Любимци в новините: постоянни и променливи величини

  Technorati Tags: ислямски фанатизъм,европа Share on Facebook

Много се...- баси, кво да кажа: "кефя се" ми звучи просташки, но друг точен израз не намирам - тъй че: кефя се много, че си купих хубави слушалки - AKG-K77 (по-принцип търсиш ли качествени слушалки, само AKG или Sennheiser):

Спецификация :

Type closed-back, dynamic headphones
Sensitivity 115 dB/V
Frequency range 18 to 20,000 Hz
Rated impedance 32 ohms
Max. input power 200 mW
Cable 2.5 m single-sided (99,9% oxygen-free)
Connector stereo mini plug
Adapter convertible jack plug
(1/8" to 1/4")
Net weight (without cable)
190 g (6.7 oz.)
Shipping weight 400 g
(14.1 oz.)

Това, което е важно за мен и което търсех, е, че са затворени и че няма подчертаване на определени честоти (примерно басите да ги изкарват по-яко и пр.).

Кво значи това, накратко:

Слушалките са три типа:


1. затворени - обхващат цялото ухо и така изолират звуците от околната среда. Това е плюсът. Минусът е, че в сравнение с другите са сравнително по-тежки, по обемисти (т.е. не много удобни за употреба във всекидневието) и по-скъпи. Е, разбира се, и това, че не можеш да чуеш как мъжа ти или свекърва ти вика да направиш еди-какво си спешно или бясно пита какво правиш. По подобна причина не са добри за градска среда - можеш да не чуеш автомобила, който идва, дори и да натиска клаксона; с всички последствия ;-)



2. полуотворени - имат също възглавничка, но тя не обхваща, а покрива ухото. Те са по-малки и по-леки от затворените, съответно изолират по-малко външните звуци и са по-евтини.



3. тапи - най-масовите днес. Влизат в ухото. Нищо не изолират, т.е. подходящи са идеално за градска среда. Също плюс е, че са максимално леки и удобни за носене и прибиране. Голям минус е, че най-много увреждат слуха. Е, и най-евтини са.

Съответно качеството на звука, т.е. максимално адекватното му предаване (каквото и да значи това, щото мюзик спецовете и хардфеновете не са единодушни, аз го разбирам като максимално точно предаване на честотите в съотношението им и нивото - да не "напомпват" повече ниските или високите честоти - каквито са най-честите случаи) е най-добро при затворените и най-ниско при тапите. Всъщност адекватното предаване не значи, че са най-добрите слушалки, защото за диджеите едно е важно, за любителите на симфонична музика - друго, за drum'n'bass феновете - трето, а за моите цели - четвърто или пето.

Стигнах до моите цели:
Искам да слушам т.нар. хемисинк (hemi-sync), известен още като брейнуейв (brainwave). Но за него по-нататък, тъй като теоретично знам какво е, имам часове записи, но не съм го слушала досега, тъй като не си струва да се слуша на колонки, дори и на hi-fi уредба не си струва. Като послушам известно време, за да добия впечатление, ще пиша.

“Президент на РъБъ“ ще гостува на варненци, варненските гости и всички останали ( без книгата) на 29 юни от 18 часа в кафе-сладкарница „Кристал“ – на ръба на морската градина. Заедно с въпросния „Президент на РъБъ“ на разположение на приятелски разположените гости сред домакините от Варна ще бъде и авторът на книгата. Share on Facebook

Една от хубавите страни на това да работиш за Икономедиа, е че имаме най-разнообразни проекти и интереси. Един от тях е списание Бакхус и дегустацията на бели вина “Бели вечери”. Събития като това показват нашия подход към развитието на категорията и ролята на Бакхус като платформа за срещи и обсъждания.

Следват снимки.

Чашите за дегустация са изключително примамливи за снимане, но и изключително трудни. Понеже са светли ги издебнах когато са на тъмен фон, за да се получи този контраст.

Представител на изба “Черноморско злато” и чаша бяло вино.

Скоро от Насекомикс ще ме вземат за служебен фотограф. Рони беше невероятна както винаги.

Ето как трябва да се пие бяло вино, за да не го стопляш с тялото си.

Доказателство, че по време на винената дегустация не се пие само вино

Дамата с шапката.

Още снимки от Бели вечери може да видите в галерията на Дневник.

Браво на Поли, Мария и всички, които помогната за чудесно организираното събитие.

Мой английски приятел сподели следното: взел целева субсидия от държавата 5000 паунда и си сложил в двора слънчеви батерии. Произвежда ток за къщата, а излишъка продава на електрическата компания.

Усещате ли разликата с БГ-то? У нас държавата поддържа мораториум върху изграждането на алтернативни източници на енергия, каквото е слънцето.

Две членки на ЕС - две напълно различни политики. Разликата е в начина, по който българската и британската държава си представят гражданина, неговото място и роля във вселената и своето, на правителството, място и роля във вселената. Става дума, ще рече, не за някакъв сложен технико-инженерен въпрос, а за елементарен политически проблем.

Работата е там, че преминаването към слънчева енергия е не само технологична, нито само екологична, но е най-вече политическа революция. Причината: ток от слънцето се произвежда от хиляди пръснати из пространството производители - от големите инвеститори до обикновените граждани. За разлика от класическата схема - голяма електростанция, произвеждаща ток централизирано и пренасяща го на стотици километри, всеки гражданин може да си произвежда тока. Въпрос на слънчеви батерии на покрива.

Лидерът на БСП Сергей Станишев прогледна за истината като си загуби паметта, но проговори… Като отрече в кулоарите на парлачмента да е предлагал на Първанов през 2005 г. да става премиер, Станишев на практика го обяви за лъжец. Бившият премиер можеше да отхвърли претенцията на Първанов и по друг начин. Щеше да е достатъчно да каже, [...]

Тези разделители са  на  Теодора (chiges) – Истории оттук- оттам и бяха първото нещо, което ме впечатли преди време, когато открих блога. Идеята е толкова простичка и лесна, че ми се иска аз да я бях измислила:) Независимо че тези разделители са направени от голям чевек, по същият начин всяко дете би могло да си направи апликация на своя собствена къщичка – книгоразделител и да подари на любим човек… прочети цялата статия

За близо десет месечното съществуване на настоящият блог правото на свободен коментар беше неограничено. През цялото това време, обаче, две анонимни особи, регистрирани в www.blog.bg не за да създават сбои блогове, а единствено и само да...

АААААААААААА….! Както би казал моят приятел Ламотх по случай световното. ААААА е най-често произнасяният звук по време на мачовете. Изобщо един месец – ААААА! Това е основният мотив и в кампанията, идея на рекламната агенция FP7 Dubai, реализирана от McDonalds Arabia по случай световното първенство по футбол в Южна Африка.

Въпреки, че МакДоналдс определено не ми е в списъка на „предпочитани заведения за хранене“, не мога да не оценя високо тяхната кампания. На всяко от клипчетата е представен отделен човек с арабски произход (или индийски на едно от видеота), който се променя напълно заради симпатиите си към определен отбор от първенството. Лудост? Еуфория? Не виждаш нищо друго, освен футболното игрище и любимците си? Просто вижте някои от тях :))

Ако включиш телевизора или отвориш вестника, ще забележиш една ясно изразена тенденция - отказ от диалогичност. Винаги има една страна, която е правата, а всички останали нещо са се заблудили. И така всеки проблем има ясно и точно решение, което е различно според интересите, които обслужва медията.

Четвъртата власт отказа да мисли

Опитът я е научил, че това е силно нездравословно. Оставаш без работа, бият те с чукове, интелекта в “професията” не е плюс, а минус. Не задавай въпроси, че едикаквоси. Медийният конфорт за кралските особи е достигнал невиждани висоти - бутафорни пресконференции, ограничен достъп, табута, предварително одобрени въпроси

Интервюто 

е идеалния жанр, в който като “журналист” можеш (уж) да изразиш позиция, но да абдикираш от отговорност. Викни Ахмед Доган и той с радост ще ти разкаже как е най-добрия, и “гарант за етническия мир” и как неговата чиния не е летяща, само плуваща, те всички вече имат по една такава, нищо работа. Ще те омая и дори може да те убеди. Сладкодумци колкото искаш. Викни Волен и той ще ти изброи 20 причини, защо Ахмед е за затвора, половината основателни.

Интервюто не изисква мисъл, изисква микрофон. Чудесно и лесно пълни 2 страници или 15 минути предаване. Няма нужда да правиш нищо, за да изкараш пари, просто каниш 5 пъти ДПС и 1 път Атака, кеф ти плурализъм, кеф ти паламуд, даже ако стане по-жълто, може и рейтинг да си докараш.

Последствия - никави

Според даващия интервюто, това е само “едно лично менение”, дори рядко това е позиция на партията, която е дошъл да представлява, защото партийните интереси се въртят като ветропоказател. В общото надвикване всеки представа своята приказка, и ако една лъжа се повтори 1000 пъти, това става “общественото мнение”. По този начин закопахме 600 или повече милиона държавни пари в Белене, а отговорност за “атентата” никой не пое, БСП продълважат да пускат по “участия” малоумника Петър Димитров, който преди година и нещо убедително спасяваше Кремиковци, пак с пари от бюджета.

До къде я  докарахме

Тази сутрин Гоце Първанов пя своята песен по Битивито, а по Нова сам Бойко беше слязъл от небесата да разяснява плюсовете си. Чия истина предпочита, зрителят можеше да избере с дистанцонното, но всъщост получи две различни торби лъжи, които рано или късно ще гръмнат, и е ясно кой ще плаща пак за последствията.

Има една приказка за баницата, още доста баница има да изручаме, докато спрат партийните книжки да ни “оправят”.

Благодарение на блога Tabsir видях снимки на Аден (Южен Йемен) от 1939 г., когато цялата страна, Йемен, е под британско управление. Винаги съм ценил старите снимки, а от този район са наистина малко.

Освен пристанището (снимка 1), на снимките се виждат главният проход към Аден, наричан и „Вратата на Аден“, който е охраняван силно от британските власти (снимка 2). На последната снимка (снимка 3) се виждат градините на Тауила в Аден, наричани и „Градините на Шеба„, смятани за едно от големите постижения на инженерната мисъл в Южна Арабия.

Сутрешните блокове днес

Сега ви е ясно разположението на силите, нали ;-)



.

Ето, че дойде краят на шоуто „Добре дошъл в България“. На мен лично ми хареса, въпреки забележките ми, тъй като хората, които взеха участие в него, бяха интересни личности. Големият финал е в рамките на два дни – 17 и 18 юни, като днес и последната част от 22:30.

В момента е времето за гласуване и всеки може да го направи в сайта на предаването, без регистрация и напълно анонимно. Просто давате гласа си.

Сигурно имате фаворит, но ако такъв липсва, няма да се спра и да ви кажа-гласувайте за Уалид Бен Мустафа :)

ДЕКЛАРАЦИЯ

На Инициативен  комитет в подкрепа на Райна Манджукова,

Председател на Държавната агенция за българите  в чужбина при Министерския съвет  на Република България от 12 август 2009 до 26 май 2010 г.

На 26 май 2010 г. Министерския съвет изненадващо освободи от длъжност Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Необоснованото отстраняване на доказан експерт, обществено ангажиран, енергичен и честен човек като г-жа Манджукова, получи широк отзвук в медиите и структурите на изграждащото се в страната и по света българско гражданско общество. В изявленията и коментарите по този грозен случай, противоречащ на демократичните промени в България и европейските етични норми, решително преобладава одобрението за дейността на Райна Манджукова през краткото време, в която тя заемаше отговорния държавен пост. Само за десет месеца тя показа качества на експерт и ръководител, което бе оценено подобаващо от редица организации, дружества, училища, медии и изявени личности на българската диаспора в много страни (Испания, Франция, Украйна, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Чехия, Израел, САЩ, Нова Зеландия и др.). Под ръководството на Райна Манджукова ДАБЧ излезе от дългогодишната летаргия, стартира нови проекти, обнови кадровия си състав.

Отстраняването  на първата бесарабска българка на висока административна и политическа  длъжност след 1989 г. е неприятно свидетелство за неуважение към задграничните  български общности, посрещнали с  одобрение и надежда назначаването  на Райна Манджукова за председател на ДАБЧ. Демонстрираният в случая команднобюрократичен стил е в разрез с декларираната от ПП “ГЕРБ” нова политика към българите извън пределите на Родината.

Инициативният комитет, създаден от съмишленици от различни граждански сдружения в България и извън страната, призовава за отменяне на неподкрепеното с реални аргументи, прибързано и погрешно решение на българското правителство. Комитетът настоява да бъде потърсена политическа отговорност от председателя на парламента и министъра без портфейл, въвели в заблуда министър-председателя и останалите членове на правителството. Изразяваме своята убеденост, че незабавното връщане на Райна Манджукова на заемания от нея до 26 май т.г. държавен пост е в интерес на работата с българите извън пределите на Родината и продължаването на позитивните промени в тази насока, започнати от правителството на г-н Бойко Борисов.

Тася  Тасова, Сидни, Австралия – председател на комитета

Членове

Петър Стаматов, интернет портал Еврочикаго, САЩ

Лабро Королов, Председател на МПО „Македония – Швейцария на Балканите”, Торонто, Канада

Лазар Петканчин, председател на дружество “Родина”, Сидни, Австралия

Иван  Абажер, председател на дружество  “Отец Паисий”, автономна република Крим, Украйна

Георги  Стаменов, председател на културно – просветно дружество “Огнище”

Даниел  Беловарски, Швеция

Владо Тренески, Охрид, Македония

Людмила Радева, в-к “Извор”, Автономна република  Крим

Мурвета Исмаили, Председател на Дружеството на младите горанци, нашенци и българи, Албания

проф. Тодор Петров, Консерватория на гр. Сус, Тунис

Таня  Мангалакова, журналист

Пламен  Павлов, историк

Даниел  Панчев, общественик

Живееш в приказен свят В него, веднага след завършване, студентите почват работа на ръководен пост с 5000 лв. заплата и служебна кола

Не знаеш къде е университетската библиотека Но знаеш работното време на всички кръчми в радиус 5 км от училище

Празнуваш 8 декември цяла седмица След което почват двуседмичните предколедни купони, после коледно-новогодишните, после именните дни, после пуква пролет, на човек му се доебава и/или допива, после моренце нещо и т.н.

Нямаш един лев в джоба Един лев нямаш! Но имаш 2 кутии презервативи (и двулитров буркан домашна лютивка)

Ти си БГ студент! Беден, тъп и щастлив. Завиждаме ти!

Само загубеняците обядват в стола Според теб. Е, къде-къде по-престижно е да се тъпчеш с пица на парче

Дипломата ти не се признава извън БГ Е, за да миеш чинии, диплома не трябва

За 4 месеца бригада в Англия научи повече за живота, отколкото за 4 години в университета А и спести пари за стар опел

Водиш гаджето “на мол” Ама колкото да разгледа и да се снимате с “тилифона” на ескалатора

Всяка вечер си на купон От който нищо не помниш. За щастие

Все още нямаш проблем с алкохола Само с цената му

По принцип си против купуването на изпити Но твоят случай е специфичен

В дискотеката поръчваш само безалкохолно Щот “патрончето” кротува в чорапа/джоба и т.н.

Учиш в Невидимия университет В смисъл, че не си го виждал, откакто се записа

Най-добрата рубрика в Максим Жалко, че я няма на отделен RSS, няма как да я четеш, без да гледаш импланти

Днес по обяд се очаква министърът на културата да подаде официално заявлението на България за членство в еврозоната. Към ранния следобед министърът на отбраната ще обяви новия размер на здравноосигурителната вноска, а по залез кметът на София ще открие новия светофар на кръговото в Роман. Подобни новини вече имат много добри шансове да попаднат в информационния поток и да изтекат от него, без изобщо да бъдат забелязани. Тук е така.

В края на седмицата, когато фигурите от изпълнителната власт тотално изместиха лицата на четвъртата власт от телевизионния екран, е време за равносметка. След като беше изслушан от парламентарната вътрешна комисия за размера на контрабандата, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заговори за намаляване на акциза върху цигарите. Според него увеличаването на акциза е причината за разрастващата се контрабанда и затова към края на финансовата година може да се помисли за намаляване на този косвен данък. Вероятно никой от колегите журналисти не се е усъмнил в думите на министъра и така се случи новината “Намаляват акциза на цигарите”.

На следващия ден очаквах финансовият министър да изнесе подробности по подготовката на обвиненията срещу “октопода”, по здравословното състояние на Алексей Петров и по проведените през последната нощ операции. Както вече знаете, останах си само с очакването. Вместо да задоволи информационния глад на публиката, финансовият министър се намеси в намеренията на колегата си и нарече намаляването на акциза “малко вероятно”.

В. “Труд” обаче публикува детайли от заседанието на правителството, които върнаха нещата в рамките на обичайното. Финансовият министър поставил условия за реформи в земеделието, за да подпише доклада за националните доплащания на фермерите. По принцип, който дава парите, винаги е в по-изгодна позиция да поставя условия и има това право. И също така по принцип реформата в земеделието е работа на земеделския министър.

Очакваме мнението на министъра без портфейл по тези въпроси, за да стане картината пълна. Неговото присъствие в правителството може все още да е необяснимо, но вече се оказва, че е заразно. И колегите му също като него започнаха да мислят на глас по въпроси, които изобщо не са им работа.

И после някои задават въпроса защо нещата не вървят така, както повечето хора биха искали. Отговорът е в енергията. Не им стига енергията. Когато сутрин отделиш един час за гостуване в някоя телевизия, а през останалото време се вълнуваш на глас от работата на колегите ти, напълно нормално е да не ти остане достатъчно енергия за собствената ти работа.

Няма нищо по-страшно за един екип от липсата на ясни правила и правомощия. И спазването им. Така елементарните задачи започват да изглеждат сложни. Всеки, който е управлявал поне двама души, знае за какво става дума.

снимка: manvsdebt.com

Сподели във Facebook

С такова заглавие през 1989 г. "Работническо дело" за пореден път "разгромява" първото българско опозиционно движение - Независимото дружество за защита правата на човека. Идеята е, че никой освен комунистите не може даже да обели дума за правата на човека. Нищо, че по това време същите управляващи комунисти не си и помислят да спазват някакви човешки права.

Оттогава са минали повече от 20 години, но нещо ми се струва, че българските леви отново искат да си надянат дрехите на единствени защитници на правата на човека. Загубили изборите от Бойко Борисов, по-добър в популизма от тях, те изглежда търсят странични пътища, по които да припечелят малко популярност.

Защо мисля, че това е неадекватно? Съгласен съм, че боят в трамвая от 6 юни беше нещо отвратително, дело на още по-отвратителните български неонацисти, против които съм писал нееднократно. Никой не заслужава да бъде бит за политическите си възгледи, каквито и да са те. Обаче ми е много смешно, когато в следващия момент пострадалите от движение "23 септември" се изявяват като големи защитници на човешките права и естествено, борци против "фашизма".



Само бегъл поглед върху идеите на "23 септември" може да ни покаже, че за тях Сталин е пич, червените кхмери никого на са убивали, а църквата "Св. Неделя" не е била взривена от комунисти. Сигурно се е взривила сама, не знам. Символите им са сърп и чук, а като лозунг издигат "революционния марксизъм", който да припомним изисква работническата класа да унищожи всички останали и да установи диктатура на пролетариата.

Като казахме диктатура на пролетариата, идваме и до самото наименование на движението - 23 септември. През 1923 г московските комунисти решават, че и в България е време за пролетарска революция и организират Септемврийското въстание от 23 септември. С други думи започват гражданска война, която завършва бързо, но трагично и за двете страни.

Знаейки тези неща, не желая хора, които си мечтаят за нова такава гражданска война, да ми говорят за човешки права. Моя милост, по стечение на историята, не е от работническата класа (изобщо има ли такава още?), и много добре знае какво ще се случи с правата й, ако не дай си Боже някой от "23 септември" се докопа до повече власт или повече оръжие.

И понеже така и така съм подхванал българските леви и претенциите им да са защитници на правата на човека, искам да кажа нещо и за конкурса на тема "Да си ром в България през 2010 г.", обявен от "Фейсбук" групата "Солидарна България". От него излязоха интересни неща и очаквано тъжни заключения. Аз също смятам, че ромският въпрос е страшно важен за България, както и правата на малцинствата изобщо. И все пак не мога да си затворя очите за това, че в "Солидарна България" членуват един куп хора, които или са в "23 септември", или са с точно такива възгледи. Масово пък почти всички от "Солидарна България" гласуват за БСП при възможност. Как и с какво БСП помогна за интегрирането на малцинствата и особено на ромите? Хайде няма да се връщам преди 89 г., говорим само за след това, когато БСП беше на власт достатъчно години. Защо като "лява" партия не се погрижи?

Такива въпросчета ми изникват в главата всеки път, когато някой с червена партийна книжка в джоба започна да говори за правата на човека. Сигурно съм предубеден. Но все пак се надявам, че искрените активисти, подкрепящи правата на чужденците в България, правата на гей общностите, правата на малцинствата и т.н. и т.н. ще внимават повече, преди да седнат на една маса с някой мечтаещ за пролетарска революция.

Не твърдя, че изявата на президента Първанов по БиТиВи днес е била непременно замислена като отговор на книгата ми „Президент на РъБъ“, но че се опита да я опровергае, без да я споменава, е факт. Който вижда в това някаква моя „егоцентричност“, „мегаломания“ или нещо подобно, нека не се напъва да чете нататък. Така нареченият дуел [...]

Македония реши тази година да издаде еврооблигации за 175-225 милиона евро, за да финансира дефицита и да подсили фискалния си резерв. В началото на май беше обявено, че емисията ще стартира по-рано – дори македонското министерство на финансите направи роудшоу за срещи с инвеститори. Седмици по-късно стана ясно, че емисията се отлага за неопределено време.

Продължението – в първите седмици на юни правителството и парламентът одобриха мерки за намаление на разходите в бюджета.

Блогът за икономика 2010

Пътят, който изчезва в ненаситната паст на мъглата.

Откакто излезе онлайн новия албум на ФСБ не минава ден без да го прослушам отново. Подкрепих издаването му на CD, като си направих предварителна поръчка, макар последния ми закупен диск да е от преди години. Имам си и две любими песни Далече и А там не бяхме. Чест прави на бандата, че всичките им албуми са свободни за слушане през сайта.

Странджански рододендрон от далечния резерват Узунбуджак по случай месеца на зелениката.

Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка "Маршрутът е затворен". Това само още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Побеляла старопланиска поляна с цъфнала левурда (мечи лук, див чесън).

Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.

Покрай снимките на новооткриващ се хотел имах възможност да поснимам от аероплан.

Блатото Аркутино от аероплан. Зелените островчета са водни лилии, които цъфтят през юни.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

Направих тази снимка малко след изгрев. Съжалявам, че не бях там час по-рано, за да хвана утринните мъгли в ниското, както и развиделяващото се небе.

В традиция се превърна да пускам снимка за десктоп всяка седмица. Този път избрах залез на Дунава, от обиколката ми из северна Добруджа.

Родопските утрини винаги са прекрасни, без значение дали ще е край някой от язовирите или нейде в безчетните гори.

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Вече повече от седмица еврото поскъпва спрямо долара. Или, погледнато от другата гледна точка, доларът поевтинява спрямо еврото. Явно паниката, че еврото загива, засега се е поуталожила. Не е учудващо: все пак, ЕС осъзнава проблема с бюджетните дефицити – за разлика от други големи икономики.

Блогът за икономика 2010

Продукти за 4 порции:
2 тиквички
1кг червени домати
1 морков
3- 4 стръка зелен лук
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. захар
100мл олио
4- 5 стръка магданоз
4 сварени яйца

Приготвяне:
Тиквичките се почистват, измиват и режат на колеца. Изпържват се оваляни  в брашно в силно сгорещено олио. Готовите тиквени кръгчета се слагат в чиния. Морковът и доматите се измиват, почистват и стържана на ренде. Стръковете лук се чистят, измиват и режат на колелца. В дълбок тиган се налива 4- 5 супени лъжици олио. Поръсва се сол. Слага се най- напред лукът да се запържи за 2- 3 минутки. После се добавят доматения настрърганите домарти и морков. Обърква се добре. Долива се 150мл вода. Поръсва се 1/2ч.л. захар и се оставя да къкри на слаб огън 30 минути. Изпържените тиквички се поливат с получения сос. Разпределят се в 4 чинии. Отстрани манджите се гарнират с по 1 варено яйце, срязано на зиг-заг точно през средата. Порциите се поръсват с надребнен много на ситно пресен магаданоз.

Изказването ми за актуализацията на бюджета Днес България стигна до последното кръстовище, последната възможност да поемем по правилния път – пътят на излизане от кризата. Другият път, който до момента следва България, беше зададен от Тройната коалиция, води към тежка криза, води към Гърция, води към Румъния. Сега можем да вземем този избор. Сега ситуацията е [...]

Драги ми Горчилко, Струва ми се, че си изписал прекалено много страници само за да ми разкажеш нещо съвсем просто. Накратко казано, оставил си човека да ти се изплъзне. Положението е много сериозно и не виждам просто никаква причина да те предпазвам от последствията на твоята некадърност. Покаянието и възвръщането на онова, което противниковата страна [...]

Драги ми Горчилко, Струва ми се, че си изписал прекалено много страници само за да ми разкажеш нещо съвсем просто. Накратко казано, оставил си човека да ти се изплъзне. Положението е много сериозно и не виждам просто никаква причина да те предпазвам от последствията на твоята некадърност. Покаянието и възвръщането на онова, което противниковата страна [...]

Новата версия на Wordpress е вече факт и започнаха да валят ласкави ревюта колко е хубава, които пък ще ви създадат скомина за актуализация на софтуер. Истината, е че няма защо да бързате и да я инсталирате. Изчакайте няколко актуализации, които ще поправят грешки в сигурността и функционалността.

Все пак по-добрият софтуер няма да ви направи по-добри блогъри

—
Бележка под линия: Ако сте напреднал потребител, кибер авантюрист, уеб пророк, легендарен програмист, елитен блогър, божествен системен администратор или просто обичате да ползвате нов софтуер, то горния съвет не се отнася за вас. Не ме наказвайте.

Добре де, Еленко беше прав като ми каза, че трябва да публикувам големи снимки в блога си и той да бъде център на моя уеб. За целта се места от flickr обратно тук, като ще помисля как да не спамвам “социалните” канали със сходно съдържание.

Иначе големите снимки, са си големи снимки.

Знаменосец.

Апропо, в “Голямата снимка” на Дневник вече приемаме снимки от външни автори, което е хубаво защото не може да огреем навсякъде.

*или някъде там.

Откакто преди време участвах в едни радио предавания за ИТ и се начух и нагледах на интересни случки предпочитам да ползвам само софтуер на моят компютър, за който да имам право. И може да звучи парадоксално за някой хора, но от години нямам и не ползвам нито един нелицензиран софтуер. За някой това може да значи, че ползвам само Линукс. И да, аз ползвам много линукс (Debian деривати като Ubuntu). Но имам и Windows. В днешно време трябва да си много залупен, за да ползваш кракнати или нелицензирани софтуери. Всеки комерсиален софтуер има своята безплатна алтернатива и за Windows. А да си купиш компютър без Windows към цената е все още някак си трудно. Аз ползвам легално много Microsoft-ски продукти, които употребявам за разработка към различни проекти, в които участвам. Лицензите съм си или закупил сам, или съм ги получил към проекта, или просто са безплатни (като Visual C++ Express, MS SQL Dev и т.н.). Поради това разполагам с Microsoft Office и го ползвам от години, за най-различни цели. Някой продукти използвам още от преди Microsoft да ги закупи (например използвам Visio още от 1996-та година, Groove към 1-2 години преди да бъдат закупени и т.н. и т.н.). Не винаги се случват хубави неща на закупените от Microsoft продукти. Изключително впечатляващото Visio Enterprise Edition вече не съществува, както и десетките продукти на трети страни, базирани на него. Това което ползвате сега е украсено (с нови икони), но изрязано (от функционалност). Инсталирах си Office 2010 за да видя какво ново има в него. Инсталирах безплатната Trial, да си поиграя. Месец по-късно ми предложиха от Microsoft България да изтествам продукта и да си напиша мнението, и любопитството ми взе превес, та се прежалих. Както се казва, Microsoft са като Исус, може ти да не ги обичаш много, но те за сметка на това те обичат. Получих легално копие от Office 2010 и то вече е прилежно инсталирано на скромният ми компютър. Приказвах за лицензите, за да обясня че всъщност не легалният лиценз ме привлече в предложението, а по-скоро чистото любопитство.

Това писание иде за цел да опише впечатленията ми от Office 2010.

Трябва да сложа тук един дисклеймър, че пиша нещата точно както ги виждам, съгласно вътрешното си усещане, без да фаворизирам поради случая нито продуктите на Microsoft, нито на трети страни. Редно е обаче да кажа, че аз не съм и враг на Microsoft, а само на отделни техни практики. На този свят има място за всичко, а тези продукти, в ИТ областта са инструменти. А всеки инструмент доколко е полезен зависи от това кой и колко добре го използва. Иначе разлики има, макар да извършват близки дейности. Има и нож и нож, като и кола и кола. Продуктите на Microsoft си има защо да бъдат достатъчно популярни, макар не малко значение за това да има и простата инерция от миналото, или чистият ефект на черната дупка – повече хора ги ползват, значи влияят на повече хора, и в резултат повече хора ги ползват. Трябва наистина да има сериозно сътресение и излагация за да се случи нещо, което да ги измести. Каквото реално бе Office 2007.

За Office 2007 се говореше като за революция. Чисто нов интерфейс, чисто нов файлов формат. Но на фона на предните офисни продукти на Microsoft е безспорно, че Windows Vista и Office 2007 се представяха слабо. Триковете които компанията прилагаше за да изкарва че продава много, не можеха да заблудят никой, а безкрайните и резонни оплаквания от продуктите по интернет им създаде такъв ореол, че по-късно, когато проблемите започнаха да се поизчистват, вече нямаше как да се компенсира лошата марка и инерцията. За това и Windows 7, който наистина няма кой знае колко сериозно нови неща, и е базиран на същият код като Vista (дори интерфейса не е чак толкоа променен) но с оправени проблеми и пооптимизиран (kernel-а е значително съкратен), както и с приложена топла вода (например dynamic ticking), която други операционни системи (Линукс) ползват от години (над 5), бе толкова успешен. Хората висящи на XP и твърдо неискащи да минат към злата Виста, просто скочиха на Windows 7 като спасение, притиснати от макар и неуспешните опити на Microsoft да прекратят поддръжката на старата, но славна, операционна система. Същият проблем имат Microsoft с Office 2007. Той е изключително тромав. Интерфейса му бе проблематичен. Бъговете титанични. Новият файлов формат хаотичен и неразбираем. Поддръжката пък на по-старите файлови формати от старите офиси, пък бе по-зле отколкото на алтернативни продукти от трети производители. Спомням си как аз се “downgrade“-вах до Office 2000 за да мога да си чета въобще документите. Да не говорим за заеманото дисково пространство, памет и CPU ресурси. Конвертирането на една стара презентация пък отнемаше 20 минути на тогавашният ми компютър. Новият му интерфейс бе изключително изключително грозен, но за сметка на това неергономичен (трябва да правиш повече движения за същото действие, част от shortcut-ите пък бяха премахнати), и заемащ огромна част от екрана, загубена за работа и разработка. Единственото наистина добро нещо в Office 2007 бе Outlook, който просто бе един буквално нов продукт. И по стабилност, и по бързодействие, и по опериране с голяма поща (тук е редно да кажа, че никога не съм имал по малко от 9GB pst/ost файл), и по функционалност за колаборация, и по време за “recovery” на счупен mailbox.

Та за Microsoft новият Office 2010 е нещото, което трябва да направи това което направи Windows 7 за Windows Vista – обръщане на общественото мнение в по-положително. В този смисъл са насочени и маркетинговите усилия на компанията. В този смисъл дори и аз пиша моето писание. И ми е любопитно да видя, дали наистина ще бъде постигнат успех.

Редно е да отбележа какво аз гледам в един инструмент, който аз употребявам. Тъй като май все още съм в правата вяра, аз търся в инструментите възможността да си свършвам работата ефективно, и да ги рекомбинирам в още по ефективни инструменти. За това и все още нямам GayPhone, GayPad или GayBook. Просто красотата не ме интересува. Предпочитам нещо грозно и ефективно, пред красиво и ограничено. Което ми напомня, че бъзикахме един приятел обърнал компютърната резба, че трябва да си вземе фланелка с надпис „Това че имам gayphone, gaypad или gaybook не ме прави гей! Поне не и първият път“.

Та аз за съжаление пътувам доста. Поне 1/3 от годината я изкарвам на път. А с годините, одъртявам, надебелявам и оплешивявам. За това предпочитам да ползвам мобилни компютри, които са по-малки и по-леки. Не искам супер бързи процесори. Аз правя предимно документи, работя с интернет, или програмирам и работя на бързи машини отдалечено, с клиент-сървърски или терминални програми. Така и компютъра с който съм в момента тежи около килограм, има относително нормална по размер клавиатура, но дисплея му е малък, с малка разделителна способност, а процесора му е декоративен (като пусна една компилация, която нормално отнема няколко секунди на нормален компютър тук заминава към половин час). Той в началото бе с Windows Vista. Едно голямо, но скрито качество на Windows Vista е, че тя някак си успява да скрие разликите межу производителността на компютрите. Тя просто работи еднакво бавно на всичко. Що псувни са изнесли индииските програмисти, програмирали я, за великите идеи напрограмирани с краката си, тъй като ръцете им са били заети да държат фалафели и корми натъпкани с кумин. Но се сдобих с безплатен (от програмата на производителя) ъпгрейд до Windows 7 и се родих. Това е Vista-та такава каквато трябваше да бъде преди 5 години оправяния на бъгове. Батерията ми вече изкарва 7 часа. Много добре.

Като следствие от начина ми на работа и компютъра, аз се интересувам от възможността да правя изключително колаборация. Разполагам и с 25GB пощенска кутия (всъщност 200GB пощенска кутия с 25GB поща, с около 400000 писма в нея, архив за 3 години назад – аз изключително много ползвам поща, имам и над 10 пощенски кутии). Искам да имам мобилност и ефективност. Работя с повечето хора и по повечето проекти отдалечено. Малкият ми екран изисква изключително ефективно използване на визуалното пространство. Както казах - всички красоти не ме интересуват. Искам да виждам какво пиша. Постоянната ми мобилност не ми позволява да ползвам мишка (нищо че имам Bluetooth такава), просто защото няма повърхност, на която да я сложа. Нямам външен дисплей, няма как да си го возя постоянно в самолета или влака.

Това бяха и стартовите ми условности при първото пускане на Office 2010.

Първите ми впечатления са следните – нищо наистина видимо ново (малко като с Windows 7) на пръв поглед.

Очаквах Office 2010 да бъде по-бърз от Office 2007. Но той не е. Няколко базови теста показаха, че дори на места е по-бавен (много големи файлове с много ембеднати компоненти). Особено Outlook 2010 е осезаемо по-бавен във всички операции, особено моята 25Gb поща. Дори се зарежда по бавно от Office 2007 (разликата понякога е в 5-10 секунди), който бе впечатляващо бавен спрямо по-предната си версия. Някак си въпреки че компютрите все още се разбързват, и вече работим със SSD дискове, със скорост на четене и запис от 200MB/sec, някак си нашите любими програмисти успяват да ни изненадат отново и отново всеки път. Outlook 2010 изчита индексите на пощата ми (при създаден на ново, за всеки случай, от нулата ost файл, чисто ново изтегляне на пощата от сървър, което също отне неопределено дълго време) буквално десетки секунди по-бавно отколкото Outlook 2007. Но това което ме порази бе, че „бавнотията“ не му пречи. Microsoft са се постарали доста, да я прикрият зад трикове. Например сплаш скриина (прозорчено показвано при старт) е анимирано и с плаващи полу тонове. Това ти задържа погледа, и не усещаш как изчезват няколко секунди, без да си се усетил в скука. Все повече неща в интерфейса не са блокиращи. Спомням си едно време (Office 2000) като отвориш меню и не просто Word-а ти блокираше, но всички други отворени продукти от Microsoft забиваха, докато не приключиш с това меню. Блокирането бе в споделен DLL. В Office 2007 бе направено много, но не достатъчно да се премахнат тези блокировки. Изскачането на Popup (например при някой аларми на Outlook) блокираше всички офиси. Като кликнеш по меню пък събитието се случваше след осезаемо време, ако чакаше някоя по тежка операция (примерно при тегленето на голяма поща) да приключи. Това е най-пряко видимата новост за мен в Office 2010. Блокировките са значително премахнати. Повечето от менютата, и нищо от Ribbon-а (оная огромна, грозна и досадна лента с иконки за кликане с мишка) не блокират вече. Масивно многонишкова реализация, която създава впечатлението, че всичко хвърчи на пушка, докато отзад основният локомотив се мъчи да извлачи моят 25GB ost файл с поща. Което като се замисля по ми приляга отколкото бе преди. Преди бе досадно блокиращо. За това му пиша плюс, макар производителността да е видимо спаднала на места.

Също така е редно да отбележа, че не заема много повече памет отколкото Office 2007. Нито съществено много повече място на диска. Това определено си е плюс. Само 1GB памет за Outlook и 200-300MB памет базов старт за Word при моите особености.

Отделно вече има и 64 битова версия на Office 2010, което значи, че няма да минава през 32 битовият Wrapper ако имате 64-битова операционна система, и ще работи и реагира мъничко по-бързо, неусетно почти.

Ужасната лента Ribbon е още тук. Идеята да се замени поредицата от менюта и под менюта, с лента с иконки при Office 2007 на пръв поглед изглежда добра. Тя позволява на хора с таблети и мазни пръсти да оставят пръстови отпечатъци по екраните си, и да избират някоя опция по-лесно. Разбира се, няма достатъчно място за достатъчно големи икони за дебели мазни пръсти, така че лентата е направена сякаш да се досеща при какви обстоятелства какво би натиснал. Но извън облагодетелстваните хора с таблети, лентата чупи старата идея със short cut-ите (от клавиатурата), както и всъщност изисква повече движения за хората все още опериращи с мишка. Така вместо да скъси времето, тя го увеличава и усложнява работата на хората, без тъч дисплеи. Скромен опит да се постигне хем това в онова, хем душата в рая, бе въведената втора идея, като правиш някакво действие то контекстно зависимото меню на мишката (и малък pop-up) да ти показва отгоре най-вероятните операции за извършване (определени статично). Разбира се, то никога не познаваше. Отделно лентата заемаше една четвърт от целият дисплей и убиваше мястото за работа. Всичко това постави за мен Ribbon-а на равно с кламера (спомняте ли си оня кламер от по-старият офис, който всеки искаше да застреля, та на края Microsoft се принудиха да го застрелят те).

Та Ribbon-а е тук. Неприятно. Но мааалко са се постарали да го пооправят. Огромният, кръгъл и нескриваем бутон, който заместваше липсващите по лентата менюта, вече го няма. Голяма победа за световната демокрация. Малките бутончета с кратки функции, които можехте да си поставяте сами, за вече тук за постоянно и е много лесно да изберете кои да се виждат и кои не. Иконките в Ribbon-а са оптимизирани. Отделно може да се крие (то и преди можеше, ама искаше двоен клик, сега има малка иконка, която направо те подканя да я кликнеш и да се оттървеш) лесно, и има по интелигентен алгортъм кога да се показва, когато си преценил да е скрит по подразбиране. Всичко това оптимизира екранното пространство по-добре. Вече в най-лошият случай губя само 20% от дисплея, а не 25%. Може да изглежда малко, но е в правилна посока. Някъде към Office 2020, може вече напълно да са го оправили.

Определено вече по-лесно се достъпват функциите, които нямат своя иконка в Ribbon-а. Преди си беше направо визш пилотаж да стигнеш до сравнително употребявани неща, като page setup, document properties, versioning, опции и подобни. Сега се стига по лесно до така нареченото Backstage view, а менютата са подредени по по-логичен начин.

Една ключова новост, която не очаквах, са поправките по Copy & Paste. От една страна работят сякаш по-бързо, от друга има Preview както и по-лесен достъп до предни версии на Paste-вани документи, както и по универсализиран Paste, кадето можете да избирате какво точно искате да копирате (форматировка, данни, обекти, или всичко). Сега е сякаш доста по-лесно да видиш и да избереш какво искаш да направиш там.

Копирани са сякаш и някой функционалности от OpenOffice (много ме впечатляваха вградените възможности за редактиране на изображения, както и конвертиране и създаване на 2D и 3D графики и компоненти), вече имаме по-богато управление и редактиране на изборажения, включително paste-нати в документа, което значително съкращава усилията и необходимостта от използване на външни инструменти. Спомням си с колко зор съм нагласял някой картинки за докуентите на майка ми, та сега поне подобни операции би следвало да мога да правя значително по-лесно. По хубаво се работи със специални фонтове и графични букви. Вече може лесно да се вкарват и Screenshots в документа, не че и преди бе трудно (ctrl+printscreen и после ctrl+v). Търсенето е също с нови опции, и сякаш по красиво, и по лесно за неопитни, но затрудняващо свикналите като мен с предишната версия.

В Excel видях само някой леки подобрения по 3D chart-овете, които аз обичам много да ползвам, както и едни мънички нови чартове, които заемат само една единствена клетка, но са много удобни за дребни илюстрации. За Excel ще има и плъгин за да поддържа много големи таблици през SQL сървър (не че и преди не можеше да стане с ODBC connection), по по-ефективен начин.

Новото за мен в PowerPoint-а е повечето възможности за опериране с Video. Всъщност и преди можеше да се прави, но изискваше повече опит и познания за продукта. Сега е значително улеснено с вградени функции за редактиране, рязане, управление на play-ването, и т.н. Можете дори да вкарвате видео което идва от Web сайт, като YouTube, като пейстнете „embed” кода.

OneNote още не съм го тествал. Винаги съм обичал и ползвал леки приложения за целта, а този продукт бе огромен, тежък и искаше 1GB памет за Office 2007. Трябва да съм в дзен състояние, за да ми дойде мерак да го пробвам пак.

Няколко неща ми направиха впечатление в Outlook 2010. Първо относително по излъсканият интерфейс, и Ribbon-а тук (о ужас). По подредените менюта, криещи обаче старите опции. По удобната за частично или пълно скриване лява лента, която отнемаше прекалено много от дисплея ми преди. Досадните редове с графични shortcut-и вече ги няма, rest in peace. Истински threads вече имаме в пощата. Винаги съм искал за outlook, но никога не съм имал. Такива имаше в Eudora, има в Yahoo Mail, частично в Gmail, има в Mozilla Thunderburd, или Evolution, пълни threads имаше и в Lotus Mail, но нямаше в Outlook до сега (имаше едни глупави и неточни групирания). Сега “Show by Conversation” прави това лесно, и може да се пусне с един клик на всички фолдъри.

По принцип силата на Outlook е в интеграцията му с Exchange. Това аз още не съм изтествал. Но мога да кажа, че стабилното теглене на информация в background и избора дали да теглиш само headers, header и после данни или всичко, е значително по скрито и усложнено. Махнали са и лесният контрол върху това как да ти изглеждат попъпите, но пък са ги пооправили да не са толкова досадни.

Толкоз за сега. След няколко дни повече. Искам да поизползвам продукта няколко дни за да тествам колаборационните и online възможности, календари, задачи, бележки, тракване, интеграция със социални мрежи и online sharing сайтове.

Като цяло, ми се струва, че е много по изчистен от Office 2007, и реагира по-пъргаво, въпреки че не е по-бърз. Много дефекти, особено с интерфейса са оправени. Но още не мога да усетя нещо революционно. Въпреки всичко мога да кажа за този продукт същото, каквото казах и за Windows 7 (това е Вистата, такава каквато трябваше да бъде преди 4-5 години), това е Office такъв какъвто бих искал да беше Office 2007 преди 4-5 години.

И един важен коментар за министъра на държавната администрация (по съвместителство в това правителство), финансите и икономиката – от последният си сървис пак Office 2007 поддържа Open Document Format, тоест наистина отворен и сертифициран от ISO документен формат. Office 2007 го поддържа добре и за четене и за писане (знаете че ISO сертифицираният .docx формат на Microsoft не се поддържа от Office 2007, и не е още ясно дали се поддържа от Office 2010). Същото е запазено и дори работи много по ефективно и качествено в Office 2010. Повече от половината от държавите в ЕС вече са преминали на публикуване на държавните документи в отворени формати (това може да означава ISO .docx или .odp/.odw или подобни, но не и старите и не поддържани добре дори от Microsoft .doc и .xls, или Office 2007 .docx/.xlsx). Няма значение дали ползвате продукти на Microsoft или не, време е вече да преминете и вие на отворени файлови формати, Microsoft ги поддържа при това добре от около 3-4 години. И за да ви подкокоросам допълнително, Евроинституциите също преминават към такива вече формати (според изявление на ресорният комисар). Някой ден ще се сетите и вие.