и други документи те право имат. Но нямат възможност, защото Партията в Пхенян е забранила световното по футбол да се предава по телевизията. Какви са съображенията за забраната сигурно и самата Партия не може да обясни смислено, но фактът си е факт. Освен това къде е казано, че Партията трябва да обяснява смислено?

Затова от вторник насам аз реших, че вместо да се дразня от звука на вувузелите, който се носи напоително от Южна Африка, вече ще го примам като звук, с който хората там протестират силно срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости, които се случват не само в Северна Корея, а и навсякъде по света. Така от инструмент на Велзевул вувузелата според мен изведнъж може да се превърне в инструмент за мъчение на Велзевул.

Наистина, всичко е в главата – само да не забравяме да си пием хапчетата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: