ЗА ЛИПСАТА НА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Алтернатива на какво ще бъде планираният и обявен вече от президента Георги Първанов бъдещ негов граждански проект? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Липсва ли ни това, което нямаме? е класически въпрос с още по-класически отговор – Зависи!

Трябва да признаем, че понякога ни липсват твърде  странни неща, които нямаме. В една поема отпреди няколко века, Вийон с болка попита “Къде е ланският сняг?”, а  преди около 50 години, в модерните времена, Хелър го пародира с “Къде са сноудените от миналата година?” Тия двамата обаче са писатели, следователно лудички по особен начин, следователно не правят чалга, следователно нямат силикон в циците и следователно за тях нищо добро не казваме, защото от тях съвсем нищо не четем, мерси.

В по-прагматичен план – твърде разпространено е мнението, че единственото свойство на парите е по марксистки да превръщат количеството си в единствено свое качество. Не е вярно, те имат също свойството да липсват на всички – както на тези, които нямат пари, така и на онези, които имат. За разлика от незримите чудовища като почтеност, морал, достойнство и прочие, които липсват само на онези, които наистина ги имат. Дори, кой знае защо и как, колкото повече ги имат, толкова повече им липсват. И обратно…..

Не знам как е в другите животи, обаче съм сигурен, че в този изненадите никога не свършват. Защото през последните дни в България се пръкна нещо още по-странно от жираф, нещо, което никой няма и никога не е имал, но и на никого не липсва и не е липсвало, с изключение на личния ни президент. Става дума за бъдещия граждански проект, който президентът Първанов обяви че иска да създаде /оглави, яхне, използва – всеки да избере по свой вкус/, след като приключи вторият му и, слава Богу, последен президентски мандат. За този проект се разбра толкова малко, че ситуация непременно изисква по-дълбок анализ, за да не остане електоратът с погрешното впечатление за нищо.

Твърдо се разбра например, че проектът няма да е политически, а граждански. Но Първанов обясни това си желание едностранно, само с факта, че вече се е наситил на политика – бил е депутат, партиен лидер, президент, та му дошло до гуша. Даже премиер замалко да стане по покана на Станишев, ама героично отказал. Е, самият Станишев после дипломатично заяви, че Първанов лъже за поканата, но кой е той, та да го слушаме.

Така или иначе мисля, че в това отношение можем напълно да се съгласим с Георги Първанов, писнало му е от политика. Защото той на практика мина през всичко политическо в България – като помощник на Виденов докара кризата през 96-та, като помощник на Добрев ни спаси от кризата през 97-ма; като партиен лидер беше антинатовец и поддържаше Милошевич и Саддам, като президент ги удари подло в гръб, като подписа договора за присъединяване на България към НАТО; като човек е републиканец, като политически плеймейкър играе добре с бившия цар във властта; и още, и още – като историк, като сътрудник на ДС, като приятел с несъмнено съмнителни бизнесмени, като ловец на архари…..

Ето защо не само на него му е писнало от политика, но и на българската политика и е писнало от него. Той очевидно съзнава този факт, затова казва – не политически, а граждански ще бъде проектът ми. И не лидерски, за да не съм аз отпред, а колективен, за да дърпам конците в сянка.

Първанов обаче забрави да каже и друго – че се е насочил натам, защото точно схемата с “гражданските” проекти напоследък очевидно работи в България. Например  появява се изотникъде гражданинът Сакскобургготски и гражданите масово го припознават за Месия. После изпод него като сянка се измъква пророкът му Борисов – и него припознават. То не че преди това нямаше Жорж Ганчев и Велко Вълканов, но те не се припознаваха чак дотолкоз, точно защото действаха в политическата, а не в гражданската сфера. В новия век месиите се припознават именно като граждани и сега е ред на Първанов, само гражданин не е бил все още.

Ама се надявам все пак до изборите останалите български граждани да научат елементарния урок, че в условията на демокрация гражданското общество не може да се разглежда и да действа отделно от политическата база, че няма “гражданско общество” по принцип, че то е коректив, който подтиква политиците да взимат решения в определена посока, а не изпълнителен орган, който взима самите решения.

Още древните гърци разбраха това веднага след като единодушно и по граждански отговорно решиха Сократ да изпие чашата с бучиниша. После викнаха “Къде си, Сократе, да ни спасяваш от глупостта?”, а някои дори си казаха – “големи сме идиоти”, нещо, което впрочем и мнозина българи не скриха от себе си, след като подкрепиха вече разни граждански проекти и се опариха. Та искам да кажа, че който говори за “гражданско” без “политическо” или е пълен невежа, или е измамник от най-долен вид, дори да се намира най-горе на властовия връх. Опитът показва, че обикновено е второто.

Другото, което със сигурност стана ясно за евентуалния бъдещ проект на Георги Първанов е, че той ще бъде алтернатива. Тъй като го слушах по телевизора, в този момент си казах, е, сега вече ще разберем най-важното – алтернатива на какво ще се яви той. Защото от там пък ще си направим изводите и за това върху какви морални принципи и политически ориентации ще се гради целият негов проект. И зачаках да науча. И още чакам.

А от чакане вече започвам да мисля, че Първанов ще се явява алтернатива на к`во да е – подход, познат в политиката като популизъм, в изкуството като чалга, а в живота…..абе да не казвам как в живота се наричат онези девойки и младежи, които не подбират. Другият вариант е сегашният ни президент в бъдеще да се превърне в алтернатива само на к`вото му е угодно. Но все пак не вярвам да падне чак дотам – нали сега постоянно го чуваме да твърди, че е твърд и неизменно бащински се грижи само за общите интереси на всички българи, не за интересите на част от тях, не и за някакви външни интереси. Как така изведнъж ще се промени.

Тогава алтернатива на какво ще бъде сегашният ни президент с гражданския си проект, продължавам да се питам. Например може да е алтернатива на лошото управление с предложения, идеи и експертен потенциал за добро управление. Но той пък откъде знае, че в бъдеще управлението ще бъде лошо. Защото очевидно всички управления през последните девет години, докато той е президент, бяха добри – ако съдим по факта, че Първанов нито ги критикуваше както трябва, нито поведе народа срещу тях, нито пък хвърли на амбразурата въпросния си таен експертен потенциал да им помогне с нещо.

Може, мисля си, да предложи Първанов някаква сериозна алтернатива на общата европейска енергийна политика като засили лобирането си и вдъхнови целия народ в полза на руските енергийни проекти. Ако съдим по отправената вече от него закана да свика референдум за или против изграждането на АЕЦ “Белене”, точно това смята да прави човекът. Но от една страна то нито ще е нещо ново, нито ще е нещо смислено. То на практика е антиалтернатива, защото в България точно европейските проекти са алтернатива на руските, не обратно. А от друга страна – едва ли е много дипломатично един божем европейски президент да се хвали публично с подривните си за Европа намерения докато все още, поне на хартия, се води европейски президент.

Някои думи на Първанов в същото изявление сякаш съдържат намек и за друга опция – гражданският му проект да бъде алтернатива на Костовото управление. Разбира се, тук е излишно да се подиграваме на държавния глава, че бърка епохата с повече от десет години, защото той го прави съзнателно, като смесва Костово с Борисово, както се правеше и в онзи предизборен брадварски клип. С други думи, не отдава кесаревото – Кесарю и божието – Богу, а ги гледа като едно. Още от библията е известно колко погрешен е този подход. Може би президентът не си дава сметка, но ако в момента не го пазеше плащът на институцията, за такива приказки той вероятно щеше да бъде бит на татамито лично от бат` Бойко, за когото е известно, че пали бързо и лесно вика – ела вънка да се разберем по мъжки. Когато го бъркат с Костов особено го вика това.

Та ето част от основанията ми да смятам, че президентът Първанов напоследък е изпаднал в капана да чувства липсата на нещо, което никога не е имал. Вероятно същото е изпитвала и Пам Андерсън, преди да посегне към силикона. Е, знае се, че двамата са изпадали и в доста по-лоши работи от някаква си липса, но докато нейният мерак за нов имидж се оказа успешен, с неговият няма да е така, защото не можеш да градиш политическо бъдеще върху липсата на здрав разум. Природните закони са неумолими – в човешкото тяло липсите на едни места има с какво да бъдат запълнени, а на други няма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: