Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Връщам се от Swinging Hall, където Frontero ми напълниха душата с оригинална музика и чудесно изпълнение.

Групата се ориентира главно към латино-карибския стил, с много разнообразна музика и интересни аранжименти - От Highway To Hell до Jamaican in New York, Rivers of Babylon и Mamma mia. Техните си парчета също са доста добри. Марио на акордеона внася много душевна нотка в общото звучене. Аз си пожелавам да научат някой ден и някое готино cajun парче (тоя аранжимент май ще им е по-близък), ще им отива. Публиката беше малко редичка в началото заради мача, но после се понапълни, да не говорим за персоналната агитка на Марио, които бяхме окупирали повече от една маса.

Най-обичам такива концерти, когато получавам най-голяма порция внимание от групата. Иначе им пожелавам претъпкана зала 1 и фенове (фенки), готови на всичко за билетче на черно.

Няма да се спи много тази нощ, но не съжалявам нито за една секунда, открадната от съня ;-)

В Афганистан всичко започна по подобен начин. Началото бе поставено с просъветски преврат организиран от КГБ, последва ограничена помощ от руски военни инструктори, а след това нещата започнаха главоломно да излизат от контрол. Конфликтът завърши с поражението на СССР и последвалото му разпадане. Знае ли Медведев тази история? Technorati Tags: киргизия Share on Facebook

الرئيس بافتتاح ميدان محمود درويش في باريس: قرار يليق بالمدينة المخلصة لتلاقح الثقافات

Президентът Махмуд Аббас и кметът на Париж Бертран Деланое вдигнаха завесата от паметна плоча, на която е изписано „Обичаме живота, когато е по силите ни”, обявявайки за открит площадът на името на поета Махмуд Даруиш във френската столица.

В речта си при откриването президентът Аббас посочи, че наименуването на този площад на името на Даруиш е решение, достойно за Париж, верен на наследството на свободата, справедливостта, равенството и взаимното оплодотворяване на културите. Той окачестви това решение като жест, който ще накара нашия народ, устремен към свободата и независимостта, да почувства гордост и надежда, подчертавайки, че почитта на Париж към Махмуд Даруиш е свидетелство, че той постигна бляскав успех в потвърждаване способността на поезията да бъде възможна.

Пълният текст на речта на президента Махмуд Аббас:

„Г-н Кмет на Париж Бертран Деланое,

Приятели,

Добро утро!

Щастлив съм, че се срещаме в тази красива парижка утрин, за да отпразнуваме заедно наименуването на този площад, около който са събрани редица ярки културни символи, на името на нашия голям поет Махмуд Даруиш.

Когато този древен град засвидетелства почит към нашия най-красив глас, нашия национален поет, разказвача на нашата епопея, той засвидетелства почит същевременно и към правото на нашия народ да бъде свободен, да живее в мир върху тази земя, за която Махмуд Даруиш каза, че на нея има нещо, което заслужава да живее.

Когато Париж чества Махмуд Даруиш, по този начин той свидетелства за това, бе той успя блестящо да потвърди способността на поезията да бъде възможна, сладостна, вълнуваща, магична в нашата размирна и жестока епоха.

Днес Париж чества един поет, който живя в него години наред и го обикна; в атмосферата на свободата и културата, в която диша този вълшебен град, Махмуд Даруиш доразви своите поетични достижения. Париж бе сцената, на която той започна да реализира своето най-голямо достижение – изграждането на оная съкровена и неподправена връзка между палестинската сага с всички нейни страдания и мечти и общочовешките вълнения, и така палестинският въпрос се превърна в част от копнежа на човечеството и хуманността към освобождение, свобода и мир.

Господин Кмет на Париж,

Приятели,

От името на палестинския народ бих искам да поднеса най-голяма благодарност на Вас, на членовете на Общинския съвет и на жителите на Париж.

Вашето решение да назовете с името на Махмуд Даруиш този красив площад е решение, достойно за Париж, верен на наследството на свободата, справедливостта, равенството и взаимното оплодотворяване между културите. То е жест, който ще накара нашия народ, устремен към свободата и независимостта, да почувства гордост и надежда.

Махмуд Даруиш, с чието дългогодишно приятелство се гордея, винаги говореше за деня, когато палестинецът ще може да заживее нормален живот като другите хора – в свое независимо отечество. Ние, народът на Махмуд Даруиш, заявяваме, че ще продължим по пътя, за да стигнем скоро до този ден, в който нашият народ ще заживее независим в Палестина без окупация, блокада, стени и бариери. Ние, както гласи и надписът, гравиран пред Вас,

„Обичаме живота, когато е по силите ни.”

Вижте също и тази статия на TIME за мача и коментара на Bruce Crumley http://specials.blogs.time.com/2010/06/17/that-giant-sucking-sound/

MEXICO vs FRANCE. [ MEX vs FRA. ] Image By : 20th Century World Cup edition. France, finalists in 2006, are on the verge of crashing out of the 2010 FIFA World Cup South Africa™ after losing 2-0 to Mexico in Polokwane’s Peter Mokaba Stadium. Substitutes Javier Hernandez and Cuauhtemoc Blanco grabbed the goals as El Tri moved to within touching distance of the last 16 with a deserved win over Raymond Domenech’s lacklustre Les Bleus. This was a gen … Read More

via 20th Century Games & News.

В днешно време информацията ни залива от всички страни. Само в България има няколко десетки издания вестници, списания и подобни, които биват печатени на хартиен носител. Има и такива, които са известни с интернет изданията си.

Водещите вестници традиционно имат web-базирани версии, подобно на  NY Times, LA Times, Guardian, El Pais и Liberation. Българските издания също не остават по-назад, макар някои да имат ужасни страници (по мое мнение „Стандарт“ могат да се постараят повече). В тази ситуация на свръх информираност никак не е лесно на човек да следи едно издание, което да му дава достъп до разнообразни новини и да не се налага преминаването на друг източник на новини. Така става, че в един момент Google News става един добър новинарски агрегатор.

Да, но искаме и новини за България, а това става трудно чрез чуждестранни сайтове. За мен лично има няколко вестникарски сайта, които предоставят добри анализи, актуални новини и безпристрастност в едни задоволителни граници. Споделям мнението на Ноам Чомски, че след 60-те години на миналия век, вестници напълно свободни в мнението си, няма („Необходими илюзии“, Н. Чомски). Според теорията, днешните издания малко или много следват частни интереси (освен, когато поръчител не е самата държава), поради финансирането от корпорации. Ето защо рекламният дял в изданията се увеличава за сметка на редакторския.

Следва списък на новинарски сайтове, които чета всеки ден и смятам, че предлагат добро качество на анализи и новини, като рекламата при тях е малко, а редакторското присъствие се чувства. Разбира се, говорим за България и изданията са свързани с нашата страна.

Вестник „Сега“

Определено ми е любимо издание най-вече заради прекрасните анализи. Препоръчвам го на всички, които очакват това от едно издание. Новините са нещо, което може да се види на навсякъде, но колонките се вписват от добри анализатори.

Вестник „Капитал“

Предпочитано издание, въпреки определено некапиталистическите ми възгледи. Изданието ми предлага добри анализи, съкратени новини и определено най-доброто в областта на икономическите процеси в България и света.

Вестник „Дневник“

Отново издание (както „Капитал“) на полу-боговете от Economedia. Издание, което има много добри новини, добри анализи и често безпристрастност пир отразяването на събитията. Също така, добри новини от света.

БТА

Няма какво да кажем повече за агенцията. Името говори достатъчно. Лично на мен ми е любим сайт за новини. Кратко и ясно отразяване в традицията на BBC – т.е. без да се заема позиция. Българската телеграфска агенция се нарежда сред задължителните новинарски източници за мен.

Foreign Policy България

Доста добро издание, което често има прекрасни анализи. Американското издание се отличава с повечето материали, но българското не отстъпва по пълнота, тъй като сравнително често се превеждат статии. От една страна носи американския дух за политически анализ, а от друга спазва един добър и професионален тон. Препоръчвам за международни новини и анализи.

Да си представим едно първобитно племе, което живее на брега на езерце. Мъжете ловят риба, жените я чистят и готвят, а от костите правят игли, с които шият дрехи на мъжете си, за да не им е студено, когато ходят да ловят риба, за да им я донесат, а те да я сготвят и от костите да направят игли. Всичко това е чудесно и на пръв поглед племето няма абсолютно никаква нужда да еволюира и членовете му да се превръщат от първобитни хора в нещо друго. Обаче, не щеш ли, настъпва глобално затопляне (например в резултат от метана, който изпускат пасейки динозаврите в атмосферата) и езерцето пресъхва. Първобитните хора се оказват на кръстопът. Пред тях стоят два подхода към бъдещето. Първият е прост и първобитен – да се вдигнат, да намерят друго езерце и да се заселят около него. Вторият е по-зрял в социално класов план и включва идеята първобитните хора да се вдигнат, но не да си търсят друго езерце, а да се вдигнат на протест с искания някой ритмично да им пълни езерцето с вода и да им пуска вътре риба, за да продължават да я ловят и ядат, без да ги интересува кой ще я пуска там и откъде ще я взима, за да я пусне.

Трийсетина хиляди години по-късно българските тютюнопроизводители са изправени на същия питекантропски кръстопът и трябва да решат – дали да се научат да вършат нещо полезно или да продължават да въдят тютюн, без да се интересуват нужен ли е този тютюн някому, защо трябва да им се плаща за нещо, които не е нужно никому, и откъде се взимат парите, с които им се плаща. Ако продължим да се самозалъгваме, че живеем в някакъв капитализъм, ще трябва да признаем, че икономиката ни следва да се базира преди всичко на принципите на търсенето и предлагането. Но в тютюневия бранш наблюдаваме единствено свръхагресивно предлагане, без да е породено от някакво видимо търсене. Само малка част от тютюните, произведени у нас, имат реален пазар и с тях се занимава групата бизнесмени, известни в тютюнджийските среди като „Вирджинистите”. Вирджинистите не протестират, както не протестират и онези тютюнопроизводители, от които вирджинистите изкупуват тютюн, за да го препродадат на манипулационните или да го изпратят за износ. За съжаление, това е много малка част от бранша. Повечето тютюнопроизводители гледат тютюн, който е непродаваем по две основни причини: първо, не е съобразен с никакъв, дори и най-елементарен, анализ на пазара и неговите нужди, и, второ, е некачествен, защото се гледа от лоши сортове и се обработва по лоши и примитивни технологии, поради което често е мухлясал и пълен с пясък. Не може да не възникне въпросът: защо икономическите закони на пазара не действат тук, при положение че те са силни и неотменими като природните закони. Толкова ли са луди тютюнопроизводителите, че не съобразяват поминъка си с действителността и полагат честен и тежък труд, без да имат представа какво ще правят с плодовете му, на кого ще ги продадат, за да възпроизведат личните си домакинства. Отговорът е, че в системата има и друг определящ фактор, за съжаление абсолютно противоестествен и противоречащ на всички закони на предлагането и търсенето – държавният фонд „Тютюн”. Това е организация, която раздава премии на определено количество произведен тютюн, уж за да подпомага производството, но всъщност да го изроди до пълна пазарна неадекватност. В следствие от интервенцията на Фонд „Тютюн” пазарът на българските тютюнопроизводители не са манипулационните, които изкупуват тютюни, а държавата, която раздава премии. Те работят за присъствие в тази процедура на субсидиране, а не за производителите на цигари. В тютюневия бранш Фонд „Тютюн” играе в частност развращаващата роля, която играят централните банки в националните икономики – подменя естествените закони с изкуствени и изопачени, чието прилагане води да краткосрочно илюзорно благополучие и до катастрофа и мизерия в стратегически план. Дори и според категориите на марксизма премирането и субсидирането на продукти, предназначени уж за пазарна реализация, не е социализъм, защото социализмът разпределя благата според труда, а е направо комунизъм, който се мъчи да разпределя благата според потребностите.

Защо държавата прави това? Защо ни кара да взимаме решения, по-глупави от решенията, които би взел един първобитен човек в аналогична ситуация? Защо не се занимава само с външна политика, отбрана, правосъдие и инфраструктура, а се бърка в икономиката – в крайна сметка държавата е измислена, за да обслужва икономиката в нейното свободно и естествено развитие, а не за да бъде собственик и господар на икономиката, който да решава съдбата й със силови средства. Отговорът е, че не го прави държавата като такава, а онези, които се сменят на кормилото й през 4 години. Разликата е драматична. Понеже системата е такава, че политиците се сменят във властта чрез избори, за тях са жизнено важни рейтингът и одобрението на избирателите. Основен принцип на управлението при такава „демократична” система е всеки управляващ субект да концентрира в собствения си управленски мандат всички бонуси за избирателите, а тежките проблеми и непопулярните мерки за тяхното решаване да завещае на политическия си опонент, който евентуално ще го смени във властта през следващия мандат, за да може после първият да се върне на бял кон и да смени втория през по-следващия мандат. Затова и всяка власт се стреми да даде на хората евтино благополучие, без да се интересува от факта, че почти винаги това благополучие е илюзорно и можем да си го позволим само с цената на бъдещи страдания и мизерия. Най-лесният начин една власт да даде на избирателите си евтино илюзорно благополучие е да им даде несъществуващи пари, тоест да им позволи да консумират блага, които не са създали. Това е възможно и много приятно, но за жалост е твърде краткотрайно. Ето и как се случва. Чрез централната банка държавата опорочава конкуренцията между частните банки и те могат да си позволят кредитна експанзия, която иначе не биха си позволили от страх пред конкуренцията, но пък от която печелят много добре – раздават под формата на кредити пари, с които не разполагат в действителност, и събират съвсем истински лихви. Така потреблението се вдига, което води до вдигане на цените. Поскъпването на стоките свива износа и увеличава вноса. Увеличаването на вноса води до изтичане на пари от държавата. Банките влошават условията по кредитирането, от което страда бизнеса. Стига се до фалити на предприятия. Потреблението се свива и стоките поевтиняват. Иначе казано, стремежът на властта да угоди на избирателите и да накара народът да се почувства временно щастлив (политика известна като „популизъм”) по законите на любимата диалектика води до страданието и разорението на същите тези избиратели и народ. Всяка лява политика е извратена, защото се основава на схващането, че хората могат да потребяват повече, отколкото са произвели, което е невъзможно, както е невъзможно едно домакинство да кара непрекъснато на заеми. За съжаление обаче съвременният свят е ляв и социалистически, колкото и да не му е приятно да си го признае.

Когато българската държава раздава премии на тютюнопроизводителите, тя не прави нищо повече от това да се обрече да им раздаде премии и през следващата година. Нито ги стимулира да станат по-конкурентни и икономически адекватни, нито решава екзистенциалните им проблеми. Най-кресливите защитници на субсидиите и премиите за тютюнопроизводителите са ДПС. Те казват, че премиите не са „подаяние” (макар че са точно това) и не са лошо плащане (макар че и това са с абсолютно точност), а били честно изработени пари. Честно – може би, но изработени – не. Да изработиш нещо, значи да му придадеш стойност, която е и стойност за някого другиго, който е готов да размени за нея стойност, създадена и изработена от него. А иначе ДПС се пишат за либерална партия и като такава би трябвало да се борят за пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачество. Къде е пазарната икономика и частното предприемачество в процеса на производство на тютюн в България и субсидирането на това производство от държавата – това, дами и господа, не само моят, но и много по-светли умове от него не могат да го проумеят!

Властта не раздава премии на тютюнопроизводителите, за да промени живота им, а ги раздава, за да флиртува с тях още един сезон и евентуално да може да разчита на гласовете им на следващите избори. Точно както централната банка гарантира влоговете не от загриженост към вложителите, а от загриженост към банковата система – ако не ги гарантира, па макар и само на хартия, вложителите ще си ги изтеглят и ще поставят банките в затруднено положение, при което няма да могат на такава широка нога да раздават кредити и да печелят от тях. Раздаването на премии на тютюнопроизводителите не е толкова привилегия за тях, колкото е дискриминация за всички останали, които с труда си създават реални блага. Прекомерната социална политика – също. Тъй както тютюнопроизводителят не се интересува от пазара на тютюн, докато получава държавна субсидия, така и безработният не си търси работа, докато му плащат за това че е безработен, без срещу това той да има каквито и да било ангажименти към обществото. Става така, че човекът, който създава реални ценности и принадена стойност, вместо да получи, ако не награда, то поне благодарност или дори само признание за труда, волята и почтеността си, бива наказан да издържа цяла армия от хора, които са намерили начин да получават блага единствено според потребностите си.

Ето как от първобитните рибари стигнахме до съвременните тютюнопроизводители, а от тях до порочността на държавата при опитите й (за съжаление съвсем успешни) да се намесва в икономиката и да я манипулира според собствените си интереси, превърнали се вече в самоцел. Държавата не е създадена да притежава територията и населението и да бъде техен господар. Държавата е само една организация, наистина специфична, но все пак просто организация, чиято цел е да служи на обществото и да му предоставя услуги, за които обществото си плаща под формата на данъци. Държавата не е нито народа, нито нацията, нито Родината. Държавата е една от институциите на обществото. Председателят на домсъвета плаща на чистачката и купува крушки за стълбището, но не се меси в това как отделните собственици управляват собствеността си и в какви отношения влизат помежду си. Ако разгледаме една географска територия, заета от една определена нация, като етажна собственост, то държавата трябва да е домоуправителят и нищо повече. А не някакъв шизофреничен тиранин, който наказва пушачите с глоби и унизителни забрани, а същевременно плаща за производството на тютюн от данъците и на пушачи, и на непушачи.

Социалната солидарност към непроизвеждащите е нещо чудесно и много благородно, но обществата трябва да си дават изключително трезва сметка дали могат да си я позволят или не. В едно семейство, където работи само бащата, първо трябва да има вечеря за него, за да може да работи и на другия ден, и чак после да се мисли има ли пари за играчи на децата. Нека държавните чиновници спрат да пречат на бизнеса с причудливите си идеи и политики и бизнесът скоро ще направи цялото общество богато. Нека и тютюнопроизводителите не хленчат край старото си езерце, в което отдавна вече няма риба, а да помислят в коя стопанска област трудът им ще има стойност и за другите хора. Такива области има много. Да си безработен не е професия или поне не е достойна професия. Както обичаше да казва мой приятел – частен предприемач: работа има за целия китайски народ.

В приета на 17 юни резолюция европейските депутати настояват за независимо международно разследване на нападението срещу хуманитарната флотилия, отваряне на всички пропускателни пунктове и незабавно прекратяване на блокадата на Газа. Според Парламента е необходима цялостна промяна на политиката на ЕС относно Близкия изток, за да може Съюзът да упражнява решителна и последователна политическа роля в региона.
Израел трябва незабавно да прекрати блокадата на Газа, която доведе до хуманитарна катастрофа, парализира възстановяването, разруши икономиката на ивицата и засили радикализирането, което се превръща в източник на несигурност за Израел и целия регион, се казва в резолюцията на ЕП. Същевременно депутатите искат Катрин Аштън да представи на Четворката план на ЕС за прекратяване на блокадата на Газа.

За да се отговори на загрижеността на Израел по отношение на сигурността, членовете на ЕП предлагат да се осигури международно наблюдение на пропускателните пунктове, включително възобновяване на Мисията на ЕС за гранична помощ (ЕU-BAM). В същото време те изискват Хамас незабавно да прекратени всички нападения срещу Израел и да освободи израелския сержант Гилад Шалит, който беше отвлечен на 25 юни 2006 г. и оттогава е държан в изолация в Газа.

Текстът на резолюцията настоява за незабавно свикване на Съвета за асоцииране ЕС-Израел и на съвместния комитет между ЕС и Палестинската автономна власт за обсъждане на настоящата криза в Близкия изток.

Въпреки че последните събития са влошили „в значителна степен“ отношенията между Турция и Израел, Парламентът насърчава турското правителство да съсредоточи дипломатическите и политическите си усилия върху „улесняването на положението на палестинския народ“ и допринасянето за мирния процес в Близкия изток.

Човек и добре да живее идва време за проверка на файловите системи и понякога се появяват проблеми, които разбира се никой не иска. Днес след рестарт на една от машините голям партишън реши, че има грешки и автоматичната и ръчната проверка не го оправиха. По-долу е описан хак, който ще ви позволи да си монтирате файловата система и да си свършите работа. Внимание!!! Това е грозен хак и не решава проблема с файловата система, а го замазва. Да се използва само в краен случай!

Какво да направите, ако искате да маркирате ext2,3,4 файловата си система като здрава:

Накратко, стартирате машината с параметър към ядрото init=/bin/bash след което с debugfs пипате в суперблока на файловата система, за да смените флага указващ здравето.

Как се прави:

1. Стартирате debugfs -w /dev/md0 (или друг партишън, където е файловата система).

2. С командата stats виждате какъв е статусът на файловата система. Проблем е ако виждате:

Filesystem state: not clean

или

Filesystem state: not clean with errors

- Целта е filesystem state да е clean.

3. изпълнете командата ssv state 1 това ще маркира файловата система като без проблемна.

4. излезте от debugfs с close, след което може да монтирате файловата си система.

Не забравяйте, че проблемът не е решен и при първа възможност пуснете e2fsck, за да се коригират грешките.

Трябва ли през 2011 да се отпуснат рекордните 521 милиона лева за национални земеделски субсидии (над евросубсидиите)?

• Да
  
• Не
  
• Не знам
  

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010

Математическо доказателство за съществуването на Бог b – бог а – вярващи b – a = 0 a – b = 0 следователно а=b, но ако инквизираме  на квадрат (по правилото на Светата инквизиция) се получава: (b-a)^2 = 0, оттук следва b^2 – 2ab + a^2 = 0, т.е. получаваме уравнение от втора степен, което доказва че Бог ни извисява с една степен нагоре. От това уравнение се извеждат два корена – заблуда и наивност, които клонят до безкрай. Чрез получените корени мо … Read More

via Lammoth's Blog

Metallica
/Видео от СНОЩИ/

1. Creeping Death
2. For Whom The Bell Tolls
3. Fuel Play
4. The Four Horsemen
5. Fade To Black
6. That Was Just Your Life
7. Cyanide
8. Sad But True
9. Welcome Home (Sanitarium)
10. All Nightmare Long
11. One
12. Master Of Puppets
13. Blackened
14. Nothing Else Matters
15. Enter Sandman Play Video
16. Stone Cold Crazy (Queen cover)
17. Hit The Lights
18. Seek & Destroy

Anthrax

1. Caught in a Mosh
2. Got the Time (Joe Jackson cover)
3. Indians
4. Heaven and Hell (Поклон пред DIO )
5. Antisocial (Trust cover)
6. Madhouse
7. Only Play
8. Efilnikufesin (N.F.L.)
9. I Am The Law

Megadeth

1. Holy Wars… The Punishment Due
2. Hangar 18
3. Take No Prisoners
4. Five Magics
5. Poison Was the Cure
6. Lucretia Play
7. Tornado of Souls
8. Rust in Peace…
9. Headcrusher
10. Sweating Bullets
11. Symphony Of Destruction
12. Peace Sells

Slayer

1. World Painted Blood
2. Jihad
3. War Ensemble
4. Hate Worldwide
5. Dead Skin Mask
6. Angel of Death
7. Beauty Through Order
8. Disciple
9. Mandatory Suicide
10. Chemical Warfare
11. South of Heaven
12. Raining Blood

Източник: setlist.fm

казвала ли съм, че 4 (четири) e любимото ми число?! ми.. сега го „казвам“ традициите не са това, което бяха преди и сега: пп много, много се извинявам за качеството на снимките… ама с тилифона, толко

Правителството изпълни поредната стъпка в прекратяването на договора с една от рейтинговите агенции – Фич. По този начин ще спести няколкостотин хиляди лева годишно.

Обаче, аз си задавам въпроса защо въобще плащаме на агенции за кредитен рейтинг?

Да видим, например, Гърция – 3 месеца след като целият свят научи, че Гърция е фалирала, Мудис рязко намали кредитния рейтинг на страната. Каква точно полза има за инвеститорите това действие, като то се случва след, а не преди събитията? Каква полза има Гърция, след като рейтинговите агенции не свалиха рейтинга навреме, за да предупредят правителството за рисковата му политика?

Между другото, ако не беше помощта от ЕС и МВФ, Гърция вече щеше да е фалирала (въпреки тогавашния си сравнително висок кредитен рейтинг). При Лемън брадърс също рейтинговите агенции поддържаха висок рейтинг до самия фалит на банката.

Разбира се, има и по-голям проблем – издателят на ценни книжа плаща на рейтинговата агенция, т.е. рейтинговата агенция оценява този, който й плаща (конфликт на интереси, който води до големи изкривявания). И най-големият проблем е това, че рейтинговите агенции имат законов монопол – трите големи агенции са записани в закони и регулации по цял свят и дори да се издънят (което те правят), пазарът не може да ги накаже, съответно не може да навлезе и конкуренция.

Блогът за икономика 2010

Spacevidcast обещава вбъдеще да е едно от чудесата на интернета, любителска мини-телевизия за всякакви космочески работи. Излитания, документалки, видео заснето “отгоре”. Общо взето препредават Nasa TV, но дава възможност да се гледа и на запис.

Излъчва спокойствие и дори оптимизъм, можеш да си го оставиш да си бръмчи за фон. Би било страхотен коктейл смесено с хеш

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта са се притаили по високите места в планините.

Привечер е. Липсва полъх, който да завърти хитроумно изобретения ветропоказател.

По заран, обичайните за това място изпарения, почти липсват.

Тук-там, в малките долинки, се спуска мъгла, която бързо се разсейва.

В гората, за кратко, просветват слънчеви лъчи.

Медийният концерн ВАЦ взе решение да се оттегли от сръбския пазар, пише днес белградският вестник ”Блиц”. ВАЦ е собственик на 50% от акциите на най-старият вестник в Сърбия – „Политика” и на вестник „Дневник” от Нови Сад. Германският концерн ще се оттегли поетапно от Сърбия и ще продава своите дялове в сръбските компании. Директорът на ВАЦ [...]

ИМАХ УГОВОРКА С АЛЕКС АЛЕКСИЕВ ЗА ПОДОБНО ИНТЕРВЮ, НО АГЕНЦИЯ „ФОКУС“ МЕ Е УЛЕСНИЛА, КАТО МЕ Е ИЗПРЕВАРИЛА. ПУБЛИКУВАМ ГО „КАТО СВОЕ“, ЗАЩОТО В НЕГО ОТГОВОРИТЕ СА ВАЖНИ, А НЕ ВЪПРОСИТЕ И ТОВА КОЙ ГИ ЗАДАВА. Алекс Алексиев, научен сътрудник на Хъдсон Институт, Вашингтон D.C., пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Алексиев, в петък премиерът Борисов заяви, че [...]

Продукти за 4 порции:
500г пресни ягоди
500г пресни череши
200г синьо сирене
1- 2с.л. мед
100г кафява захар

Приготвяне:
Плодовете се очистват от дръжките. Отделят се костилките от черешите. Плодовете се слагат в гевгир. Измиват се на течаща вода. Синьото сирене се реже на кубчета. Продуктите се объркват в обща купа. Поливат се с 2с.л. мед. Плодовата салата се обърква наново. Слага се в хладилник да се охлади и овкуси. Поднася се в десертни купички. При сервиране порциите се поръсват с кафява захар.

Според мен, в Скопие трябва да направят паметник на Iron Maiden или поне орден да им дадат. Малко са объркали символиката в клипа, ама не са разполагали с Паско Кузман да ги светне коя е истинската.



Видяно в блога на гаргата

Пламен информира, че автори на прословутия ребрандинг на Близу са лондончани, което показва една грозна тенденция.

bTV също ходиха отвъд Канала да си купят новата визия, която пак се получи със съмнително качество. Изобретиха символа “ь”, който е © Светите Солунски Братя, all rights reserved от има-няма 1200 години. Да си направиш лого от грешната буква за мен е доста сериозен автогол и означава, че никой по върховете на bTV не пише на български, а по-долните етажи не смеят да си отворят устата.

За българските фирми се оказва по-лесно да извървят “пътя” до Албиона, отколкото да пресекат Витошка и да свършат работа с нашенска агенция. Никой лондончанин няма да им откаже парите, дори може да им поиска по-малко и да им даде боклук, измислен набързо от младши дизайнера. И понеже е “вносно”, значи е “кул”.

В защита на фирмаджиите може да се каже, че понеже се управляват от чужденци, западните студия може би им дават по-близка до тяхната бизнес култура и отношение. Може да се направи сделка и без шефчетата да се напиват и надрусват заедно, сроковете и договорите се спазват и прочие. Обаче кой лондончанин познава нашата графична среда и се способен да докосне “широката славянската душа” - точно никой.

Успешният дизайн изисква усилие и от двете страни, и от клиента, и от разработчика. Иначе се получава “сра на метеното”, познати и изчистени графично символи се заменят с блуждаещи петна и имена, които никой клиент не е способен да изговори.

Едва ли е странен факта, че искам да превърна Symbian базирания си телефон в част от инструментите чрез които работя и следя социалните мрежи.

От както Силвия ми подари чисто нови дрехи за стария ми N95, се заех да му намеря и добра програма за социалните мрежи. – След няколко теста попаднах на Socially. Първото условия беше да е безплатна програма – нямам за даване в момента 10Е за подобен платен вариант и да може да се връзва с мрежите, който искам, а именно:
Twitter

Facebook

LinkedIn

За съжаление все още нямам програма за правене на снимки на екрана на моя телефон, за да ви ги покажа, но програмата може да работи и в невидим режим и да ви показва само какво ново се случва в мрежите, докато вие си пиете бира например. За връзка използва Wifi и разбира се, ако искате да плащате – Интернет от вашия мобилен оператор.

Местоположение:
Друга интересна възможност е да ви подскаже от къде ви се обажда някой, който не познавате, но и който ползва наземна линия. Ако някой ви се обади от Пловдив например, а не знаете кода, ще се покаже Пловдив, като град, както тук е показан друг в примера:

Последната интересна част е връзката на телефонен номер/контакт със социален профил.
Можете да направите така, че ако ви се обадя аз, да видите и последния туит, който съм написал или друга информация, която сте задали за мен. Хитро, а ?

Освен всичк други, поддържа и гео-локация:

В най-новата версия има и поддръжка на FourSquare.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Вместо да се дразня от звука на вувузелите, примам го като звук, с който хората в ЮАР протестират срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости по света 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не знам дали световното по футбол в Южна Африка ще има някакъв друг ефект, но според мен вече можем да отчетем, че отпаднаха поне два въпроса, които през вековете са дали повед за много спекулации от страна на историци, археолози,  библейски изследователи и обикновени лаици. Първият въпрос е как са звучали тръбите, с които армията на Исус Навин е сринала стените на Йерихон. Вторият – как ще звучат тръбите, описани от Св. Йоан Богослов в неговото “Откровение”, тръбите, които възвестяват онази последна битка между Божиите армии и армиите на Сатана и които накрая призовават гражданите на Страшния съд.

Като вувузели са звучали, като вувузели ще звучат – ето как!

В специфично музиковедски план се оказа, че вувузелата е възможно най-простият духов инструмент за вдигане на възможно най-много шум. Демонски равният му звук украси световния телевизор и накара футболните коментатори по три пъти на ден да си прехапват езика, за да го надвикат, а етнографите заобясняваха – и ние съответно добре запомнихме – че вувузелата е традиционен национален инструмент в Южна Африка. Защитниците на разни неща пък – от правото на жените да си го връщат тъпкано на мъжете до правото на вирусите свободно да разболяват хората от смъртоносна инфлуенца – застанаха като един на амбразурата и решително се обявиха срещу евентуалната забрана да се използват вувузели по стадионите на Южна Африка.

Според мен никой никога не е смятал да ги забранява. Те са дотолкова досадни, че ако в един момент изчезнат като фон на футболното забавление, от забавлението ще остане по-малко от половината. Тази досада обаче навява и аналогии, свъзрани не само с ритането на топка, а и с обикновения живот около нас.

Например научавам се, че според “финансови експерти, цитирани от БТА”, вдигането на цената на долара, наблюдавано напоследък, неизбежно ще доведе и до вдигане цените на потребителските стоки в България. Чиста загуба на време си е да учиш толкова години за финансов експерт, само и само да стигнеш до такава безценна прогноза. Безценна, защото нищо не струва.

Макар да не съм специалист във финансовата сфера, веднага отговорно ще прогнозирам нещо, което и без това вече се е случвало десетки пъти – дори когато доларът започне да пада, цените на потребителските стоки в България пак ще се вдигат. Същото се отнася до всевъзможните движения на еврото, британския паунд, южноафриканският ранд, камбоджанския риел или каквото се сетите още. Винаги, когато някоя от тези валути изчезне в бездната или се възвиси в Космоса, в България цените растат. И специалистите винаги прогнозират тоя растеж навреме и съвсем точно, защото няма как да сбъркат. Е, как ще сбъркат, то движението на цените нагоре тук си е нещо толкова досадно неизменно, също като равния, силен и неизбежен звуков фон, налаган от вувузелите. Само че по-малко приятно.

По същия начин и по същата причина, както и със същия успех, можех и аз, пък можеше и всеки от вас, читателите, да прогнозира освобождаването на братята Маргини от независимия български съд. Както и освобождаването на който и да било друг, случило се през последните години. Не се подвеждайте по аналогии с политиците и журналистите в България, за които обикновено се казва, че са независими само доколкото от тях нищо не зависи. В случая със съда работата е съвсем друга и доста неща зависят от него.

Например общественото спокойствие зависи, зависи налагането сред гражданското общество на мнение обратно на царящото сега – че истинска справедливост няма и затова спазването на законите не е необходимо чак толкова, зависи също оценката от страна на европейските ни партньори за напредъка на страната. Зависи ако щете и икономическото ни състояние, доколкото всичко, посочено дотук, е важно не само за нас като граждани, а и за чуждите инвеститори като хора, които искат да вкарат в страната едни пари, но се интересуват в каква точно страна ги вкарват.

Вервайте ми, ако имах достатъчно пари да съм чужд инвеститор, отдалеч щях да чуя звукът на вувузели, който се разнася навред из от задната долна половина на българската съдебна система и щях да си трая с инвестициите. Но тъй като нямам достатъчно пари, а за сметка на това, като всеки обикновен българин съм голям фен на парадоксите, в които живеем, аз всъщност харесвам системата и това, което тя произвежда.

Например класическият въпрос колко Велзевула са необходими, за да се надуе една вувузела, тук се трансформира в не по-малко класическия въпрос колко доказателства са необходими, за да се осъди някой известен престъпник, например Ал Капоне. Ами очевидно толкова много, че ако Капоне беше българин, нямаше да му изгният ръкавите в затвора.

Вувузели надуха силно тия дни и откъм БСП. Горките Велзевули там, имам чувството, че те интензивно започнаха да хълцат от изненада, когато бат` Бойко каза, че пускаме кепенците за руските енергийни проекти и обръщаме взор към европейските. И не само го каза, ами го и повтори, та и потрети – дотам, че хълцавицата на комунистите не спира вече дни наред. Това наистина е досадно и ако продължи още малко, ще трябва да бъдат ударени с тояга през гърба, та да си поемат правилно дъх и да спрат с хълцането. Ама и последвалата тяхна реакция си беше стандартна до пълна досада. Те веднага рекоха, че позицията на премиера е “вредна и неизгодна за страната”. Сякаш някога са обяснили членоразделно пред хората защо пък собствената им позиция в полза на руските енергийни проекти тук да е полезна и изгодна.

Нещо повече, самият Сергей Станишев тайнствено заговори за някакво си свое впечатление, според което “позицията на правителството се формира извън страната”. Той не назова директно къде “извън” има предвид, но даде да се разбере, че то не е Брюксел. Остава Вашингтон или Москва. Ако беше Москва обаче  Станишев нямаше да тръгне да възразява. Затова е ясно за къде говори, но остава леко неясно защо се уплаши да назове столицата на Щатите – може би за да вземат да се уплашат от тази му тайнственост и онези българи, които напоследък май свикнаха да забравят, че Вашингтон все още е столицата на мръсния световен  империализъм. Не е ясно също защо според Станишев да се решава българската съдба в Москва е по-добре, отколкото във Вашингтон – дали в Москва решенията се взимат по-демократично, дали лично Путин е по-голям приятел на България от Обама лично, дали има някакви други загадъчни причини…..

Е, премиерът добре отговори както на сп. “Форбс”, така и на нашенските социалистически Велзевули, които, наистина, от различни позиции, но взеха да питат все пак едно и също нещо – дали случайно с отказа си от руските проекти България не прави завой от пътеката, която я свързва с Кремъл вече векове наред. “Не правим никакъв завой, а се опитваме най-после да влезем в правия път” – каза Борисов и с това си заслужи голяма студена бира от мен. Ще му трябва не само заради адската жега навън, но и заради адската жега, която ще настане сред самия него малко по-късно, щом в дискусията по въпроса се включат Първанов и разни други вътрешни и външни специалисти по темата.

Правият път за отношенията с Русия, който означава да се проявява много, ама наистина много предпазливост, когато примаме руските дарове, е значително по-добър от пътя, постлан с добри намерения, който досега ни свързваше здраво. Той и другарят Ким Ир Сен мислеше, че през пътя с добрите намерения е по-добре, но виждаме това докъде доведе народа му. Е, докъде, ще кажат някои безпаметни и неинформирани запалянковци – дотам, че симпатягите от Северна Корея едва не завършиха наравно с Бразилия, което си е истински футболен подвиг.

Наистина, подвиг си е. Представям си какво са си представяли тези корейски момчета, че може да им се случи после, като се върнат в КНДР, ако във всеки мач не извършат по един подвиг. Освен това въпросните запалянковци може би не са чули, че гражданите на КНДР имат отбор на световното в ЮАР, на който плащат с пари, добити от собствените им кръв и пот, за да върши там подвизи – но самите граждани нямат право да им се насладят по телевизията. Тоест, не – по всички нормални човешки логики, както и по всички международни закони, харти и други документи те право имат. Но нямат възможност, защото Партията в Пхенян е забранила световното по футбол да се предава по телевизията. Какви са съображенията за забраната сигурно и самата Партия не може да обясни смислено, но фактът си е факт. Освен това къде е казано, че Партията трябва да обяснява смислено?

Затова от вторник насам аз реших, че вместо да се дразня от звука на вувузелите, който се носи напоително от Южна Африка, вече ще го примам като звук, с който хората там протестират силно срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости, които се случват не само в Северна Корея, а и навсякъде по света. Така от инструмент на Велзевул вувузелата според мен изведнъж може да се превърне в инструмент за мъчение на Велзевул.

Наистина, всичко е в главата – само да не забравяме да си пием хапчетата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com