Любимци в новините: постоянни и променливи величини

„Германците са измисли MP3 плейъра и факс машините,” отбеляза Меркел вчера в университета Станфорд, съвсем близо от мястото, където основателите на Google са си блъскали умовете по кодовете на търсачките, а основателите на Hewlett-Packard Co. са взели дипломите си. Германците също така са измислили и компютъра. Меркел покани подсмихващите се неверници в публиката да посетят института Конрад [...]

Палестинка разказва за нововъдението-стената в Западния бряг да се използва за екран за гледане на футбол.

Израелската стена в Западния бряг е най-мразеното израелско „изобретение“ сред палестинците, посочват данните. Стената, разделяща палестинци от палестинци, не само израелци от палестинци, носеща често ужасни моменти на тези, които искат да я преминат или не са съгласни с изграждането й.

Но сега светът е футбол. Сега разделящата стена обединява и по-точно подслонява някои идеи, като тази на собственик на ресторант във Витлеем. Той решава, че може да използва стената за огромен екран, където посетителите на заведението да гледат футболните срещи от световното първенство по футбол в Южна Африка. Е, това е предприемчивост в условия на окупация.

През 2006 г. бе обявено, че ще бъдат включени схеми за велоалеи в столицата. Днес, освен поизтритите вече жълти линии на няколкото такива алеи, нищо друго не се вижда от обещанието. И тъкмо навреме два репортажа на БНТ ми направиха впечатление. Най-вече защото обръщат внимание на проблем, който ме интересува и мен - велосипедите и ползването им в града, като предпочитано превозно средство.

Липсата на алеи, нахалните шофьори, нетолерантните пешеходци и локвите в дъждовно време са най-често спряганите причини, които спъват ентусиазма на колоездачите в София. Но зад тези спънки се крие мнението, с което много хора не могат да се преборят – че велосипедът е за простолюдието и не отговаря на високото им положение в обществото.

Повече за това, че колелото е по-добрият вариант за придвижване в столицата, следващото видео:

Велосипедите започват да навлизат все по-масово в градския пейзаж на София. Броят им през това настъпващо лято значително е нараснал. Едва ли причината за това е подобряването на инфраструктурата. И все пак карането на велосипед в столицата има редица предимства. Защо все повече хора от различни възрасти се доверяват на колелото като транспорт?

Този въпрос не се пита само Милен Кирилов от БНТ. Същото ми минава през ума, със сигурност и на Марфи, а и на Петя Петрова от  “Велоеволюция„:  - Мечтаем си за София да изглежда като северните градове, като Копенхаген, като Амстердам.

Значи може италианският бизнесмен в центъра на Торино да ходи с колело на работа, но нашият мутряга не? Очевидно е въпрос на манталитет, който бавно, но сигурно отминава с идването на ново поколение.

Надеждата е, че освен сегашните омърлушени линии, очертаващи т.нар. алеи, ще бъдат осигурени места, през които колоездачите да бъдат сигурни, когато преминават. Това е грижа на главния архитект на София, но и на обществото, като цяло. Колелото е един цивилизован начин за придвижване и трябва да се разбере от повече хора. Най-малкото е време това да стане.

Много покани за каузи и групи получавам във Фейсбук. Някой от тях приемам, други игнорирам. Едни чета подробно, към други се включвам доверявайки се на приятелите, които ме канят. 

Току що ъпгрейднах блога ми до версия 3.0. За сега изглежда, че всичко е наред, т.е. за пореден път ъпгрейда мина безболезнено. И все пак, ако някой забележи, че нещо не работи, както трябва, моля да ми сигнализира!

За сега не съм се разравял из новите функционалностти, но и това ще стане . Може и да пробвам новата тема по подразбиране – 22. Ако има нещо, което си заслужава, ще обновя тази публикация. А ако има нещо, което да ми напълни душата, може да напиша нова .

Поздрави
Ему

Намерих любима песничка от края на 70-те - началото на 80-те, която въртяхме на купоните наред с Afrika Bambaataa и евроденса, а момчетата (мъжете?) мъчеха брейкденса. Момичетата участвахме с елементарни техники - примерно на лицева опора ниско над земята да се придвижваш напред докато партньорът ти, също на лицева опора минава в противоположна посока над теб. Което си е истина, повечето техники си бяха трудни, сиреч не за жени. Мисля, че и досега е така.

Важен детайл е, че тогава хабер си нямахме от хип-хоп културата, абе не знаехме, че има такава, и освент брейка друго подобно с идолите си нямахме. Освен че не носехме размъкнати смъкнати панталони, по-големи номера тишъртс и прочие, съществената разлика бе, че не бяхме аутсайдери, деца от гетото (примерно "Люлин" в бг случая), работнически или на дошли от провинцията - абе изобщо деца от долната класа - както се възприемаше тогава. Бяхме деца от центъра, второ или трето поколение софиянци, с родители "трудова интелигенция" - както пак тогава наричаха тези, които не се занимават с физически труд и най-паче образованите, заемаещи не технически, изпълнителски функции. Примерно - инженери, адвокати, лекари, проектанти, преподаватели (особено във ВУЗ), научни работници, разни не изпълнители в търговията, които сега бихме нарекли проектмениджъри, рекламисти, маркетолози, логистик мениджъри, продуктови мениджъри и т.н. И (без това не може) деца на родители на номенклатурни длъжности, сиреч всякакъв род началници. Ей такава ми ти компания, същностно противоположна и на оная (на Запад) и на днешната (пак там, но и у нас) хип-хоп култура.

Това ме кара да се замисля за своеобразната всеядност на социалистическата култура - както на високата култура, така и на това, за което тогава се твърдеше, че го има само в упадъчния капитализъм - масовата култура; попкултурата - както бихме рекли днес.

Както и да е, друг път ще размишлявам за това, днес исках да пусна само един клип, който неистово ни кефеше и "брейквавахме" многократгно а всеки купон :

[видео]


[край на видеото]

Правилно решение на съда или измъкване? Все още доказателствата са мъгляви,а 6 души бяха осъдени на арест без право на обжалване. На мени всичко това ми изглежда скандално и нелепо.

(с) БГНЕС

Ето какво пише News.bg:

Постоянен арест без право на обжалване постанови СГС за Димитър Лазаров, Васил Павлов, Емил Алексиев, Росен Кънев, Матей Пенев и Марио Макуси.

По този начин СГС потвърди решението на Софийски районен съд.(…)

Съдът прецени, че въпреки чистото съдебно минало и факта, че шестимата не са осъждани, има обосновано предположение за извършено престъпление. Деянието е с висока степен на опасност и показанията на двама от свидетелите сочат, че именно шестимата младежи са извършили това престъпление. Те са били разпознати по снимки.

Именно последното изречение е смущаващо. От това, което пресата даде, като данни, става ясно, че снимките са на очи- момчетата са познати по овала на очите на обвиняемите. Следващ странен факт:

От своя страна и родителите отрекоха децата им да имат неонацистки интереси. Те обявиха и че по време на побоя те са били заедно с тях у дома си. Според защитата шестимата младежи не се познават и не са общност.

Реално обвиняемата група не се познават помежду си. Това е странно, тъй като нацистките групи обикновено са сплотени и се познават кой кой е. Как така те не се познават, а са нападнали заедно и организирано хора в трамвай? Това се надявам, че ще намери отговора си от властите. Трети странен факт:

Преди началото на съдебното заседание адвокатите обясниха пред съда, че има данни, че 8-те първоначално задържани са минали през детектор на лъжата. Протоколи с резултатите от този тест обаче липсват, според защитниците. Те поискаха тези протоколи да бъдат предоставени.

От прокуратурата пък заявиха, че при тях такива материали не са постъпвали и съдът прецени, че трябва да премине към пледоарии.

Докато течеше пледоарията на втория адвокат обаче, в съдебната зала бяха донесени доказателства от районната прокуратура, сред които има две експертизи и допълнителни справки.

Казано е, че е имало детектор на лъжата, но протоколи липсват. Защо не са предоставени на съда? След това, по време на пледоарията се появяват хора, носещи допълнителни справки. Откъде, кой и кога е направил тези справки? Осъзнавате ли колко много важни въпроси възникват около делото и обвинението?

Понякога една дребна случка, свързана с дребна душа( ще я нарека галено „Мими“), води до размисли „ на едро“. Защо вбесените от критиките ми срещу Първанов ме псуват на Америка? Тя нито ми е майка ( бил съм там няколко пъти по няколко дни) нито има някакво съществено присъствие с текстовете ми. Давал съм положителни [...]